Театърът създава свят, в който невъзможното се случва и невидимото става видимо, казва режисьорът в интервю пред "Монитор".

- Г-н Радев, вашият бъдещ спектакъл по пиесата на Йордан Радичков „Опит за летене“ ще ознаменува началото на новия сезон в Народния театър. Имате ли детски спомени от някогашната легендарна постановка на Младен Киселов по същата творба?

- Имам много ярък спомен от постановката на Младен Киселов. Тогавашното представление беше като оживяла на сцената мечта. Актьорите наистина летяха – и в пряк, и в преносен смисъл - и защото дълго време прекарваха във въздуха, и защото вдъхновението ги държеше високо. Като зрител бях пленен както от самата история, така и от театралното изкуство, създаващо свят, в който невъзможното се случва и невидимото става видимо. В моя спектакъл участва един от актьорите, играл и тогава – Георги Мамалев. Благодарение на него и по време на сегашните репетиции непрекъснато става дума за онова време, за големите артисти, които вече не са сред нас – Георги Георгиев-Гец, Велко Кънев, Венелин Пехливанов, Любомир Кабакчиев, Николай Николаев... Заедно с нашия сценичен вариант Мамалев носи и стария работен екземпляр на пиесата, подписан от самия Йордан Радичков. Като талисман.

- Как се стигна до реализацията на този проект - от вас ли дойде предложението, или бяхте поканен от ръководството на трупата?

- Аз предложих на Мариус Донкин отново, след почти 40 години, да поставим на сцената този текст, защото въпреки че действието се развива по време на Втората световна война, усещам темата много съзвучна с това, което се случва в момента. Отново се чертаят граници, отново се оформят агресивно враждуващи лагери, отново летенето се превръща в мечта, която реалността иска да потисне. Радвам се, че предложението ми беше прието. Трупата на театъра предлага възможност за наистина добро разпределение на ролите. Поканих за композитор Теодосий Спасов. Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева.

- „Сурови“ откъси от представлението бяха показани на финала на тазгодишната инициатива „Театър пред театъра“, която почти ежедневно бе застрашавана от капризите на времето. За вашия хепънинг то беше благосклонно и се усмихна. Съзирате ли в това някакво предзнаменование?

- В началото на юли показахме на зрителите една открита репетиция, защото всяка репетиция е опит за летене. Мисля, че публиката прие с вълнение този опит, а и, както казвате, времето беше благосклонно. В началото на ноември ни очаква премиера, надявам се спектакълът да полети.

- Версията на Киселов преди 1989 г. бе същинско откровение за родната публика с копнежа по свобода, по непознати светове, невидими за окото. Каква ще бъде емоционалната доминанта във вашата интерпретация? Променило ли се е след толкова години разчитането на посланието?

- Вече споделих, че смятам текста за съвременен. И не просто защото всеки класически текст - а „Опит за летене“ на Радичков е такъв - носи вечни послания. Пиесата се свързва с проблемите на настоящето по много конкретни причини. Полетът на либералния дух, набрал сили през втората половина на ХХ век, губи височина в началото на третото хилядолетие. Атаките срещу него идват и отвън, и отвътре. Умората и натрупаното по пътя разочарование започват да взимат превес над щастливото усещане за свобода и благоденствие, като това се съчетава и със злонамерената антилиберална пропаганда от представители на традиционно консервативни или възраждащи се тоталитарни нагласи. Става така, че отново човек е поставен пред дилемата дали да живее в малък, затворен и в този смисъл защитен свят, или пък да поеме риска на полета, който го издига нависоко и хоризонтите стават далечни. Героите на Радичков са хора по-скоро скептични към големите авантюри, повечето от тях преследват скромни, прагматични цели. Те политат с един баражен балон почти случайно и преживяват изненадващи открития и откровения, които в края на пиесата умишлено омаловажават или направо отричат, за да не бъдат преследвани от държавната власт. Но и не само от страх, а и защото сами не вярват докрай в ползата от летенето. Това като че ли е съдбата на човек във всички времена, но особено драматично зазвучава този проблем в наши дни, при положение че все пак човечеството се осмели да погледне над оградата и даже на места да я събори, а сега започва да се затваря отново.

