Близо 400 000 души са търкали калдъръмите пред къщите музеи на най-големите български революционери само през изминалата 2018 г. Ако трябва да бъдем точни, бройката е 388 555 посетители, и то само в най-големите революционни центрове – Карлово (56 565), Копривщица (226 000) и Панагюрище (105 990).

На фона на тази завидна статистика музеите в домовете на културните ни дейци са събрали интереса на 32 927 души, или повече от 10 пъти по-малка посещаемост.

Рекордьор по привличане на туристическия поток е перлата на Подбалкана – Копривщица. На територията на градчето с едва 2538 жители има 6 къщи музеи - на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, търговеца Петко Лютов и Ослековата, обединени от Дирекция музеи към общината, плюс още толкова възрожденски и няколко задължителни исторически точки като мост „Първа пушка“ и чаршията. Всичко това е любима дестинация не само на българите (каквато е тенденцията в другите възрожденски градове), но и на чужденците, особено на японците. Има си и логично обяснение. Асоциацията на пътните агенти в Страната на изгряващото слънце през 2015-а включва Копривщица в класацията си „30-те най-красиви градчета в Европа“, като я нарежда на 29-о място, разказа пред „Монитор“ директор Дирекция музеи Кинка Неделева. Само за 3 години подбалканското културно и революционно средище се изкачва до 21-во място и остава единствената българска дестинация в този престижен чарт, който увеличава азиатските туристи лавинообразно всяка година. От Дирекция „Музеи“ в Копривщица набелязаха още една интересна тенденция – чуждите посетители на къщите музеи предпочитат да отделят време на Каблешковата и Лютовата къща, защото се интересуват предимно от архитектура и бит, а българите са запленени от домовете на революционерите заради историческата им стойност.

Архитектурният резерват се издържа изцяло от приходите си от билети и беседи,

без да използва субсидия от държавата

Тя отива само за заплати на служителите. Материалната база е в отлично състояние и е започнала пълна реставрация на седма къща, която трябва да отвори врати за посетители след 2-3 години. Това е Гръковата къща.

От началото на годината цените на билетите са променени, като обиколният билет за всички музеи стана от 6 на 10 лв., но пък управата е вкарала нов семеен пропуск, който без оглед на броя на членовете на семейството струва 20 лв. за всички.

Карлово е другият притегателен център с реставрираната родна къща на Васил Левски. Само през изминалата 2018-а в дома на Дякона са влезли 56 565 посетители, което е с 2725 повече от предходните 12 месеца, а за първото полугодие на тази година къщата музей бележи нов рекорд – 32 950 души. Благодарение на големия интерес в касата на музея са постъпили 92 936 лв. – почти с 10 000 повече от 2017-а. „Добре балансираният бюджет ни осигурява необходимата издръжка през годината. Музеят не изпитва недостиг на финансиране“, каза за „Монитор“ директорът Дора Чаушева. Освен от входни такси, бюджетът се формира и от държавна субсидия, защото е към Министерство на културата, от такса за екскурзоводски беседи, продажба на сувенири, картички и книги. Домът на Васил Левски е не само в отлично състояние, но и ежегодно се радва на модернизиране на експозиционните зали. Логично, на историята на най-големия ни герои се радват предимно българските туристи.

Друго място - душа на българщината и революционното дело, е Панагюрище. Под шапката на Историческия музей в града попадат и 8 възрожденски къщи, сред които е емблематичният дом на Райна Княгиня. Впечатляваща е статистиката, която сочи, че от 105 990 посетители за 2018-та, 22 482 са били деца между І и ІV клас, а чужденците са едва 1020 души. В сравнение с 2017-а обектите отчитат ръст от 10,49% в посещенията и трайна тенденция в покачване на интереса.

Столицата пък е средище основно на интелектуалния елит, от който са ни останали и забележителни домове, превърнати в музеи, а броят им е над 20 под шапката на Националния литературен музей. Къщите на Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Смирненски, Вапцаров, Елин Пелин, Димитър Димов и, разбира се, Яворов са отворени за посетители, като за изминалата година са посрещнали 32 927 души – с почти 3000 повече от предходната година. Само за първите 6 месеца на тази година пък през прага им са минали 18 531 души, което бележи тенденцията към увеличаване на интереса, изтъкна зам.-директорът на НЛМ Соня Кирицова. Приходи от продажба на билети за миналата година са почти колкото влезлите в обектите: около 34 000 лв. Средната цена на билет е 4 лв., но в бройката на посетителите влизат и гостите в Нощта на музеите, когато входът е свободен, както и дошлите в безплатните последни четвъртъци на месеца.

