„Репортери без граници“ ООД: Половината приходи на френското НПО – от грантове и субсидии
2

„Репортери без граници“ ООД: Половината приходи на френското НПО – от грантове и субсидии

Продажба на албуми и тениски, приходи от реклама и милиони за разходи за персонал. Мислите, че става въпрос за фирма? Всъщност реално е така, но дегизирана като НПО. Тези данни намираме във финансовите отчети на твърдящата, че брани свободата на словото френска асоциация „Репортери без граници“. От цифрите в документите става ясно, че от години въпросната организация, чиято класация се използва от задкулисните кръгове у нас и от медиите на подсъдими олигарси като инструмент за натиск срещу държавата ни, се е превърнала в чудовищен хибрид между корпорация и НПО.

И под паравана на помпозния имидж, че уж се грижи за свободата на словото и за журналистите в риск, всъщност трупа приходи от грантове и субсидии.

Това е стар похват, прилаган с десетилетия от редица неправителствени организации. Казваш, че има проблем, а всъщност го създаваш, твърдейки, че България е на абсурдното 111-о място по свобода на словото. В пъти по-зле от държави, в които убийствата на журналисти са често явление или пък почти няма медии. И след това получаваш обществени пари, за да продължаваш с т.нар. си Индекс за свободата на медиите, като по този начин удряш два (поне) заека. Хем си осигуряваш бъдещите приходи, хем помагаш и на местните организации, които подпомагат мимикрията ти. Както е в случая с „Репортери без граници“ и Съюза на българските издатели, формиран все от скандални, а част от тях -и подсъдими бизнесмени като Иво Прокопиев и Огнян Донев, използващи журналистиката като щит срещу разследванията, разкриващи престъпленията им.

По точно този начин действа НПО-мрежата, изградена по целия свят от милиардера-спекулант Джордж Сорос, а у нас - от българския му последовател и подсъдим бос Иво Прокопиев. На този фон е ясно и защо вече в продължение на години парижкото НПО обслужва по френски интересите на Прокопиев и редовно публикува манифести в защита на олигарха, изданията и журналистите му. Затваряйки си очите за сериозни посегателства върху свободата на словото, упражнявани върху „вражеските“ за тях медии. И превръщайки се в основен разпространител зад граница на лъжите на Прокопиев, медиите му и изданията на партньорите му от олигархичната задруга на Съюза на издателите в България, заливащи родното публично пространство. Както се казва – по грантовете и задкулисните интереси ще ги познаете.

Така от иначе сухите цифри, лаконично публикувани на сайта на „Репортери без граници“ лъсва, че над половината от приходите на НПО-то са именно от публични субсидии и грантове. По тази линия през 2018 г. „Репортерите“ са си докарали 3 098 323 евро при общо приходи от 5 779 414 евро. От фондации и „меценати“ като частни компании например са получили над 1,1 млн. евро. Сумата впрочем е по-малка от друга от изненадите във финансовите отчети на ООД-то, маскирано като НПО – приходите от търговски дейности. Ако се чудите каква търговска дейност може да има една неправителствена организация, ето какво е описано в документите – от мърчандайз като продажба на албуми и тениски, както и от рекламни материали през 2018 г. са получени 1 378 441 евро приходи през 2018 г. Хитовият момент тук са албумите – луксозни издания с фотографии, струващи между 8 евро и 9,90 евро. Според твърденията на сайта на „Репортери без граници“, 24% от приходите на организацията за въпросната година или близо 1,3 млн. евро идват от продажбата им. Елементарните сметки показват, че ако това е вярно, би трябвало всеки ден да се продават по средно 360 албума на ден. Доколко това е възможно сами можете да си отговорите. Но тук вече навлизаме в поле, в което трябва да се изкажат финансовите контролни институции.

И докато продължаваме да се дивим на източниците на приходи, декларирани от „Репортерите“, попадаме на друг абсурд – разходите на персонал. От това перо, както и от доклада на главния счетоводител на организацията, разбираме, че през 2018 г. те допълнително са се увеличили спрямо предната 2017 г. Като за издръжка на цялата машина на НПО-то, грижеща се да си играе с държавите по света, класирайки ги с непредставителни за журналистиката анкети, попълнени от десетина „избрани“ по признанията на самия президент на „Репортерите“ Пиер Аски, са отишли над 2,6 млн. евро или близо половината от приходите за годината. Цифра показваща в каква точно корпоративна машина се е превърнала организацията през годините. Впрочем именно заради тази трансформация на организацията в силно зависима от субсидии и бюрокрация машина, още през 90-те тя е напусната от един от съоснователите си – бившият президент на „Медици без граници“ Рони Брауман (виж разказа му тук).

Признаха си, че 10 души клеймят страната ни

10 души. Това е бройката на хората, заради които България стои закована на нелепото в абсурдността си 111-то място в класацията на „Репортери без граници“. При това сложена след цяла поредица известни с „демократичността“ си африкански държави например. Признанието точно колко души попълват анкетите за страната ни, както и за останалите държави дойде от президента на „Репортери без граници“ Пиер Аски, с когото журналисти от „Телеграф медиа“ успяха да се срещнат в Париж. След продължили две години опити да се срещнем с ръководството на френското НПО. В разговора, който публикувахме във вчерашния ни брой и можете да намерите тук, Аски – с уговорката, че е председател на борда на организацията и не се занимава с оперативната й работа, обясни, че идеята на правените анкети не е да са представителни за медийните среди в съответните държави. Именно затова се правели с десетина журналисти и представители на академичните среди в съответната държава с „общ поглед“ върху медийния сектор. За България въпросният панел от хора се избирал не от друг, а от отговорничката за страната ни в „Репортерите“ - Полин Адес-Мевел. Същата Адес-Мевел, която дори не се намеси в един от най-бруталните примери на цензура, упражнен от партньорския на НПО-то Съюз на издателите в България на Прокопиев и сие. Пред погледа й от конференция на СИБ, иронично представена като дискусия за свободата на словото, бяха изгонени всички медии, които не са част от кръга на олигарсите-издатели у нас.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.