Родители и държава да проумеят шанса за образование на децата

Родители и държава да проумеят шанса за образование на децата

Полиция и жандармерия ще издирват в първия учебен ден деца, за да ги водят за ръка в класните стаи. Ей за това ново приложение на органите на реда пък никога ни би ми дошло и наум.

Досега винаги свързвах служителите на реда с едни малко по-други дейности, повече или по-малко свързани с предотвратяване или с разкриване на престъпления, опазване на сигурността, охрана на мероприятия и др. Ролята, която сега им е отредена да напълнят отново класните стаи с ученици, ще е със сигурност ново и голямо предизвикателство и за самите униформени. Опитвам да си представя ситуация, при която рано сутринта, още по тъмно, жандармерист звъни на входната врата и с нежен и любезен глас казва на ошашавените родители: „Добро утро, дошъл съм да заведа вашето дете на училище!”. Не зная как ще бъде възприето това от майката и бащата, но за детето това със сигурност ще бъде най-незабравимият първи учебен ден, да се появи в училищния двор с полицай под ръка. Това би предизвикало реакция, равна на тази абитуриент да се появи на бала си с някоя вървежна плеймейтка или попфолк изпълнителка. Погледнато извън хумористичната страна обаче, нещата далеч не са толкова смешни.

За да се стигне дотам държавата да прибягва към намесата на своите силови институции, за да докара с принуда децата до класните стаи, значи нещата с българското образование съвсем са потънали в дълбока черна дупка. Само преди 100-150 години бедните родители у нас са продавали воловете и нивите си, и са гладували и живели в недоимък само за да могат да изучат децата си. А жадните за знания деца и младежи са работели тежка работа и със спестените пари са си купували книги и учебници. Защото знанието и образованието у нас по онова време са били издигнати на пиедестал. През годините на соца този стремеж към образование беше леко поизкривен с максимата: „Учи, мама, да не работиш”. Но дори и тогава, все още имаше някакво уважение към учението и учителите. Днес положението у нас вече е много по-различно и може да се изрази с една друга максима: „Докато баламите учат, тарикатите правят пачки”.

Кажете как децата да искат да посещават училището, когато те не виждат там примери за подражание. В повечето случаи примерите за богати мъже с издути от пачки джобове, златни ланци на врата, лъскави лимузини и джипове далеч не се свързват с образованието. Дори нещо повече. Повечето от т.нар. ъндърграунд изпълнители в интервютата и песните си не пропускат да изтъкнат, че са били двойкаджии в училище или че изобщо не са посещавали такова, а са израсли на улицата и са правили кинти от тъмни и престъпни сделки и афери. След наличието на подобни примери на подражание, кажете ми кой тийнейджър ще изгаря от желание да ходи на училище и да си губи времето там, слушайки монотонното и скучно каканижене на уроците от някоя даскалица с 30-годишен стаж, на която също отдавна й е скучно това, което самата тя преподава. И резултатът от всичко това е налице.

Младите хора, които на тази възраст все още сами не могат да осъзнаят колко е важно образованието, се нуждаят от съветите на родителите си. Но когато и самите родители от някои наши обществени прослойки са на мнение, че ходенето на училище е празна загуба на време, тогава вече нещата излизат тотално от контрол и се налага спешната намеса на държавата. Пък дори и с помощта на силовите институции. Защото ако у нас златните ланци и марковите анцузи и маратонки все още са символ на преуспялост, то по света отдавна образованието се смята за една от най-скъпите инвестиции, с богата възвръщаемост напред в бъдещето.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.