Като рицар, но без доспехи – така ще видим актрисата Силвия Петкова от септември, когато в ефира на NOVA телевизия ще започне сериалът „Пътят на честта“. Тя не се вписва в криворазбраната ни цивилизация днес. За нея думите „чест“ и „достойнство“ имат по-голяма тежест дори от собствения живот. Именно тази й нагласа обаче я превръща в мишена на еволюиралата организирана престъпност от 90-те години, която днес се „движи“ с етикета „чист бизнес“.

По „Пътят на честта“ героинята на Силвия – Кера, поема след огромната трагедия от смъртта на съпруга й. Тръгва заедно със сина си от малкия град Царево, за да стигне до столицата, но нещо ни подсказва, че достигането до крайната дестинация, загатната в заглавието на сериала, не се измерва в километри.

Пътят на самата актриса до ролята е не по-малко интересен. Пред „Монитор“ Петкова призна, че за първи път участва в подобен процес по подбор на артистите, които да застанат пред камерата за българска продукция. Всичко започнало със записването на т. нар. „селф тейп“ (запис на сцените за кастинга), който се изпраща онлайн. След първата цедка последвало прослушване на живо, където срещу актьорите в студиото застанало жури от девет човека. „Беше безкрайно вълнуващо и честно казано малко страшно. Почувствах се както на кандидатстудентските си изпити във ВИТИЗ. И накрая един ден, месец по-късно, ми се обадиха, че съм избрана за ролята“, върна лентата назад с усмивка Петкова.

За това, че звездата е рицар и извън границите на екрана пък съдим от начина, по който подхожда към всяка нейна роля. А какъв е той? Този въпрос й зададохме в краткия промеждутък от време, в който успяхме да я откъснем от снимачната площадка. Ето какво разказа тя:


- Какво провокира Кера да поеме по пътя от малкия към големия град? Това ли е „Пътят на честта“?

- Ролята е сложна и многопластова. Хиляди са факторите, които принуждават Кера да напусне любовното си гнездо. За съжаление всяко от събитията е меко казано от ужасяващо и парализиращо нагоре...

Аз самата ще трябва да открия себе си в нова светлина в сериала. Ролята е едновременно много близка и много различна от мен като човек... ще имам много да работя, за да извадя от себе си мекотата, нежността и стабилността на Кера въпреки тежкото й минало.

- След раждането на сина ви Сива приемате ли по различен начин майчинските роли?

- Определено започнах да вниквам много повече в смисъла на думата „майка“. Не само по повод тези роли, а особено много в личен план! Разбрах и оцених неща, които преди това изобщо не ми бяха минавали през ума. Какво нещо е в същността си “професията майка”...

- Първо в „Тими“, а сега и тук – все по-често се снимате с деца актьори. Лесно ли се работи с тях предвид динамиката на професията?

- Признавам си, че всеки път, когато имам за партньор детенце в някой проект, се треса от нерви. Първата ми мисъл е, че не съм достатъчно уверена в себе си. Не знам дали съм се подготвила дотолкова добре, че да мога да помагам и на още някого. Но в мига, в който се заснеме първият кадър, разбирам, че всичките ми страхове са безсмислени! И в “Тими” Тими Гергинов беше превъзходен професионалист и партньор и сега в “Пътят на честта” Александър Спиров е изключително подготвен, забавен, отговорен малък сладурчо. И някак си ми идва естествено да пресъздавам изключително драматични майчински ситуации, в които детето да бъде предпазено и да не усети, че има нещо нередно.

- Вдъхват ли ви децата надежда за следващото поколение актьори?

- Определено новите деца са много вдъхновяващи! Последните ми впечатления бяха от хората поколение, две след моето, и бях доста разочарована и притеснена накъде вървим като общество. Но сега виждам, че балансът си знае работата и растат едни будни и дейни малки слънчица... в моето обкръжение.

- В „Пътят на честта“ отново работите заедно с мъжа до вас – Зоран Петровски. Действа ли ви успокояващо присъствието на любим човек на снимачната площадка?

- Да. Зоран е един от четиримата режисьори на сериала. Виктор Божинов, Димитър Коцев-Шошо, Сашо Косев и той – Зоки. Това ще ни бъде третият сериал заедно, но ще ни е първият като семейство. За мен е голяма отговорност да не го разочаровам или изложа по някакъв начин пред екипа и се стремя да бъда още по-голям професионалист. Определено се чувствам като на първа среща, когато имаме снимки заедно. Много се вълнувам, притеснявам, срамувам... но се стремя да го слушам, следвам и да му помагам. Иначе в редките моменти, когато се засичаме вкъщи, се опитваме да не говорим за работа, а да се наслаждаваме на любовта си.

- Прави ми впечатление, че последните ви два проекта - „Пепел върху слънцето“ и „Пътят на честта“, са вдъхновени от реални истории. Целенасочено ли проявявате по-голям интерес към този тип филмови и телевизионни разкази?

