Реставрираха стенописи в  семейна гробница отпреди 18 века
5

Реставрираха стенописи в семейна гробница отпреди 18 века

Останки от стенопис , намерен при спасителни разкопки в центъра на Стара Загора през 2018 година са възстановени и съвсем скоро ще бъдат подредени сред експонатите, съобщиха от регионалния исторически музей в Града на липите.

На покритата с каменни плочи гробница, която е била най-вероятно семейна, защото вътре са намерени останки от няколко поколения жители на древната Августа Траяна попадна екипът на Мария Камишева, завеждащ отдел „Антична археология“ при културния институт. В хода на разкопките, предприети при осъществяването на проекта за пешеходна зона в централната градска част бяха намерени общо 77 гробни съоръжения, което потвърди тезата, че в този район, намиращ се вън от крепостната стена е било разположено гробище, ползвано между ІІ-ІV век от новата ера.Намерената стенописна  украса представлява клонки с листа, изписани в помпеанско червено, оранжево-кафяво и сиво-черно, а двете дълги стени са били изрисувани свещници.

От музея припомнят,че стенописите бяха намерени в много лошо състояние, като по-голямата част от тях са паднали по пода на гробницата. Падналите фрагменти бяха извадени, а останките от тях по стените – стабилизирани in situ  (на място), след което свалени за по-нататъшна намеса.Реставрацията е осъществена от екип специалисти при Институт за изследване на изкуствата при БАН под ръководството на д-р Иван Ванев, като средствата за спасяването са осигурени от общинската хазна.Самата гробна камера остана под гранитните плочи на площада, мястото е маркиран в съответствие със съвременните изисквания на урбанистиката. В същия културен слой, но извън камерите Мария Камишева е попаднала и на мраморен фрагмент от барелеф на Тракийски конник, известен още и като бог Херос, чийто фигура е била изсечена в древността върху скалите край Мадара.В старозагорския музей се съхраняват няколко плочи с изображението на Херос, едната е от ІІ в и е била намерена от войници по време на обучението им в околностите на града в края на ХІХ в.Тя е сред първите експонати в музея, създаден през далечната 1907 г. по инициатива на неколцина местни жители, пръв дарител е бил русенецът  майор Петър Фанджиев, който е намерил и оброчната плочка.На територията на некропола археолозите намери и   два, изработени от стъкло биберона , познати с наименованието  Съдчетата са били положени в един от петте зидани с тухли и покрити с каменни плочи гробове, където са били положени останките от няколко семейства.Предполага се ,че сред погребаните е имало и пеленаче, смъртта е била следствие на масова епидемия, което обяснява и наличието на масови погребения. Бибероните са изключително изящни, истинско чудо било че единият се е запазил непокътнат, а другият е с малки поражения.

Южният некропол на Августа Траяна е бил проучван още през 1976-1977 година, тогава са били открити 254 гроба и 14 гробници, като една от тях е куполна и е запазена в подземията на общинската сграда, но така и все още не е осигурен достъп до нея.Проучванията тогава са били ръководени от археолога Красимир Калчев, който е оставил изключително ценни описания на всичко намерено.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.