Срещнах се с много жени – и сурогатни майки, и такива, които не могат да имат деца, казва тя в интервю пред "Монитор"

- Надежда, наясно ли сте колко награди е спечелил досега дебютният ви пълнометражен филм „Ирина“ от международни фестивали, или вече изгубихте бройката им?

- Никога не съм ги броила. Всяка от тях е специална сама по себе си. Всяко преживяване, всяка среща с публиката, всяка прожекция на филма и наградата като най-хубавото последствие от всичко – това е важното. А колко са, някак си не ми се струва съществено. Всички са ми еднакво скъпи. Все пак много ме зарадваха двете награди на публиката – в Лос Анджелис и в Линц. Особено ценна ми е и наградата за режисура от Япония заради председателя на журито, режисьора Такаши Миике, който е световен авторитет, от когото се възхищавам. Отличията за актрисата Мартина Апостолова също много ме радват, защото тя е изключително талантлива и се надявам хората да й обърнат внимание.

- Какви са реакциите на публиката след прожекциите, различават ли се в отделните държави?

- Слава Богу, темата на филма „Ирина“ (млада жена решава да стане сурогатна майка срещу заплащане в кризисен за семейството й момент – б.ред.) е повече общочовешка, отколкото локална. Доколкото филмът има и социална ангажираност, той би могъл да бъде „прочетен“ и локално. Но така или иначе богати и бедни хора има навсякъде. По-скоро онова, което трогва зрителите, е възможността човек, който на пръв поглед живее в безнадеждна ситуация, да успее отново да намери надежда. Това вълнува всички, независимо къде живеят.

- Коя беше най-вярната и ценна похвала, поднесена ви от непознат зрител някъде по света?

- В германския град Котбус след края на прожекцията бяхме седнали да изпием по бира с Мартина и Ивелина Минева – художника на филма, когато към нас се приближи едно много младо момче. Оказа се, че е от Мексико и в момента специализира за година в Германия нещо от сорта на „Развитие на аграрния бизнес“. Беше невероятно трогнат от това, че според него ние разказваме историята на неговата майка, която го е отгледала сама и която по някакъв начин също се е борила, за да има той нормален, хубав, щастлив живот. Помоли ме да му дам линк, за да може и майка му да види филма и да разбере, че не е сама. Беше изключително скромно и готино момче, не беше събрал смелост да дойде след филма, но това, че се бяхме озовали на едно и също място по-късно, го беше окуражило.

- Ваши колеги понякога избират сюжети от вестникарските хроники и с успех ги превръщат в художествени творби. Такъв ли е случаят и с „Ирина“? Има ли реална история зад вашия проект, или всичко е творческа измислица?

- Историята е създадена от сценаристите на филма. Идеята тръгва от мен, защото по някакъв начин филмът е посветен на моята майка и на нейната битка да ме отгледа и да стана човек. Откакто самата аз съм родител, си давам сметка, че физическото отглеждане на дете не е най-сложното – сложно е да възпиташ достоен човек. Така че историята се затъркаля, когато бях бременна и е свързана с периода, в който станах майка. Често хората питат за колко време се прави един филм. В този случай работата е много конкретна: синът ми Никола в момента е на осем години и половина. 8,5 години, 32 кг, 140 см са от първата идея до премиерата по кината през октомври, когато той става на 9. Девет години ми се струват добър период за създаването на филм. Но да се върна към въпроса, защото се отклоних. Няма конкретна история, по която филмът е създаден. Но и аз, и сценаристите Светослав Овчаров и Боян Вулетич изчетохме огромно количество документални материали както за сурогатното майчинство, така и за нелегалните мини в Перник и в повечето миньорски градове, за които се разказва във филма. Срещнах се с много жени – и такива, които са сурогатни майки, и такива, които не могат да имат деца. Слизала съм в нелегални шахти, разговаряла съм с хора, които се занимават с този бизнес. Да, ние разказваме история, която се случва „тук“ и „сега“ и е вдъхновена от реални събития и хора. И това е нормално, защото животът е добър „измисляч“ и ние, колкото и да се опитваме, не можем да бъдем по-добри от него.

- Изстрадан ли беше игралният ви дебют, дълго ли се борихте за него?

- Ами да. Според мен всеки филм е изстрадан, защото авторът ще не ще влиза в историята, преживява заедно с героите. Едва ли филмите се създават с лекота дори и в най-перфектни условия. Не заради друго, а заради самия акт на творчество.

- А външни пречки за реализацията му имаше ли?

- Имаше дълъг период, в който беше много по-трудно да се правят дебютни филми. И все още не е лесно, но все пак преди няколко години група хора се преборихме да има отделна квота за субсидиране на дебюти. Това, че напоследък все повече се говори за българско кино, струва ми се е в резултат на факта, че вече има повече нискобюджетни филми, квота за пълнометражни дебюти и т.н. Не може една година да се променят законово нещата, а на следващата да има резултат, това отнема поне 4-5 години, докато процесът се задейства. Но се надявам условията да стават все по-добри, за да може повече талантливи хора да имат възможност да работят. Когато се правят повече филми, има и по-голяма вероятност хубавите сред тях да са повече. Защото в крайна сметка всеки филм крие риск – дали ще стане или не, това не може да бъде изчислено.