- Със сигурност не съм от феновете на измислиците и супергероите. Обичам дълбочината и смисъла на нещата. Харесвам да анализирам и да търся поуката. Харесвам простите и човешки неща, в които мога да се припозная. Чрез професията си имам възможност да проповядвам неща, в които същински вярвам, да дам една добра алтернатива в начина на мислене, да докосна нечия душа и да бъда малко фитилче в нечие приказно и мечтано бъдеще. И двата филма намериха мен, но вярвам, че не е случайно, защото подсъзнателно аз също съм ги викала. В изкуството нещата се случват отвъд разумните възприятия. Пътищата, по които ние артистите се намираме, са необясними за хората, които не познават устройството на душите ни и копнежа да СъТворим нещо ЗаЕдно!

- Опитвате ли се да разберете повече за истинската ситуация за този тип проекти или се доверявате напълно на сценария?

- Мразя този въпрос! За огромно съжаление начинът, по който се налага да се подготвят актьорите за роля тук, в нашата мила страна, е жалък. По света актьорите имат поне 6 месеца, за да влязат под кожата на следващия си персонаж. Тук те канят за някоя роля и трябва да снимаш “вчера”. Аз досега не съм имала физическата възможност да изследвам персонажите си дотолкова, че да потъна в историята. Разчитам изцяло на режисьорите, с които работя и на това думичките от сценария да се превърнат в искрени излияния, произлизащи от моята душа.

- „Кризисен център“ е друг интересен проект, с който се захванахте наскоро. Разкажете ни повече за него! Как така мъжете станаха жертва на домашно насилие?

- “Кризисен център” е една изключително абсурдна и смешна пиеса на моя талантлив приятел Михаил Казаков. Според мен оригиналът на тази пиеса може да се сравнява със стила на Уди Алън. И да, разказва се за група мъже, основали свой кризисен център за мъже - жертви на физическо, психическо и емоционално насилие от страна на жените си. Заедно с прекрасните ми колеги Ники Станоев, Юлиян Рачков, Ивайло Захариев и Иво Йончев, под режисурата на Съби Събев и авторската музика на Тодор Василев, се надяваме, че ще разсмеем и замислим зрителите, поднасяйки им по забавен начин едни кофти истини. Благодарни сме на директора на Шуменския театър Димитър Димитров за поканата да пренесем от четенията на “Театър на бар стола” на сцената тази прекрасна комедия.

Края на октомври ще се състои официалната премиера в Шумен и още в началото на ноември ще направим още една в София. Но със сигурност този спектакъл ще обиколи сцените на всички по-големи градове.

- На една от снимките, които видях за „Кризисен център“, наистина приличате на хулиганка в центъра на мъжка компания. По-лесно ли се сприятелявате с мъжете, отколкото с жените?

- Ако преди години ме бяхте попитали, щях да отговоря различно. Преди предпочитах и основно общувах с момчета. Бях си хулиганка и сред тях си бях в свои води. Имах само една, две познати. Постепенно, съзрявайки, започнах да срещам невероятни момичета и жени, които днес са ми безценни приятели и техните съвети и компанията им ми е по-смислена и необходима от мъжката!

- Как изглежда един свободен на Силвия Петкова? Кога последно ви се случи да имате такъв ден?

- От началото на тази година почти не съм имала почивен ден. За първи път в живота си няма да зърна моренцето, а аз съм свикнала да прекарвам там минимум месец. Иначе в мечтите ми един почивен ден би протекъл изцяло под чаршафите в непробуден сън. В реалността всяка свободна минута, когато не съм в театъра, на снимки или на дублаж прекарвам с малкия шеф - сина ми Сива, и моя любим мъж Зоки.

- Какви са любимите ви занимания със Сива? Той знае ли каква е вашата професия, как я разбира?

- След градина отиваме в парка и лудориите продължават до тъмно. Обичам да виждам детето си свободно и щуреещо. Той е много забавен и винаги си измисля смешки. Знае какво работим и двамата с баща му - тати в киното, мама в театъра. Вече два пъти съм го водила на театър, където му е много интересно. Да видим кога ще се престраша да го поканя да ме гледа в “Пипи” или да дойде с нас на снимачната площадка. Самата аз все още не съм готова за това.

- Проявява ли вече своята артистичност?

- Много е артистичен. Постоянно си измисля някакви смешни, странни игри с цел да ни разсмива. И определено е син на майка си. Непрекъснато “върви заднешком”! Не се шегувам.

- Виждате ли част от себе си вече проектирана в него? Наскоро се снимахте във високоадреналинна фотосесия за „Бебеносещ календар“. Кой даде идеята за нея?

- Абсолютно виждам нас двамата с баща му у него. Носи си вродени всичките ни ярки черти в характера. Няма да ми стигнат страниците на вестника, за да изброя примерите. Сива определено е умерен експериментатор. Фотосесията за “Бебеносещ календар” и до днес му е вълнуващо изживяване и се събужда и заспива с молбата пак да идем при “Големите ръмжащи коли”.

- Кое е последното умно нещо, което чухте от Сива?

- “Аз мога сам”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Веселка е вторият финалист във „Фермата“

След като се би геройски и показа изключителна сила, многодетната майка Веселка стана втората жена финалист във „Фермата“. Конярката от село Борима си извоюва правото да излезе на арената в последния сблъсък от шоуто, който ще се излъчи на живо на 14 декември.