С точно 2 минути и 18 секунди ще разполагат късно вечерта на 2 юли астрономите, за да заснемат единственото през т.г. пълно слънчево затъмнение. Природният феномен ще може да бъде наблюдаван от територията на Чили и Аржентина. Двама старозагорски изследователи на галактиката: доц.Алексей Стоев и Пенка Мъглова още преди година за „резервирали“ няколко квадратни метра от окрайнините на малкото аржентинско градче Куинес, недалеко от Кордоба, където ще „разпънат“ апаратурата си.
С точно 2 минути и 18 секунди ще разполагат късно вечерта на 2 юли астрономите, за да заснемат единственото през т.г. пълно слънчево затъмнение. Природният феномен ще може да бъде наблюдаван от територията на Чили и Аржентина. Двама старозагорски изследователи на галактиката: доц.Алексей Стоев и Пенка Мъглова още преди година за „резервирали“ няколко квадратни метра от окрайнините на малкото аржентинско градче Куинес, недалеко от Кордоба, където ще „разпънат“ апаратурата си.
Метеопрогнозата /базирана на едновековни статистически замервания/, показва че вероятността точно в този момент и на това място облаци да забулят гледката е близка до нулата, коментира Стоев. И допълва, че за всеки случай отправял по молитва към „Началника“, да не допуска изненади като онази от 1 август 2008-а в района на руския град Бийск, когато мощна планинска буря буквално попиляла техниката на френския екип и се наложило „на бегом“ учените да се изнасят стотина километра по-встрани, за да не пропуснат гледката.
Тазгодишното заснемане на феномена ще бъде в рамките на съвместен българо-френсо-руско -египетски проект, в който участват представители на института за космически изследвания и технологии при БАН, старозагорската астрономическа лаборатория „Юрий Гагарин“, руския физически институт „Лебедев“, парижкия институт по астрофизика и института по астрономия и геофизика „Хелуан“.
Всеки от участниците има свои задачи, нашите представители са записали 5 , сред които метеонаблюдения в конуса на лунната сянка, заснемане на бялата корона и спектрофотометрия на зелената корона, обяснява астрофизикът доц.Стоев, който за пръв път е наблюдавал ПСЗ като ученик в Стара Загора през 60-те години на миналия ХХ в и може с часове да разказва прелюбопитни подробности. Сред които например факта, че астрономите са направили пресмятания за такива явления отпреди 10 000 години, сред които две са пряко свързани с българската история. Едното е от 28 юни 1130 година, когато е било сражението между войските на родния цар Иван Шишман и сръбския жупан Стефан, а второто е пълно лунно затъмнение по време на обсадата на шипченския проход през Руско-турската освободителна война.
Проучвайки историята на затъмненията Стоев е открил два изключително интересни факта за тълкуванията и включването им християнската религия, включително съхраняване чрез каменни фризове във фасадите на православни черкви. Едната е в Хасково, където затъмнението е изобразено като ламя, поглъщаща небесното светило.
На 100 години се наблюдават 238 затъмнения, при които Луната застава пред слънчевия диск, в 28 процента те са пълни, показват проучванията, скоростта на сянката 1 км /сек, което изисква особена „пъргавина“ от екипите, решили да запечатат случващото, за да могат в последствие да разгадаят тайните на процесите в дълбините на слънцето.
Старозагорският екип избрал да бъде на територията на Аржентина на едва 100 м надморска височина по ред причини, една от тях е по принцип голямата облачност в Андите.
Френските изследователи с ръководител проф. Серж Кучми са получили възможност за тридневни наблюдения от пустинята Атакама, където е обсерваторията „Ла Сила“, като ще използват супермощния телескоп с диаметър на огледалото 3,6 м. Техните снимки ще могат да бъдат ползвани от всички участници.
Изучаването на затъмненията и опитите да бъдат те предсказвани и тълкувани не винаги е било приятно занимание, допълва Алексей Стоев, който от доста време работи над своя книга по темата и събира любопитни факти. Сред тях е и обезглавяването на двама китайски астрономи Хо и Хи преди 4 хилядолетия, които не успели да се справят с поставената им от императора задача и се простили с живота си.
В родната най-нова история пък е наблюдение от 15 февруари 1961 година, когато за пръв път е използван самолет Ан, оборудван с техника на БАН, който заснема всичко от височина 8 км. През 1999-а пък за същата цел е използван боен МИГ-23, който изпълнява научната програма от 16-километрова височина.
В някои от случаите метеорологичната обстановка е далече от привлекателната за туристите, а и учените: бури, проливни дъждове, далеч под минусовите температури, както е било пред 4 години на остров Шпицберген, където имало реална възможност апаратурата да бъде изцяло похабена.
Експедицията е скъпо начинание, не толкова заради отдалечеността на подходящите за наблюдения места, колкото заради апаратурата, коментират Мъглова и доц. Стоев, които благодарят на подпомогналата ги финансово община Стара Загора и няколко частни, специализирани в различни области компании, осигурили им включително мощни обективи „Канон“ и модерен джипиес за точно локализиране на предварително избраното място за позициониране.
Старозагорците се надяват край Куинес да няма сериозен наплив от мераклии да наблюдават и припомнят, че в Китай 1 на 22 юли 2009 година , край град Тианхуанпин имало над 35 000 души, а през 2017 година на организаторите на наблюдението от американския град Сейнт Джордж се наложило предварително да „заградят“ по 6 кв м за всеки един от участниците, за да няма …ощетени.
По 400 долара струва възможността да снимаш от територията на „Ла Сила“, което обаче не означава че ще можеш да ползваш супермодерните телескопи. От нея са се възползвали 8 българи, но сред тях нямало професионалисти, а просто запалени любители на астрономията.
Такива в България е имало и ще има, убеден е Алексей Стоев и припомня, че по времето преди пожар да унищожи старозагорския планетариум годишно от там са преминавали между 120 и 280 000 души.
Уви, при пожара през 1994 година в резултат на късо съединение доставената през 70-те години апаратура на немската фирма „Карл Цайс Йена“ е била изцяло унищожена.
Направени са били няколко последователни ремонта на помещенията, при последния са инвестирани близо 980 000 лв, но поне засега няма възможност за доставката на модерни звездни проектори. Тяхната цена, в най-минималистичните пресмятания е в рамките на 120-140 000 лв, като изборът е за японския производител „Джото“, инициативата е под егидата на клуб „Гема“, обединяващ любителите астрономи от Града на липите , надеждата е за помощ и от международния астрономически съюз, в който Стоев и Мъглова членуват.
Иницаторите припомнят, че обсерваторията в Стара Загора е открита на 26 февруари 1961 година, от тогава неин патрон е и първият космонавт Юрий Гагарин, дал лично съгласието си за това при посещението си в града на 25 май с.г.. От самото си основаване в нея се е провеждат курсове за астрономи любители, на които те получават теоретична подготовка на наблюдатели на небесни обекти и явления. От 1978 до 1994 г. функционира звездната зала към обсерваторията, която е била оборудвана с планетариум за демонстрация на звездното небе.
Монитор
