Ресто на поевтиняването

Ресто на поевтиняването

От началото на март много абонати на столичната топлофикация, ако не и всички, заживяхме с надеждата да не доплащат за изравнителните си сметки.

Едно обаче са надеждите, а друго намеренията на монополиста, който от пролетта доста често говореше колко милиона щели да бъдат върнати на потребителите, основно чрез приспадане от бъдещите фактури, и се въведе поредното ново словосъчетание „ретроактивно поевтиняване“.

Първоначалните планове бяха то да стане заедно с получаването на изравнителните сметки от абонатите. Обаче нещата не се случиха така и софийската топлофикация на практика не пусна сметки за юни. Това зарадва хората, повечето от които не помнят такава благодат от години.

Ненапразно народът казва, че много хубаво не е на добро. Студеният душ дойде в средата на август. Тогава радостта се превърна в тъга, но монополист не се трогва от сълзи. Много абонати бяха скандализирани от факта, че в юлската им сметка бе добавена и юнската. Точно така и юнската, същата, която преди това бе обявена за нулева и която не трябваше да се плаща заради ретроактивното поевтиняване. В случая то стана ретроактивно обиране или по-точно казано - монополистът си поиска ресто в същия размер. От години столичното парно се хвали с големия си процент изрядни абонати. Именно те обаче бяха ощетени, защото ако бяха получили юнската сметка навреме, щяха да я платят с 3% отстъпка, давана от монополиста. Обединяването й обаче с юлската ги лиши от тази възможност. Така де, не може само топлофикация да приспада от сметки и да глези абонатите. Още повече щом е собственик и на мощностите, от които добива отпадната топлоенергия от производството на ток, и на мрежата за доставка. Подобен тотален контрол по цялата верига от производството до крайния потребител много-много не се връзва с евродирективите, засягащи енергетиката и защитата на потребителите. В същото време финансовото състояние на софийската топлофикация, която е собственост на Столична община, е плачевно. То е такова не от вчера. Дали пък не е време да се приватизира?

В София специално правата на абонатите на топлофикация се свеждат до безропотно плащане на сметките за въпросната отпадна топлина. Да припомним и факта, че тя идва от производство на електроенергия, която се изкупува по-скъпо. Това от своя страна качва цената на тока на всички абонати на енергото в България, независимо дали имат парно или не. Подобна практика под формата на кръстосано субсидиране също не е в унисон с европейските практики.

Другият въпрос, който следва да си зададем, е защо са толкова малко жалбите срещу сметките - под 1%. Нали всички очаквахме голямо поевтиняване? А се оказа друго. Дали за пореден път не робуваме на най-унизителната от всички наши поговорки - тази за преклонената главица, дето сабя не я сече. Или пък просто се правим на независими, в смисъл, че нищо не зависи от нас. Тази „независимост“ обаче е пряк резултат от въпросната поговорка.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.