Най-посещаван несъмнено е домът на Вазов. Патриархът на българската литература е живял 26 години в къщата на едноименната улица в София, трупал е имущество, подаръци, ценности и тъй като веднага след кончината му тя става музей, нищо не е разпиляно. Уредничката Лора Василева през последните 3 години констатира увеличаване на посещенията в аритметична прогресия: съответно 3000, 6000 и 9000 души. Неотдавна италиански турист я изненадал с въпроса за другата версия за смъртта на Вазов...

Въпреки деликатното състояние на сградата – гредоред от 1899 г., къщата музей на Яворов е затваряла врати само за 1-1,5 г. по време на мандата на Пламен Крайски като директор на НЛМ (2016-2017), коментира Иво Милтенов – главен уредник на музея. Легендарното място има постоянно ниво на посещаемост – около 3000 души годишно, като интересът на близо 1500 от тях се проявява в Нощта на музеите. За статистиката – родният дом на поета в Чирпан се радва на малко повече интерес, като трайно може да се похвали с около 5000 посетители годишно. В софийския дом на Яворов има едно единственото ограничение за безопасността -

да не влизат повече от 15 души едновременно

Уредникът му се надява сградата да бъде закупена от държавата колкото се може по-скоро, за да се реши веднъж завинаги въпросът със собствеността и с прогресиращата от 25 години насам разруха. „В първите години на прехода реституцията не си даваше сметка кои са знаковите пространства на града и как да ги запази, те бяха връщани без никакви условия“, коментира за „Монитор“ председателят на Комисията по култура и образование към СОС Малина Едрева. Това се отнася най-вече за къщи като Финговата, с ягодите и др., които не са музеи, но общината в последните години активно води преговори със собствениците за опазването им и налага санкции при нужда. Именно държавата до преди няколко десетилетия двукратно се е намесвала в съдбата на дома на поета в Чирпан. Част от къщата е била разрушена при земетресението от 14 април 1928 г. и лично цар Борис ІІІ е настоял да бъде възстановена в автентичния й вид. При вземането на решение за превръщането й в музей преди 6 десетилетия пък лично министър-председателят Вълко Червенков тропнал по масата и разпоредил музеи на Яворов да има в Чирпан, Поморие и София, защото членовете на писателския съюз спорели доколко лирикът е…заслужил. От отварянето на музея до днес посетителите със сигурност са много над 1 милион. Сред тях са знакови творци като създателя на театър „Таганка“ Юрий Любимов и барда Владимир Висоцки, разказва един от дългогодишните уредници Тодор Иванов.

Къща музей „Никола Вапцаров“ на ул. „Ангел Кънчев“ 37, е най-модерна сред останалите си „посестрими“ в столицата, а откакто като главен уредник през 2015 г. се завърна Катя Зографова, която 6 години бе директор на НЛМ, дейността още повече се оживи. Над 1000 души са я разгледали през 2018-та, като посетителите са изключително ориентирани и много от тях са дарители – на документи, архивни снимки, свързани със семейството на патрона, картини, пластики.

Към Софийска градска художествена галерия се водят 2 къщи музеи в София – на скулпторката Васка Емануилова и на живописеца Дечко Узунов. В първата през 2018 г. са влезли 2623-ма ценители, а във втората, която функционира отскоро, през 2018 г. е имало 777 посетители, а за 6-месечието на 2019-а – 671. И двете са с вход свободен и не генерират приходи.

Реституционна сага държи заключена родната къща в Раднево на друг голям български поет – Гео Милев. Кметът на общината Тенко Тенев обаче се надява другата година и там да отвори музей с дарения от дъщеря му Леда Милева. До тогава любителите на творчеството му могат да разгледат дома на книжаря Мильо Касабов в Стара Загора, където е прекарал детството си авторът на „Септември“, както са направили 1000 души през 2018-та.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"!
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Халите в София се превръщат във фермерски пазар

Собствениците на емблематичната за София сграда - Халите са решили да ги превърнат в целогодишен фермерски базар. Мястото ще предлага не само продукти от български производители, но и ресторанти с вкусна храна и дори споделено пространство с маси.

Ректорът на Художествената академия подаде оставка

Проф. Николай Драчев е подал оставка като ректор на Националната художествена академия по време на днешното заседание на Академическия съвет, съобщиха от пресцентъра на висшето училище за БНР. Една от причините е, че преподавателите не са получавали заплати за ноември и декември.

Блъснатото 14-годишно момче е с черепно-мозъчна травма (ОБЗОР)

Разследващите са изискали всички записи от камери, намиращи се в района на кръстовището, на което в четвъртък вечер кола на НСО блъсна 14-годишно момче. От прокуратурата, които вече разследват катастрофата, съобщиха, че има записи от камери, които ще бъдат разгледани. Има и очевидци, които ще бъдат разпитани, за да бъде уточнена точната причина за катастрофата. Според разследващите немалко свидетели на инцидента, включително и приятелят на раненото дете, който е останал с него до последно. Блъснатото момче е ученик от 119 СУ в столицата.