Родителски неволи

Родителски неволи

Свикнали сме да чуваме как родители се жалват, че детето им не е прието в ясла, детска градина или първи клас. Сагите тогава са големи. Да не говорим, че имаше времена, в които за елитно училище майки, баби и татковци се редуваха по цели нощи в колите, за да се уредят с място.

Все едно отрочето ти влиза в университет. Слава Богу, това остана в миналото. Излиза обаче, че перипетиите не свършват до тук, защото голям проблем се оказва и липсата на занималня в някои училища. Данните сочат, че едно на всеки три хлапета от първи до седми клас е останало без целодневно обучение. Така някои родители са принудени да плащат по два-три стотака всеки месец за частни занимални, за да има кой да се грижи за детето им до края на работния ден. А в някои случаи говорим само за 2-3 часа, които отново не покриват свободното време на хлапетата. Разбира се, спасителният вариант са бабите, но не всеки може да разчита на тяхната помощ.

Защо се стига до проблема? Всъщност причините са различни. Децата в школото са много, а стаите малко. Някои директори на училища все още не намират достатъчно място, за да съберат всички свои възпитаници, а още по-малко, за да осигурят занималня и на половината от тях. Допълнителни пристройки към училищата, напълно нови сгради или по-малък прием са възможните решения в случая. Друг е въпросът, ако родителите на децата не записват децата си на занималня, за да ги водят на допълнителни уроци.

Директорите признават, че има отлив на желаещи след четвърти клас. Основната причина може би е, че родителите искат да държат децата си активни през цялото време и да ги ангажират с различни от учебните дейности, току-виж открили някакъв скрит талант на хлапето. В училище се предлагат най-различни дейности по интереси и клубове – футбол, баскетбол, програмиране и правене на роботи, шах, пеене и т.н. Хлапетата обаче най-често могат да ги посещават веднъж или два пъти в седмицата. А родителите искат по нещо различно всеки ден. Така се стига до другия проблем. Въпреки че в някои училища се сформират групи за целодневно обучение, няколко часа след началото им родителите бързат да приберат децата си, които не е сигурно дали са готови за следващия ден, само за да продължат с уроците по корейски, испански, немски, хокей, карате, пеене, танци или т.н.

До 2025 се очаква всички деца от първи до седми клас да бъдат обхванати от целодневно обучение. Или поне за тези, които желаят. Да видим дали обаче тогава ще има достатъчен брой педагози, които да се грижат са всички тези хлапета. И в момента говорим за недостиг на учители. Той със сигурност ще бъде още по-голям ако и за тези близо 200 000 деца трябва да се намери някой, който да се грижи за тях. Така че има две страни на монетата, но засега не и решение. Важното е да се намери най-доброто за децата. За да са спокойни и те, и родителите. В противен случай възрастните ще са готови на какви ли не еквилибистики и ще са изправени пред дилемата-работа и частна занималня или по-добре у дома.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.