Роден (к)рай за туристи

Роден (к)рай за туристи

Белоградчишките скали са на милиони години, опознайте и историята

Всяко дете знае наизуст „Аз съм българче“, но с отминаването на годините съдържанието на словата като че ли избледнява. Гърция привлича родните туристи през горещите дни, а в зимни условия са популярни дестинации като Австрия. Истината обаче е, че България с нищо не им отстъпва по красота, а напротив. Във време на пандемия е повече от изкушаващо да преоткрием китните места в родината. Затова „Монитор“ подбра няколко локации по нашите ширини, които си заслужава да посетите (повече от веднъж).

Едно от тези места е

етнографски музей „Етър“,

открит на 7 септември 1964 г. Не е много голям по площ, но ни дава шанс да се върнем назад във времето и да се запознаем с българските бит, култура и занаяти от миналото. Там се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на мястото. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Етър всъщност е древното название на Янтра—реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в региона. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. На терен се провеждат и куп интересни събития, сред които национален конкурс „Бостанско плашило“, училище за лазарки и пресъздаване на обичая Лазаруване, демонстрации как се бие масло и как се подсирва сирене, постановки, изложби и много други.

Докато сме на тема духът на миналото, не можем да пропуснем и

възрожденското градче Копривщица

Историците все още нямат единно мнение за създаването му, а местните вярват в няколко легенди. Една от тях е, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала. Няколко къщи-музеи в Копривщица действат като притегателна сила за туристите – тези на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, на революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, търговеца Петко Лютов и Ослековата къща. Там се намира и знаменитият каменен мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание. Има и над 40 чешми, строени през различни периоди от историята на града. Любителите на гастро туризма също ще останат доволни. Копривщица разполага с куп заведения ала традиционната кухня, чиито предложения се топят в устата. Освен това, туристите имат шанс да пият турско кафе с бяло сладко и баклава в старинно кафене в центъра на града. Бонус – месните хора са много гостоприемни.

Друго приказно място у нас, което обаче е препоръчително за по-топли дни, е Белоградчик и по-точно

скалите и крепостта „Калето“

Уникалния природен феномен предлага величествени гледки, поради което привлича и ентусиасти, които не си падат по туризма, но мечтаят за перфектното селфи. Скалният комплекс е с дължина около 30 км и ширина 6-7 км и датира от 200 милиона години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Скалите си имет имена, като сред най-известните са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Боров камък, Момина скала и други. Значим паметник на културата в местността е и крепостта „Калето“ - една от най-добре запазените в страната. Тя е издигната по времето на Римската империя. През 14-и век пък цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. Крепостта е реставрирана, след като е обявена за паметник на културата. Можете да съчетаете пътуването до скалите и крепостта с посещение на пещера Магурата, която се намира на 20 км от Белоградчик. Тя е една от най-големите в България, като с размер впечатляват и залите вътре. Сред тях са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Тронна зала и други. В Триумфална зала има малко езеро. В Магурата са открити кости от пещерна мечка и хиена, а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Те изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. Някои са релефни – дължи се на естествената ерозия на скалата под тях.

Пейзаж като от сън ни предлага

и Дяволският мост на река Арда

Той е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I. На мястото на днешния мост някога е имало римски такъв, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя. Това, което привлича туристите, са множеството легенди и въпросителни около мястото. Вярва се, че създател на моста е майстор Димитър от близкото село Неделино. Преди него всеки, пробвал да издигне мост над бурната река, е претърпявал провал. Дяволът дал съвет на майстора как да успее, с условия да вземе душата му, ако не се справи за 40 дни. Димитър успял, но скоро след това починал и отнесъл тайната на успеха в гроба. Друго популярно твърдение е, че във водите можеш да съзреш лика на Сатаната, ако погледнеш от моста към реката между 11 и 12 ч на обяд. Смята се още, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола.

Докато сме на тази тематика, си струва да посетим и

пещерата Дяволското гърло

Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на целия Балкански полуостров. Пещерата се е образумала от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината й е 110 м, ширината – 40 м, а височината й достига до 35 м. Там се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук точно 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. Дяволското гърло също дава начало на различни легенди, някои още от времето на траките. Една от тях гласи, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика.

Ако искате по-спокойна разходка, която да не включва катерене и дълго вървене, можете да си направите маршрут по исторически места. Така, например, в един ден можете да отскочите до

Карлово, Калофер и Сопот

В Карлово се намира родната къща на Апостола – днес Национален музей „Васил Левски“. Не е голям по площ, на има запазени вещи на Дякона, малък храм, зала с интерактивни табла, представяща исторически факти за живота му. В Карлово има и Общински исторически музей, към който спада Етнографска експозиция във възрожденските Мазова къща и Даскал Ботьова къща. Можете да отскочите и до Център за занаяти и културни традиции – Бухаловият хан. Сградата е построена в средата на 19-и век и някога се е събирала революционния комитет, основан от Васил Левски. Днес посетителите могат да се докоснат до творчеството и майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят великолепието на калоферската дантела, на тъкачеството, изкусното плетиво, както и изработката на кукерски маски.

Само на 5 км е Сопот, където е Къщата-музей на Иван Вазов. Тя е по-голяма от тази на Левски и съответно предлага повече експонати за разглеждане. Кратка разходка по улиците на Сопот пък ни кара да се замислим дали можем и днес да преоткрием образите на Вазовите „Чичовци“, вдъхновени именно от местните жители. Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ пък е разположен в две възрожденски къщи - „Бъдината къща“ и къща „Загубански“ в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит. Можете да отскочите и

до Девическото училище,

наречено още Радино. То е е построено през 1851 година и е сред първите девически училища в България. Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба от графики на Бинка Вазова – племенница на народния поет.

В близост до Карлово и Сопот е и Калофер. Там се намира Национален музей „Христо Ботев“, който също е част от Стоте туристически обекта. Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на именития писател и революционел – даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята. Той представлява своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.