Фини извивки, поразяваща очите полихромия и нахлуваща през цветни витражи светлина посрещат от края на юли вярващите и туристите в най-големия мюсюлмански храм в България "Шериф Халил паша", познат популярно като Томбул джамия. Преди две седмици е приключила цялостната реставрация на молитвената част, а реставраторите са се прехвърлии в медресето и двора, като всички работи трябва да приключат до края на годината.

По връщането на блясъка на Томбул джамия близо 15 години работили екипи от реставратори на "Еврорест 2002", в голямата си част бивши кадри на Националния институт за паметниците на културата. За първи път експертите влезли в "Шериф Халил паша" през 2004 година. Тогава фондация „Либерална интеграция“ финансирала проучвания на джамията. Нямало скеле, започнали с с идеята да покажатпроблемните точки, като се почне от вратата, по пътя на молителя, до михраб (с функциите на олтаря в  християнството) и мимбера съответстващ на християнския амвон.

"Заварихме тежко аварийно състояние, с компрометирани покривни обшивки, течове на вода, разрушени мазилки, загубени части от оригиналната украса, други отцепени, отпорени, заличени с вар, с блажна боя изцяло върху дървенията, която в оригинала е много пищна, шарена, полихромирана на 100 процента. Започна процес на проучване, на сондажи, на разкриване на оригинала под тези по-късни наслоявания." - спомня си началото Любомир Воденичаров, ръководител на реставрационния екип на терен. Няколко години по-късно фирмата участвала в конкурс за възстановяването на оловния обков на купола. Средставата тогава бяха осигурени от султана на Оман - 380 хиляди долара, които Симеон Сакскобурготски покрай приятелството си с монарха уредил докато бил премиер.

Преди 4 години започнала работата по проект за цялостно реставриране на интериора и екстериора на Томбул джамия и към момента това е най-мащабният реставраторски проект в най-ново време. Височината на молитвената част е 25 метра, основата 15 на 15 метра, а стенописите, по които са работили реставраторите са на площ от близо 2 декара. Още при проучванията специалистите се изправили пред дилема. Потвърдили се писмените сведения, че джамията е била декорирана на два пъти - веднъж по време на самото строителство от 1740 до 1744 година и втори път през XIX век и ако се съди по бароковите влияния - някъде в неговото начало. Дилемата била коя декорация да се остави. В българската практика се възстановява оригиналът, но реставраторите преценили, че и двата варианта имат своята ценност.

Според Любомир Воденичаров, който се позовава и на предания, самият възложител на храма Шериф Халил паша е имал пристрастия към рисуването, в медресето е имало училище за калиграфи и курсове за художници. Смята се, че голяма част от украсата е дело на ръката на самия Шериф Халил паша. За разлика от други подобни сгради, където са използвани шаблони в изпълнението на украсата, в Томбул джамия всичко е ръчна работа, личи си къде линията изтънява, защото  свършва боята, къде се е образувала  капка. През XIX век по неизвестни причини някой решил да смени интериора.

"Причините за смяна на декорацията може да са били чисто естетски или технологични - нещо се е загубило, нещо се е повредило и са решили да я декорират в нов стил в нова естетика. Тъй като и двата периода си имат своята стойност ние се постарахме в целия процес на консервация и реставрация да ги експонираме така, че да бъдат представени достатъчно и двата периода в тези си части, които са най-добре запазени. Без това да вкара целия интериор в някаква еклектика. "Мисля, че успяхме да се справим." - обяснява работата на екипа Любомир Воденичаров.

Като черешка на тортата Воденичаров определя дървените сводове над входа и "обущарника", мястото, където мюсюлманите оставят обувките си преди да влязат на молитвения килим. Когато влизат реставраторите, всичко е покрито в мрачно блажно.  И експертите ахват, когато отдолу се появява пищна полихромия. Зад дебел слой блажна боя в сиво е бил скрит и ажурно декорираният мимбер. Под боята изгрял популярният по ония времена в Османската империя стил лале деври.

Всички работи реставрационни работи са извършени без употребата на материали, които не са били използвани по време на строителството на джамията, разказва Любомир Воденичаров. Предизвикателство е било и възстановяването на прозорците и витражите. Рамките били моделирани ръчно и отливани по образец от старите рамки. Ръчно изработени били и всички елементи на михраба, олтара.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Библиотеката в Шумен тръгва с разнос на книги по домовете

Доставка на книги по домовете започва от 25 септември Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров". Услугата е предназначена за хора с трайно или временно ограничена подвижност и ще бъде безплатна за читателите, съобщи говорителят на читалнята Татяна Вътова.

Перлата на Шуменското плато беше затворена през  лятото заради размножаването на прилепите

Пещерата "Бисерна" отваря за туристи от 2 септември

Перлата на Шуменското плато беше затворена през лятото заради размножаването на прилепите

Пещерата "Бисерна" в Шумен отваря вратите си за посетители отново от 2 септември, съобщи пресаташето на Природен парк "Шуменско плато" Ирина Павлова. Перлата на платото беше благоустроена преди няколко години, но едва тази пролет стана достъпна за официални посещения, а от началото на май беше затворена отново за да не се смущават колониите от прилепи в размножитения им период.

Шадраван се върна в центъра на Шумен след 60 години

Шадраван с фонтани и каменна каскада се върна в центъра на Шумен след 60 години суша на мястото на подобно съоръжение от първата половина на XX век, което разхлаждало шуменци в горещините до 1960-та година. Съоръжението предизвика "детска радост" у малки и големи и вече качва популярност в инстаграм и социалните мрежи още в първите часове след пускането на водата.