Режисьорът Андрей Кулев: Българското кино отдавна е в Червената книга

Режисьорът Андрей Кулев: Българското кино отдавна е в Червената книга

Подготвям два нови проекта - за въздушен артист и китайски поет

-Г-н Кулев, вашият филм „Човекът с лулата“ бе представен на онлайн фестивала за документални филми, посветени на изкуството – Master of Art. Каква е неговата история?

-Здравейте, благодаря за вниманието към филма! „Човекът с лулата“ е филм за артиста проф. Иван Веселинов – режисьор, художник, сценарист, поет и професор по анимация в НБУ. Филмите му са представяли България по целия свят. Познавам го от дете и мога да твърдя, че въпреки разликата във възрастта, сме приятели. Като човек с различен поглед и винаги леко встрани от общия поток, общуването с него винаги ми е било интересно. Като млад беше доста взривоопасен, но с времето като че ли започна да гледа по-спокойно и мъдро на нещата. Дълго време се опитвах да убедя Иван да направим филм за него – отказваше ми с думите, че не е той човекът и имало по-важни теми. Освен сериозна фигура в българската анимация, Иван е впечатляващ живописец, със силно изразено отношение към гротеската. Вероятно затова и филмите му са толкова експресивни.

-Защо решихте филма да е в черно-бялата гама?

-Представях си нещо от типа филм ноар. Мислих си, че ще има повече контраст и противоречие. Запазих това усещане само в картината, защото впоследствие, Иван разкри една друга своя поетична страна и филмът стана мъдър и спокоен. В повечето документални филми (портрети) героят е в центъра, а останалите говорят за него. Тук обърнахме нещата наопаки. Иван е сам и говори за всички и всичко, което го вълнува през този почти един век. Затова филмът изглежда камерен, изцяло фокусиран върху крупния план на Иван. Филмът е монохромен, с изключение на откъсите от неговите анимационни филми и живописните му платна. Този контраст е умишлен, въпреки че структурата се наложи в процеса на работа.

-Във филма присъстват и архивни кадри, как се сдобихте с тях?

-Очаквахме, че във филмотеката и БНТ ще има достатъчно архивни кадри, които да онагледят един доста широк период от професионалната биография на Иван в САФ (Студия за анимационни филми в Бояна). За съжаление не намерихме почти нищо, което би ни свършило работа. Трябваше да запушим някак тези пробойни. Тогава ни хрумна да използваме цветни фрагменти от филмите на Иван, които да действат асоциативно на зрителя и по този начин да „илюстрират“ темите, за които липсваше визуален архив. Тези откъси имат емоционален смисъл и не са в хронологична последователност.

-Какво не успяхте да включите във филма?

-Заснехме повече от 60 часа суров материал, от който биха могли да се направят още 59 филма по един час. Това, разбира се е шега. И все пак, доста от разказите на Иван, които ми се искаше да включа се наложи да отпаднат. Когато разполагаш с много материал, изборът е труден. Трябва да избереш кое да падне и кое да остане, за да може в крайна сметка зрителят да получи богата и в същото време, еднородна картина. Да, лиших се от много кадри, но следвах архитектурния принцип – малкото е повече.

-На какво ви научиха срещите с Иван покрай филма?

-Това е въпрос на усещане. Струва ми се, че с Иван се сближихме повече, че той ме допусна по-близо до себе и научих много лични неща, които въпреки дългогодишното ни познанство не са стигали до мен. Животът му е минал през три обществени строя, бил е свидетел на ужасни катаклизми, на прехода и трансформацията на живота и личността, на приятелства и предателства, на слабости и житейска несправедливост, както и на красотата и достойнството, които все пак са успели да оцелеят…

-Какво смята самият проф. Веселинов за филма, предполагам го е изгледал?

-Предполагам, че притеснението е било с еднакъв знак и от двете страни за това, какво ще видим на екрана. Често, по време на работа, мненията не съвпадат и тогава става много трудно. За щастие Иван е широко скроен човек и не си позволи да се меси в процеса, преди филма да бъде готов, а след това вече беше късно. Разбира се, моето притеснение беше по-голямо и когато Иван ми каза, че харесва филма, вече можех да дишам малко по-спокойно, казвам малко, защото има и трета страна и това е публиката. При този тип филми е адски важно какво е усещането на героя за себе си, не става дума дали е добро или лошо. Усещането трябва да е адекватно, героят трябва да се чувства комфортно. Мисля, че в случая Иван е в кожата си и филмът му е по мярка.

-“Човекът с лулата“ ще бъде българското участие в Master of Art. Защо решихте да го представите именно на този форум?

-Много съм радостен, че Master of Art селектира филма ни, тъй като е предназначен точно за такъв тип фестивали. За съжаление няма телевизии, които имат отношение към кино със специфично художествен поглед. Страх ме е да го нарека с думата арт, но ми се струва, че подходът ни към артиста Иван е артистичен. Режисьорът е малка част от един много голям екип и единственото, което го отличава от другите е, че той носи цялата отговорност. И когато празнува, празникът е всеобщ, а когато плаче, обикновено е сам или най-много с музата си. А тя е алчна и след всеки филм иска от теб нов, по-интересен и различен от предишните, иначе си тръгва… Попитайте Висоцки за това.

