Истории: За Рени от пожара до пожарната
4

Истории: За Рени от пожара до пожарната

25-годишната огнеборка приема „огъня“ в оперативния център на шуменските пожарникари

Била на 16 години. С разпалки се опитвала да запали печката на дърва вкъщи. Искра паднала извън печката върху паркета. Пламнал. Опитала да гаси с вода. Грешка, огънят само се засилил. Тогава се обадила на тел. 112.

„Веднага се обадих в пожарната. Обясних, че стаята у дома гори. Приеха обаждането, но времето минава, а пожарната не идва.“ – разказва 25-годишната днес Рени Василева, спасител в група „Оперативен център“ на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Шумен.

В страха си гимназистката от „Езиковата“ в Шумен звънила още три пъти. Времето й се виждало безкрайно. „Сега разбирам хората в стрес, на които им се вижда, че пожарната закъснява, че пожарникарите не идват на време. Но не, екипите пристигат веднага за толкова време, за колкото им е необходимо и не се бавят.“ – гледа вече от другата страна на нещата Рени. През 2011 не било така. Нямала време да чака, живеела на първия етаж и скочила през балкона. Така дошли пожарникарите, а я взела линейка. Вероятно били два екипа – едните помагали да я качат в линейката, а другите влезли със стълба през терасата да гасят.  Надишала се с дим, имала изгаряния по краката. Настанили я за лечение в болницата за няколко дни. И знаела вече, че със сигурност иска да работи тази професия.

Пожарът не бил единствената причина да се хвърли след време и тя в огъня. В семейството нямало пожарникари или полицаи преди нея. „Имам респект към тази професия и към хората, които се хвърлят в огъня. Буквално. Без да се замислят. Майка ми ми казваше къде ще ходиш, това е работа за мъже. Но аз бях решил, че ще е това, дори и да не е на терен.“ – разказва за професионалния избор младата дама в униформа.

Докато съучениците и от Езиковата гимназия „Никола Вапцаров“ в Шумен правели планове в коя държава да продължат обучението си, тя била решила, че ще кандидатства в Академията на МВР в Симеоново. За беда точно когато завършвала обявили минимален прием. Като изчела документите и видяла „цедката“ през която трябва да мине, решила, че няма да подава документи, защото няма шанс да влезе в академията.

„Отидох да уча в УНСС. Видях, че има специалност „Икономика на сигурността и отбраната“ и я завърших, имах стаж в Министерството на отбраната. Това беше другата, трета опция, ако не ми се получат нещата в структурите на  МВР. През 2018 година, през юли взех държавния изпит. Бях решила, че няма да стоя в София, а ще се прибера в Шумен. Нашият град си ми харесва и е спокойно. Върна ме спокойствието. София е изключително голям, натоварен град, всички бързат, всичко се случва бързо, транспортът отнема много време, ако си на работа от 9 до 17, вкъщи те няма от 7 до 20. Това за мен е загуба на време тотално. Прецених, че нямам нужда от такъв стрес. В Шумен пет минути след смяната мога да съм в гората. Прибрах се.“ – описва пътя от София Рени. Съвсем случайно видяла седмица преди изтичането й обява в сайта на МВР за едно място в шуменската пожарна. Трябвало за 5-6-7 дни да подготви всички документи, изследвания.

За позицията „Спасител в група „Оперативен център“ имало обявено едно място, първоначално за него кандидатствали 5-6 души, трима стигнали до психологично изследване и двама до заключителното интервю, конкурса спечелила Рени.

