Ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов пред

Ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов пред "Монитор": Младите хора все повече се замислят къде да учат

Нека се пренасочат ресурси към специалности, нужни на обществото

"Финансовото състояние на университета вече е стабилно, дълговете са изплатени", казва ректорът в интервю

- Проф. Бонджолов, как премина кандидатстудентската кампания в условията на пандемия?

- Кандидатстудентската кампания започна добре. Проведе се в онлайн среда. Организирахме изпитите, без да имаме сериозни проблеми. Досега имаме близо 90 % изпълнение на държавната поръчка, която е малко повече от 1700 студенти. През тази година за първи път проведохме и акцията „Рано рани” за магистри, а резултатите само след първото класиране са колкото за цялата минала година. Предстоят и още две класирания.

- Как се отрази пандемията на бюджета на ВТУ? Имаше ли извънредни разходи, или обратното - покрай дистанционното обучение бяха спестени и икономисани средства?

- Имаше и извънредни разходи, но се спестиха и доста средства от неработещите и често затваряни корпуси.

- А как ще започне новата академична учебна година през есента - виртуално или присъствено?


- Зависи каква ще бъде ситуацията тогава. Всички виждаме, че тя е много динамична и бързо се променя. Ако нещата са както сега, най-вероятно не само откриването, но и учебният процес ще бъде присъствен. Но все пак трябва да сме готови и за другия вариант, който също не бива да се изключва. Но ние вече изкарахме близо две години в условията на световна пандемия, така че сме доста по-подготвени и за този вариант.


- Когато поехте управлението на Великотърновския университет, той беше натрупал над 6 млн. задължения. Какво е положението сега?

- Да, положението тогава беше много сериозно. Бяха ни запорирани банковите сметки от частни фирми. Наложи се да се вземат спешни и радикални мерки и да проведем реформи. Макар и трудно, успяхме да се справим и днес мога да заявя, че финансовото състояние на Великотърновския университет вече е стабилно. Дълговете са изплатени. Всъщност ние мислехме, че те са над 6 млн. лева, а се оказа, че има прахосани още над 1 млн. лева за нещо, което не е работило. Един от показателите за стабилността е, че успяхме да вдигнем двойно заплатите на преподавателския състав и с до 50% на служителите и на помощния персонал.


- Като дългогодишен университетски преподавател и администратор кажете кои според вас са основните предизвикателства пред българското висше образование?


- Предизвикателствата пред висшето образование са много. Едното от тях е свързано с това, че от много години не е имало сериозни реформи в системата. А такива са необходими. Един от проблемите е свързан с финансирането на университетите. То се извършва на базата на броя студенти. Преди време сумата, отпускана за студентите по държавна поръчка, беше достатъчна ВУЗ-овете да работят нормално. След това обаче беше сменен базовият норматив, като намалиха размера на субсидията за един студент от 963 на 693 лв. Това постави университетите в положение на колапс. И още не е променено. Хубавото е, че стартира програмата „Наука и образование за интелигентен растеж”, та да се снабдим с техника. Едва ли пандемията ще приключи скоро и тази техника ще ни е много необходима в случай, че се наложи продължаване на онлайн обучението. Но дори и ковид кризата да си отиде, може да настъпят други извънредни обстоятелства. Системата трябва да изгради свой резервен вариант, който да се задейства, когато е необходимо.


- Кои са най-търсените и предпочитаните специалности от кандидат-студентите?


- За мое огромно съжаление все още продължават да се търсят специалности, които държавата иска да ограничи - като икономическите, правото, психологията. Причината да се търсят е, че те са престижни. В много от тях може би е и лесно да се учи. Но липсва практическа реализация след завършването им. Към педагогическите специалности интересът през последните години е лесно обясним с оглед на това, че записващите в тях знаят какво ще работят и каква заплата ще получават и това ги прави привлекателни.


- А кои са най-непривлекателните специалности и защо?


- Най-непривлекателни си остават трудните специалности при нас - математика и информатика, филологиите, историята, археологията. Те имат реализация, но не са желани най-вече защото са трудни.

- Имаше години, когато като че ли системата на висшето образование оставаше на заден план. Промени ли се това?

- Да, имаше време, когато не можехме даже да си вземем асистенти, защото заплатата на един асистент беше по-малка от тази на учител и завършващите млади хора предпочитаха да работят в училищата вместо в университетите. В последно време държавата обаче започна да се държи по-адекватно по отношение на пазара на труда и към висшето образование. Тя трябва да пренасочи ресурса си към специалности, които са необходими на обществото. Тогава и частните субекти, и бизнесът от своя страна също ще започнат да проявяват интерес - да дават стипендии, да осигуряват добро заплащане за младите специалисти.


- Големият брой ВУЗ-ове у нас не е ли също причината те взаимно да си „ядат хляба”?

- Вижте, университетите в България не са много. Има един пълен университет и още 4-5- класически. Повечето са моно висши училища, специализирани и тясно профилирани, а не пълни: медицински, технически, военни, инженерни, аграрни, спортни, по изкуствата и т.н. По-голямата част от тях са концентрирани в София, но това е напълно нормално, след като 30% от населението на България живее там. Особеното е, че частните университети предлагат това, от което печелят, а не това, от което държавата има нужда, тъй като те са с комерсиална насоченост. Докато държавните университети сме принудени да поддържаме и някои нерентабилни специалности. Но всъщност не висшите учебни заведения определят правилата. Ние спазваме правилата, които определя държавата.


- Защо младите хора в България предпочитат да продължат образованието си не у нас, а в чужбина? По-ниско ли е качеството на нашето образование пред това в чужбина?

- Има огромна разлика в стандарта на живот, а и между българските и европейските университети, освен това в чужбина младите хора имат възможността да работят и да учат. Преди години имаше държавни служители в министерствата, които призоваваха младите хора да не кандидатстват в българските ВУЗ-ове, а направо да отиват да учат в чужбина. Моето мнение обаче е, че сега младите хора все повече започнаха да се замислят къде е по-добре да учат и да се реализират, и това е един добър знак, една добра посока. Това, което се направи за популяризирането на педагогическите специалности през последните години, трябва да се направи и за останалите специалности. Освен това нещата много зависят и от политическата конюнктура, от сигурността, която страната ни им предлага. Основната причина младите хора да бягат в чужбина (а и не само младите) и не само да учат, е липсата на ясна и добра перспектива за работата, за живота и за бъдещето им.

ВИЗИТКА:


Роден през 1960 г.

Завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи от 1984 г.

От 2011 до 2015 г. е декан, а от 2015 ректор на Великотърновския университет

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.