- Не беше ли рисковано да изберете дебютантка за главната роля? Преди филмът да бъде показан на някои форуми у нас и преди да започне да инкасира отличия, актрисата Мартина Апостолова бе сравнително непознато лице.

- Много си мечтаех момичето или жената, която ще изиграе ролята, да не е известно лице. Това е абсолютно първото заставане на Мартина пред камера: тя преди се е занимавала предимно с театър. Риск беше и трябва много да благодаря на продуцента на филма Стефан Китанов, който застана зад мене. Защото от самото начало беше ясно, че изборът на главната актриса ще предопредели до голяма степен въздействието на филма. Тя присъства през цялото време, ние разказваме историята през погледа на нейната героиня. Китанов ми повярва, аз повярвах на Мартина и просто имах късмет, че тя се оказа великолепна актриса. Много й помогнаха и по-опитните й колеги – Ирини Жамбонас, Касиел Ноа Ашер, целият екип се отнесе с огромно доверие.

- Какъв фестивален път все още предстои на „Ирина“?

- Тази седмица филмът е на фестивал в Полша, откъдето и започна международният му път. Но така или иначе фестивалният живот на един филм е приблизително около година. По-скоро това, което в момента очаквам с нетърпение и любопитство, е разпространението на филма по кината в България. Официалната му премиера е на 25 октомври. Той вече имаше доста прожекции из страната и те ме вълнуват не по-малко от показите по световни фестивали.

- Преди „Ирина“ сте работили по филми омнибуси (състоящи се от няколко късометражни новели на различни режисьори): „Ритуалът“ в „Поколение: Изгубени и намерени“, „Омлет“ в „15“, „Старецът и морето“ в „8 минути и 19 секунди“. Предизвикателство ли е съизмерването с колеги в рамките на една творба?

- По никакъв начин, в нито един момент не е ставало въпрос за някакъв вид съревнование. Онова, което е изключително ценно в тези филми, е общуването между режисьорите и опитването да се намерят общи теми, които всеки от тях разказва през собствената си чувствителност. Огромно удоволствие е да работиш със съмишленици, с хора, които усещат, че правят нещо заедно. Всички режисьори от „Поколението“ – от България, Естония, Румъния, Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина, до ден днешен поддържаме връзка, говорим си, когато някой има нужда от нещо от другата държава – пише на другите, радва се на успехите им. Такива хора, които вървят в една посока, имат сходна чувствителност или общо разбиране за кино, създават различни неща, защото всеки от тях е различна индивидуалност и въобще режисурата като професия е доста самотно занимание. Но усещането, че си в група, е много окуражаващо.

- Ваш учител в киното е изтъкнатият режисьор Георги Дюлгеров. С какво го помните от годините в НАТФИЗ?

- Освен невероятен учител, Георги Дюлгеров е и много силен пример. Той е това, което е и един добър родител – освен че трябва да разкаже на детето си за света, трябва и да му даде пример как да го живее тоя живот. Фактът, че Жоро е толкова талантлив режисьор и в същото време толкова силна и окриляваща личност, според мен прави всички нас, неговите ученици, големи късметлии.

- Известният естраден композитор Атанас Косев е ваш баща. Не се ли изкушавахте да се посветите на музиката?

- Аз пея толкова фалшиво, че нямам никакъв шанс да се изявя на музикалната сцена. Не, не съм се изкушавала никога от музиката, въпреки че когато човек създава филми, музиката е част от целия процес. Така че по някакъв начин се занимавам и с това.

- Преди половин година спечелихте субсидия от Националния филмов център за следващия си кинопроект, „Божек“. Ще разкриете ли в аванс нещо за него?

- Той е по сценарий на Боян Папазов и разказва историята на един на пръв поглед малък човек, който обаче събира вътрешни сили да се изправи срещу системата. И е много здраво свързан с природата и с животните. С Боян се опитваме да открием човешкото в животните и животинското в нас. Огромна е радостта ми, че ще работя с Руси Чанев, който ще изиграе главната роля.


ВИЗИТКА:

* Надежда Косева е родена на 19 септември 1974 г. в София

* През 2002 г. завършва кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ

* Дебютният й късометражен филм „Ритуалът“ (част от омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени”) има премиера в програма „Форум“ на Берлинале2005

* Новелата й „Омлет” от омнибуса „15“ печели почетен диплом от фестивала Сънданс 2009

* Късометражният „Втори дубъл” има почетен диплом от кинофестивала в Сараево 2011

* През 2005 заедно с режисьорката Светла Цоцоркова създават продуцентската компания Front Film, която продуцира заглавия като „Буферна зона“, „Валсове и танга от с. Бела вода“, „Жажда“, „Кораб в стая“ и др.

* Пълнометражният дебют на Надежда Косева „Ирина“ вече е носител на близо 20 отличия от национални и световни кинофоруми – „Златна роза“ във Варна, от Варшава, Лос Анджелис, Линц, Техеран, Токио и мн. др.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитският посланик пред "Монитор": В България има много възможности за инвестиции

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитската стратегия „Визия 2030“ включва огромни икономически реформи, казва в интервю за "Монитор" посланикът на Кралство Саудитска Арабия в София