От седем сутринта, близо 4 часа откакто е започнала 24-часовата й смяна, телефонът на пулта не е звънил за пожар или произшествие. „И нека не звъни, не е хубаво, когато звъни.“ – коментира дежурната. За година време работа в системата Рени е имала късмет тежките дежурства да я заобикалят. Затова не може да посочи и най-трудния момент досега. Трудностите били по време на обучението. „След като те приемат отиваш за 6 месеца на обучение Центъра за специализация и професионална подготовка по пожарна безопасност и спасяване във Варна и в Центъра за професионална квалификация в Монтана. „Там ми беше тежко, защото там не ме обучаваха за работа на телефона, а както всички останали момчета огнеборци. Типично „мъжките“ неща, това, което изпълняват в ежедневната си работа колегите мъже – шлангове, дихателни апарати, стълби и т. н. Чисто физически имах проблем един два пъти, но всички преподаватели проявяваха разбиране, справих се. Но имаше моменти, в които ми беше много трудно.“ – не се притеснява да признае иначе силното момиче.


След това обучение Рени има познания за всичко, което правят на едно „бойно“ дежурство колегите й от силния пол. „Тук съм на телефона, но знам, когато отидат на повикване какво се случва, какво правят.  Грешки е почти невъзможно да се случат, примерно екипът да отиде на друг адрес. Има сателити, „Гугъл мапс“, можеш да се „разходиш“, да видиш къде е мястото още докато пътува екипът, ако има съмнение за адреса, да се обадим, да се доуточни информацията. И това е част от работата на огнеборката.

„Огнеборката“ е нетипично за изписване, защото стереотипите за професията са като за изцяло мъжка зона. Колегите мъже на Рени обаче твърдят, че с жена на смяна се работи по-леко. „Не, това не е задължително територия на мъжете. Това не е територия на мъжете. Дори с колежката по-добре се работи,  отколкото с някои колеги.“ -И аз си мисля, че с мъже по-добре се работи, смее се момичето, докато колегата й по-дежурство изброява плюсовете от присъствието на нежния пол зад пулта. „Жените проявяват спокойствие и съобразителност. Човек трябва да е много съобразителен, да има бърза реакция, да не се стресира, да поема спокойно съобщенията, сигналите, ако трябва да разпита подробности. Гражданите, които звънят са по-стресирани, трябва да ги успокоим по някакъв начин, да получим реална представа за произшествието – какво е, какво гори, кой е застрашен и т.н. Жените добре се справят с това.“ – обяснява колегата.

Пожарникарят Василева не знае как би се справила в ситуация като тази в Хитрино, която изправи на изпитание професионализма на всички огнеборци в Шуменско и техни колеги от страната. Дори зад телефонния пулт. „Аз може би бих се притеснила в ситуация като тази в Хитрино, особено като нямам опита, който имат колегите. Ще се притесня.“ – не се опитва да заема геройски пози младата жена.

Сега се случва да има серия от обаждания за сухи треви, но за пожарникарите и за Рени Василева тези сигнали не са маловажни. „Имала съм дежурства с между 12 и 14 сигнала за горящи сухи треви. Най-много ме е било страх пламъците да не тръгнат към  имотите, ако п са близо до населено място, да изгори къщата на някой и да остане без покрив. Когато има сигнали за пострадали в инциденти с деца ми е най-тревожно. Аз самата все още нямам дете, но тези сигнали за мен са много притеснителни.“ - допълва Рени.

Според нея голяма част от произшествията няма да се случат, ако хората бъдат по-внимателни особено когато оставят огън без надзор. Вижда, когато екипите се връщат от произшествия и знае, че на терен работата е много трудна и физически и психически. „Това за мен е най-хубавата професия - да помагаш на хората, да ги спасяваш. Не случайно пожарникарите са сред най-обичаните не само в нашата страна, но и в целия свят.“ – казва с някаква гордост Василева.

 

До края на смяната има още 20 часа. На смяна са двама. Място и време за сън няма. Нито като пространство, нито като опция по правилник. Дежурството си е 24-часово с няколко кафета. След него има три дни почивка. „Като свърши смяната утре в 7? Ще отида да пия кафе, да се разходя.“ Рени не си отспива през деня, предпочита среща с приятели. И след три дни отново е на своя пост.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.