Спешен ремонт на антикорупционния закон поискаха във вторник депутати. С поправките изрично се записва, че прекратяването на наказателно производство срещу едно лице не е пречка срещу него да продължи дело за конфискация на незаконно имане. До предложението им за нормативните поправки се стига, след като скандалният шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов успя да пробута тълкувателно решение, което на практика спира работата на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) по ключови дела.

Заради превратното тълкуване на част от върховните съдии делата за отнемане на незаконно придобито имущество от олигарси като Иво Прокопиев и Цветан Василев се оказаха на „трупчета“. В същото време скандалното решение на ВКС отваря и вече затворена мярка от мониторинга на ЕК над България – за уредена нормативна рамка, с която ефективно да се противодейства на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. За да не се стигне до пълно блокиране на работата на КПКОНПИ, народни представители внесоха проект за законови промени. В него изрично се посочва, че „действителната воля

на законодателя“ още със създаването на антикорупционния закон е била въвеждането на гражданска конфискация, която не зависи от наказателните дела срещу съответното лице. Такова становище депутатите дадоха и пред ВКС, но съдиите решиха да изтълкуват закона им точно противоположно. Удобно това решение на ВКС обслужва интересите на олигарсите, които са под угрозата имането им да бъде конфискувано.

Вносител на промените е шефът на правната комисия на парламента Данаил Кирилов, а поправките ще бъдат разгледани от самата комисия още утре на редовното заседание. Попраките пък ще минат през пленарна зала в четврътък и вече са заложени в проекта на програма на НС за тази седмица. В мотивите към законопроекта е записано, че антикорупционното законодателство е било силно похвалено от ЕК и смута, който тълкувателното решение внася в системата, ще се отрази зле на мониторинговия механизъм. В мотивите се посочва още, че държавната политика по противодействие на корупцията няма за цел възмездие, а възстановяване на справедливостта в обществото.

„Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на прокуратурата, която преследва извършителя на престъпна дейност. В много случаи обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети. Гражданската конфискация е нов институт в европейското право, чрез който по гражданскоправен ред се възстановява справедливостта чрез отнемане на имуществото, за което не е установен законен източник. По този начин се предотвратява възможността за забогатяване от незаконни източници, което подкопава основите на свободния пазар“, пише още в мотивите.

В същото време шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев съобщи, че заради тълкувателното решение на ВКС блокира работата по гражданската конфискация, ако държавата не реагира, дела за 3 млрд. лв. ще отидат във „фризера“.

„За мен тук е моментът държавата да реагира. Това са 3 млрд. с недоказан произход и ако законодателят не предприеме спешни законодателни промени, има огромна вероятност тези пари да бъдат загубени. Дай Боже държавата да застане зад нас, защото в поредица от мониторингови доклади именно дейността по отнемане на незаконно придобито имущество беше една от дейностите, които бяха силно оценени като ефективна мярка за борба с корупцията и организираната престъпност“, заяви Георгиев. Той подчерта, че ако страната ни иска все така да са положителни оценките, сега е моментът цялата държава да застане зад КПКОНПИ и да ги подкрепи със законодателни промени, които да възстановят гражданската конфискация у нас.
„Имаме много други ангажименти във връзка с конфликт на интереси, с превенция на корупцията, разследване на корупционни престъпления. Но гражданската конфискация, която има в много малко държави и която беше изключително положително оценена от цяла Европа, сега с това решение се блокира“, каза още Пламен Георгиев. Той посочи още, че заради тълкувателното решение вече е било прекратено делото срещу Христо Бисеров за отнемане на имущество за почти 2 млн. лв.
„За съжаление ефектът ще е доста по-голям. Направихме анализ, според който 19 дела за над 21 млн. лв. ще бъдат прекратени, поради това, че са прекратени наказателните такива или са оправдани лицата в наказателното производство“, обясни Георгиев.


Медии на олигарси скочиха на промените, бранят милионите на шефовете си

Няколко часа след внасянето на предложенията за поправки в антикорупоционния закон пък редица медии, собственост на подсъдими олигарси, започнаха с яростните критики срещу измененията. Основното внушение на статиите им бе, че с промените се дава възможност за вечни проверки за незаконно имущество от страна на КПКОНП и че целта е обезсилване на тълкувателното решение на ВКС по темата. Медиите - „Медиапул“, „Клуб З“ , „Дневник“, както и „Капитал“, са собственост или са свързани с лица, срещу които има повдигнати обвинения и са със запорирано имане. Всички те обаче спестяват факта, че с тълкувателното решение на ВКС де факто работата на комисията „Антокорупция“ се спира, а над 300 дела, сред които тези на Иво Прокопиев, издател на „Икономедия“, са под риск и отиват във фризера.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Борисов: Турция е важен партньор в областта на миграцията и борбата с тероризма

Премиерът Бойко Борисов се срещна с главния прокурор на Турция Мехмет Акарджа, който е на посещение в София по покана на българския си колега Сотир Цацаров. Това съобщиха от правителствената информационна служба.