-Подготвяте ли вече нещо ново?

-Да, в момента работя върху два нови филма. Единият е документален, също за български артист, но въздушен (това са хората, които пускат хвърчила). Казва се Юри Георгиев и е организатор на фестивала за хвърчила във Варна, Приморско и Синеморец. Надявам се през есента да започнем снимки. Едновременно с това започвам анимационен филм – поетична биография на китайския поет Ли Бай по негови стихове. Филмът ще бъде изпълнен в китайска класическа техника (гохуа), акварел върху китайска хартия. Всичко това е много трудоемко и ще отнеме доста време. Опитвам се във всеки нов филм да влагам нещо ново и различно, да не повтарям добре отъпканата песен. А това никак не е рентабилно, особено сега. Вие добре знаете колко сложна е ситуацията с българското кино в момента.

-Бихте ли изложил вашата гледна точка? Разделена ли е кино гилдията, заради новоприетия Закон за киното?

-Филмите, за които си говорим, които търсят, а не следват стереотипа на пазара, в момента са притиснати в ъгъла под претекст, че не били достатъчно „вкусни“ за българските зрители. Отдавна се опитват да вкарат малкото екзотично животинче, наречено българско кино, в Червената книга на изчезващите видове. И успяха. Преди седмица българските депутати единодушно се отказаха от него, хвърляйки го на озъбените комерсиални хищници. Е, казвам Ви, няма да оцелее дълго. Законът за кино беше последният и единствен защитник на българското художествено, независимо от пазарни критерии, кино. Вижте, щом го докараха до парите за кино, явно държавата е към финала си. Не се съмнявах, че законът ще бъде приет. Живея в любимата ни държава (а не в „тази“ държава, както я наричат) от 50 години и знаех, с кожата си, че това ще се случи. Вече 30 години се правят опити в тази посока. Но съм удивен от това, че за пръв път няма никаква опозиция, безпрецедентно единодушие, не мислите ли? И тук не говоря само за господата Рашидов и Будинов, а за всички, които без достатъчна информация, се изказват и взимат решения, от които зависят съдбите на стотици професионалисти. А към киното подобен повърхностен подход е пагубен. Там всяка секунда струва много пари и място за колебания няма, защото изгаряш в прекия смисъл и няма кой да те изгаси. Всички около теб също горят в своите филми – къщи-крепости. Оказа се че не само ръкописите, но и крепостите горят. Твърдят, че с новия закон ще има повече пари за филмопроизводство. А тъжната истина е, че бюджетът за кино ще бъде разпределен (и тотално осакатен) между производството на художествени филми, телевизионни сериали и отчисления (връщане на средства) за външни (главно американски) продукции. Повярвайте ми, така никой не печели. Никой от тези хора, които с лека ръка посегнаха на киното не носи лична отговорност. Защото ако не сега, то в близките години, когато всичко рухне, ще бъде трудно да се направи крачка назад, а щетите ще са необратими. Затова предлагам дружно да се продадем на Боливуд и така ще има хем за кино, хем за сериали, та дори и за американците!!!

Целият бюджет за българско кино е равен на бюджета на един среден европейски филм. Т.е. с парите за един филм трябва да се направят всички игрални, документални, анимационни филми, плюс телевизионни сериали от всички изброени жанрове… И тук няма противопоставяне кино – телевизия. Аз съм режисьор и също ще направя сериал. Никой няма против да се произвеждат български сериали. Но не по този начин. Нещата трябва да се разграничат. Още повече, телевизиите са тези, които трябва да помагат за производството на бг кино и да разпространяват български филми. И другото, което отдавна трябваше да се направи е фонд за кино. А по повод бакалските сметки, кой колко публика има, това е направо смешно. Пуснете един сериал в кината и вижте колко билети ще се продадат. За жалост добрите български филми имат повече публика зад граница, отколкото в страната ни и това е рецидив от липсата на добро разпространение. Важното е качественото кино, към което всички се стремим, да оцелее. Не трябва да забравяме, че киното е мисловна дейност, а не продукт.

-Така е, трябва да си го повтаряме по-често. Вие сте син на Анри Кулев, артист от световна класа. Бихте ли направил филм за него?

-Знаете ли, ние сме много деликатни един друг. И изобщо към света. Позволих си да дам няколко интервюта единствено по повод участието на филма „Човекът с лулата“ на фестивала Master of Art и проблемите около новия закон за киното. Правенето на филм отнема поне две, три години от живота на един режисьор. Така че следващите пет години няма да ме чуете изобщо. Цял живот съм бил обграден от невероятни, талантливи, фантастични приятели, които работят, независимо от държавата и условията, в които се намират. И ако някога някой от тях реши да направи филм за баща ми, само ще се радвам. А животът на Анри, повярвайте ми, е много интересен.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.