Рисковете на голямата дигитална мечта

Рисковете на голямата дигитална мечта

Всяка мечта има своите рискове, независимо колко малка или голяма е тя, дигитална или аналогова. Най-опасни са онези блянове, за които само говорим, но не правим нищо те поне отчасти да се реализират.

Това са мечти, които сънуваме и дори се хвалим с тях, а в края на деня те остават само празни думи. Малко като да кажеш „аз ще си купя хубава кола, от класа“, пък след време да пъчиш гърди с „Опел“ втора ръка на повече от 15 години.

Чудесен пример за това са наченките у нас за електронно управление - мечта, за която главно само се говори. През 2021 г. отново ще можем да се преброяваме електронно. Има обаче една голяма подробност в тази „дигитализация“ - след като се преброиш онлайн, трябва да дадеш получения след това преброителен код на анкетьорите, тръгнали да посещават комшиите, които не ползват компютър. Дори в условията на пандемия, когато контактът с други хора трябва да бъде сведен до минимум, отново ще се наложи преброител да почука на вратата.

И макар от началото на века да говорим за електронно управление, то има да изтече още много вода, докато достигнем висотата на Естония, която неслучайно е киберцентър за сигурност на НАТО. Там личните карти са с чип, което прави сканирането, предаването и получаването на данни и документи от гражданите в пъти по-лесно. Нужно ли е да се споменава и дигитализираното здравеопазване, с което лекарските бележки са онлайн, а всеки доктор лесно може да провери вашата история на медицински прегледи и заболявания с един клик на мишката. Дори в съседна Северна Македония съществуват електронни разрешителни за строеж, а у нас продължава вечната битка с висенето по гишета и губенето на време и нерви.

Похвално е, че заявлението за издаване на ПИК на приходната агенция вече може да се подава онлайн, но получаването на кода става на място заради по-голяма сигурност. И то каква сигурност, след като на милиони българи им изтекоха данни през лятото на 2019 г. Същото се отнася и за много други неща от живота ни. Пандемията накара образованието експресно да се дигитализира. В същото време 8 месеца след началото на пандемията нямаме действаща система за експресна информация за свободните легла в болниците.

Да говориш за мечти, без да работиш за тях, е като да казваш, че ще отслабваш, докато нагъваш поредната порция пържени картофи, придружени с традиционната халба бира. Преминаването към електронно управление няма да стане за година, а постепенно. Още повече че с всеки изминат ден изоставаме и изоставаме, а другите хвърчат напред. Време е да се забързаме.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