- Стръмен ли е преходът от бруталния Мартин Макдона (поставихте неговата пиеса „Палачи“ с Деян Донков като гост в Театър „София“ миналия сезон) към поетичния Радичков?

- Много различни светове, много различни почерци, но и в „Палачи“ се проблематизира срещата между либералния дух и атавистичния консерватизъм през 60-те години в Англия, а оттам и в по-широки рамки. Оставам на същата вълна.

- А има ли някаква нишка, която свързва търсенията ви сега с тези от предишната ви работа на академичната сцена – в „Солунските съзаклятници“ на Георги Данаилов?

- Текстовете на големите български автори трябва да бъдат част от афиша на националния театър. И това е колкото патриотичен, толкова и творчески дълг на режисьорите. Аз съм щастлив, че продължавам това, което започнах.

- С някои от актьорите в състава като Валери Йорданов, Павлин Петрунов, Христо Петков, Благовест Благоев, Зафир Раджаб, Йосиф Шамли, Мария Каварджикова сте работили и преди, с други се срещате за първи път. Кой се оказа вашето най-голямо лично откритие, вашата най-щастлива изненада?

- Участват още Георги Мамалев, Валентин Танев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Марин Янев, Николай Урумов… Приятната изненада е, че толкова ярки индивидуалности започнаха да работят в синхрон, без да губят специфичния си характер. Не казвам, че е лесно за постигане, напротив. Затова се радвам, че се получава.

- Ако се върнете назад във времето, помните ли кога открихте за себе си Радичков? Имате ли спомени от живи срещи с писателя?

- Нямал съм лична среща с писателя. Имам пълноценен професионален контакт с неговата дъщеря Розалия Радичкова, която е драматург на спектакъла. Първата ми среща с творчеството на Радичков се случи много рано, още не можех да чета, но баща ми ми прочете „Ние, врабчетата“. Оттогава не ме напуска чувството за много интимна близост с човек, който знае как да те разсмее, да те натъжи, да те утеши, да те накара да наблюдаваш света с удивление, внимание и нежност, готов да прегърнеш всичките му абсурди.

- Кой е вашият личен опит за летене?

- Доколкото мога, се боря либералната идея да не бъде очерняна, да не бъде преиначавана от злонамерени интерпретатори. Опитвам се да правя това, в което вярвам, дори когато е трудно, дори когато с оглед на конюнктурата друг подход би ми донесъл по-широко или по-високо признание. Усещането за полет е свързано със сбъдване на съкровени желания или пък просто с една органика на живеене, в която не просто публичното одобрение, а вътрешното удовлетворение и чувство за истина имат значение. За да летиш, не трябва да се страхуваш нито от падане, нито от объркване на посоките.

- Какво бихте искали зрителят да си каже на излизане от вашия „Опит за летене“ наесен?

- Бих искал да вдигне очи към небето.

ВИЗИТКА:

* Стоян Радев е роден на 3 август 1971 г. в Смолян

* Завършил е НАТФИЗ в клас на проф. Красимир Спасов през 1998 г.

* Сред по-известните му спектакли са „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ – Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“), „Куклен дом“ от Ибсен (Театър „Българска армия“), „Саломе“ от Оскар Уайлд, „Снегирьов“ по Достоевски, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович, „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов (Народен театър „Иван Вазов“), „Палачи“ от Мартин Макдона (Театър „София“) и др.

* Има 2 номинации за награда „Аскеер“ и 2 за награда „Икар“ за най-добър режисьор

* Заснел е няколко игрални и документални филма, тв сериал, както и над 300 музикални и рекламни клипове на известни наши изпълнители и марки, за които е носител на близо 15 национални и международни отличия

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини