Режисьорът Рени Харлин пред „Телеграф“: В България се чувствам щастлив

Режисьорът Рени Харлин пред „Телеграф“: В България се чувствам щастлив

  • Моят успех дойде с екшъни като „Умирай трудно 2“, но аз искам да разкажа любовна история някой ден
  • Вече никой не прави филми в Холивуд, защото е много скъпо
  • Не съм типичният чужденец, който ще казва готини неща за вашата страна, тук просто е прекрасно

- Г-н Харлин, от няколко месеца сте в България. Какво ви доведе тук?

- Обичам България! Последно бях тук преди 7 години. Сега някак си усещам, че всичко е по-различно, в добър смисъл - студията са по-добри, ресторантите са по-модерни. Сега ми харесва много повече. Аз съм роден във Финландия. Живял съм почти 30 години в Лос Анджелис, а от 6 години съм в Китай. В началото на годината пък започна епидемията от Covid-19 и аз се прибрах във Финландия, защото се чувствах в по-голяма безопасност там. Това беше добро решение, защото наистина прекарах много приятно време в родината си. Починах си, както се казва, поуспокоих топката. Успях да събера и нова творческа енергия и да помисля за себе си. В началото на лятото започнах снимки по един филм там. След това Моше Диамант се свърза с мен и ми каза, че има предложение за мен. Изпрати ми сценария, аз го прочетох и ми хареса. Моше ми каза, като ми свършат снимките на филма във Финландия, което беше към края на юли, да дойда и да започнем да работим по неговия проект. Веднага се съгласих - не само защото сценарият беше страхотен, но и защото - пак повтарям - обичам България. Ако трябва да съм честен, другата ми опция беше да се върна в Китай или Лос Анджелис. Ситуацията в Ел Ей и като цяло в Щатите не е много добра. В Китай вече е малко по-добре, но все пак реших по-добре да си остана в Европа. А тази покана беше прекрасна възможност за мен да дойда в България.

Пред фонтана на НДК

- Наслаждавате ли се на престоя тук?

- О, да. Прекрасно си прекарвам. Обичам да работя в студията на „Ню Бояна филмс“. Те са много модерни и работят изключително професионално. Хората са много мили. Не го казвам просто така. Не ме разбирайте погрешно. Не съм типичният чужденец, който ще казва готини неща за вашата страна. Аз съм искрен - наистина се чувствам щастлив в България. Пък и времето тук е по-добро от това във Финландия, там си е доста хладно и студено.

- Успяхте ли да попътувате някъде извън София?

- Да, с Моше ходихме до планината. Беше просто невероятно. И сега ще ви призная нещо - в българската кухня няма нито едно слабо ястие. Храната ви е жестока! Вие имате и различни кухни - италиански, индийски, но традиционната българска кухня е... Чудесна! Всеки ден си поръчвам шопска салата (смее се). Надявам се да имам възможност да идвам и в бъдеще и да правя още и още филми във вашата страна.

- Колко време ще останете в България?

- По план поне половин година, може би до на чалото на 2021 г. Но може и повече. Имаме идея с моята компания в Китай да реализираме някои от филмите ни в България. Условията за кинопроизводство в България са много добри и не е толкова скъпо. Така че създаването на кинопроекти в България има доста предимства.

- Според вас как се отрази на света на киното епидемията от Covid-19?

- О, отрази се навсякъде, не само в киното. Всичко започна в Китай, всички киносалони бяха затворени, бяха спрени всички филмови продукции в процес на работа. След това всичко това същото се случи и по целия свят. Ходенето на кино е невъзможно все още на много места по света. Това са хиляди филми, чиито премиери са отложени във времето, някои от тях никога няма и да излязат на голям екран, а ще бъдат пуснати директно в стрийминг платформите. Днес вече голяма част от киносалоните отвориха врати, но хората не ходят толкова много като преди, което е голяма катастрофа за всички, които правят кино. Шест месеца киното беше в застой, което неизменно ще доведе до проблем, защото няма да има какво ново да представят на зрителите си нито киносалоните, нито стрийминг платформите. Няма филми. Положението лека-полека започна да се оправя и да се връщаме на снимачния терен, разбира се, при всички взети противоепидемични мерки. В студията на „Ню Бояна“ ни тестват за коронавирус два пъти в седмицата. Носим маски през цялото време и всеки ден ни мерят температурата. Когато снимах във Финландия, имаше един човек, който се грижеше само за това на снимачната площадка - да следи дали всички спазват правилата, да брои колко души са, дали спазват необходимата дистанция и всички тези неща. Има хора, които казват, че светът никога няма да бъде същият, други казват, че ще се научим да живеем с новостите. Промените във всяка област на живота са големи.

- У хората обаче се наблюдава един страх да се върнат в киносалона.

- Мисля, че хората все още имат това чувство за споделеност, че искат да отидат на кино с близките и приятелите си. Да се смеят заедно, да викат, да плачат... това е киното! Аз лично не се страхувам да отида.

- Ако ви върна много назад във времето, защо избрахте киното или то избра вас?

- О, да, беше много отдавна (смее се). Всъщност това е моята мечта. Когато бях на 8-9 години, пишех разни истории, рисувах картинки, разигравах си разни сценки. Майка ми е голям киноман и тя ме водеше на кино от 6-годишен, тъй като баща ми е доктор и беше много зает. И така се научих да гледам всичко - от Хичкок до екшъни, любовни истори... След това започнах да си записвам късометражни филмчета. Започнах да уча кино в един колеж във Финландия, беще много трудно да те приемат. 800 души се борят за мястото на 8 всяка година. Но се случи чудо и ме приеха. Бях на 18 години. Но след това малко се разочаровах. Финландия е малка държава, в нея живеят 5 млн. души. В края на 70-те не се даваха много пари за филми, не подпомагаха филмовото училище. Малко разочаровах майка ми, защото тя искаше да завърша и да си взема дипломата, но след година и половина й казах, че не искам да седя и да слушам само и да ми казват как се правят филми на теория. Аз исках да ги правя на практика. Напуснах колежа и започнах да снимам документални филми, реклами и бързо придобих успех, спечелих награди и пред мен се отвориха много възможности. Във Финландия и до ден-днешен единственият начин да снимаш филм е държавата да ти помогне. Не ти дават целия бюджет, но голяма част от него. Там се снимат филми с по-социална тематика, които почти никой не гледа. А аз обичам комерсиалните големи холивудски продукции. Не казвам, че съм поклонник на тях, но ги харесвам, има много добри европейски филми също. Така че написах няколко сценария за екшън, драма, любовна история, трилър. Правителството във Финландия обаче ми каза, че въпреки че сценариите ми са прекрасни, няма да ми дадат пари. Според мен хората искат да се забавляват, гледайки кино. Реалният живот е труден и когато отидеш на кино, искаш по някакъв начин да се откъснеш от него.

- Какво се случи след това?

- Реших, че след като не оценяват филмите ми, понеже били комерсиални, аз ще замина в Холивуд. Бях на 22-23 години. Никога преди това не бях ходил в Щатите, даже не познавах някой, който е бил там (смее се). Но това беше моята мечта и аз тръгнах. Историята е много дълга. Но успях да сбъдна мечтата си. Във Финландия направих един малък филм с американски актьори и отидох директно с него в Холивуд. Нямах никакви пари, само за храна. Живеех при приятели, в гаражите им. Нямах дом, не можех да си позволя да спя на хотел. Намерих си работа - заснех един нискобюджетен хорър филм, след това ме наеха в една по-голяма продукция - A Nightmare on Elm Street 4: The Dream Master. Седем пъти ме гониха от офиса с думите, че няма да наемат някакъв си финландски режисьор за тая работа. Но аз всеки път се връщах и им казвах, че ще се справя, защото знам как. Нарисувах им скици, за да им покажа как ще изглежда филмът. Те бяха доста впечатлени от моята упоритост и ме наеха с думите, че това може би ще е най-голямата грешка, която правят (смее се). Бил съм на 28-29 години. Бях много притеснен, защото това беше истински холивудски филм. Не знаех точно как работи системата, но се справих и успехът за мен започна, защото филмът се превърна в най-касовия независим филм в историята на киното към тогавашния момент. От човека, който буквално живееше на улица, се превърнах в режисьора, когото викаха за едни от най-големите филмови продукции. Животът ми се промени за един уикенд... Извинете ме, но съм емоционален (заплака). Беше ми толкова трудно и това беше голям триумф за мен. Никога няма да го забравя. Бях си казал - по-добре да умра, отколкото да се върна във Финландия като губещ. За малко и да се случи (смее се). От 30 години снимам филми и продължавам да го правя. Вече никой не прави филми в Холивуд, защото е много скъпо.

В студията на „Ню Бояна филм“ на снимките на „Легенда за Херкулес“

- Холивудските филми не се правят в Холивуд значи?

- (смее се) Това е самата действителност. България е чудесно място за заснемане на холивудски филми.

- Има ли история, която винаги сте искали да разкажете, а не сте имали възможността?

- Това е най-странното. Моят успех е благодарение на екшън филмите, които съм снимал, като „Умирай трудно“. В Холивуд си има режисьори за драма, за комедия, за екшън. И е много трудно да те наемат да режисираш нещо напълно различно от това, с което се занимаваш и в което си добър. Мечтата ми винаги е била и все още е - красива любовна история. И някой ден ще я направя, обещавам. Аз обичам такива филми. Заради професията си гледам всякакви жанрове от целия свят. Но има филми, които нямам търпение да гледам като личност и това са красивите любовни истории. Когато бяхме с Моше и неговата съпруга Ирина в планината, си говорехме за филми, които харесваме. Ирина ми зададе същия въпрос и очакваше да кажа нещо като „Батман“. А аз казах, че любимият ми филм на света е от Хонгконг и се казва „В настроение за любов“ на Уонг Кар-уай. Във филма не се случва нищо кой знае какво, главните герои дори не правят секс, но историята им е толкова завладяваща. Те са толкова влюбени един в друг, а не могат да го покажат заради порядките там. Между другото Ирина каза, че и тя много го харесва. Не ме разбирайте погрешно. Обичам да правя големи комерсиални филми и съм най-щастливият човек, че мога да го направя, но усещам, че по някакъв начин в мен живее един артист, който иска да покаже нещо, което наистина да докосне сърцето на всеки. Нещо много лично и много красиво.

Това е той:

- Роден е на 15 март 1959 г. във Финландия

- През 1992 по екраните излиза най-големият му хит„Умирай трудно 2” с Брус Уилис

- Сред най-големите му филми са още „Катерачът“ със Силвестър Сталоун, „Дълга целувка за лека нощ“ със Самюел Джаксън, „Синята бездна“ и др.

- През 2014 година снима филма „Легенда за Херкулес“ в България

- Бил е женен за актрисата Джина Дейвис

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.