РежисьорЪТ Петър Вълчанов и Кристина Грозева
3

РежисьорЪТ Петър Вълчанов и Кристина Грозева

Новият им филм „Бащата“ дебютира с престижния Кристен глобус в Карлови Вари

„Не са много кино творците, които ще кажат за себе си, че са изтъкали отличителната си нишка само след три пълнометражни филма, но българското режисьорско-сценарно-продуцентско дуо Петър Вълчанов и Кристина Грозева са сред малкото, които могат да го направят“. Така накратко най-престижното издание за кино – списание „Варайъти“, описа само преди дни авторите на лентата „Бащата“, която грабна Кристалния глобус на големия кино фестивал в Карлови Вари миналата неделя. Описа ги преди да вземат статуетка – поредната на рафтчето им, между 50-те им приза за „Урок“ и 40 за „Слава“ (първите им две пълнометражни „рожби“).

Артистичният тандем, който е и семейство в живота, от години работи и диша като един организъм. Често дори казват за себе си: „Толкова сме свикнали да работим заедно, че понякога забравяме, че сме двама. Действаме като един.


Ние сме режисьорът


Какво обаче се крие зад успеха им? Може би тънкото чувство за хумор и ирония с усмивка, които се прокрадва и в най-тъмните моменти на творбите им? Може би абсурдът, който е като двигател с 400 конски сили в проектите им, е онова, което парва като ръжен по петите чужденците. Да, чужденците, защото Петър и Кристина са поредното доказателство, че никой не е пророк в собствената си държава. Е, филмът им „Слава“ беше избран за българско предложение за наградите „Оскар 2018“, но и това не мина безболезнено и веднага станаха вътрешнозаводски конфликти. Минало!

Неотдавна Вълчанов сподели, че абсурдът у нас е това, което го вдъхновява, което го дразни, което не понася, но което закодира в лентите си. А до днес, заедно с Кристина имат реализирани три пълнометражни и няколко късометражни, като май няма техен проект без награда.

Започват да работят заедно още от студентските си години.


Запознават се през 2003 г пред посолството на Египет


в София, откъдето трябва да се сдобият с визи и документи за да заминат и да участват във фестивала в Исмаила. Тогава Кристина е на 27 години, завършила е вече Журналистика и учи второ висше – режисура. Петър е на 21. След като е завършил художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив е избрал и той режисурата. До сега не са споделяли кое е дошло първо – любовта или сработването на терен, но едно е ясно, на този фестивал в Египет той се захласнал не само по Кристина, но и по късометражната й лента „Тошко и Тошка“, а тя много харесала неговия „Възкресение“. Така започнала всичко! Последвали няколко общи късометражни проекта, след което


минали през школовката на телевизията


като са оставили имената си във финалните надписи на някои от най-гледаните сериали - „Стъклен дом“ (за 6 епизода), „Откраднат живот“, „Дървото на живота“ (за 2 епизода), „Кантора Митрани“, „Къде е Маги?“, „Домашен арест“. В последните 5 години се бяха отдръпнали от малкия екран, за да направят първия си опит в пълнометражното кино. И той се оказа много успешен. Нискобюджетният им дебют „Урок“ се оказва истински диамант, който им донесе мигновено световна разпознаваемост в гилдията и нареди десетки статуетки по секцията в хола им от цял свят – Сан Себастиян, Токио, Гьотеборг, Варшава и т.н. Оказва се, че „Урок“ е само старта на необикновено трилогия, която продължи с лентата „Слава“. Няма нужда да изреждам откъде и колко статуетки им е донесъл и той. Финалът на това триглаво приключение ще бъде сложен скоро с филма, чието работно заглавие е „Триумф“, по който вече е започнала работа. И трите сюжета са пуснали дълбоки корени в реални куриозни случки, с които Петър и Кристина са се сблъскали по вестникарските страници. Те обаче стават само основа, върху която се гради фикция и се видоизменя в изцяло нов сюжет. Така ще е и с последната част на трилогията, която ще легне върху историята за няколко високопоставени военни, които в зората на демокрацията (1990-1992 г) започват да копаят дупка и да търсят доказателства за извънземно присъствие (б.а. най-вероятно става дума за мистерията Царичина).

Преди обаче да качи на големия екран „Триумф“, тандемът направи кратка творческа пауза и реализира други два проекта. С единият се завърнаха към телевизията. Няма и месец откакто се извъртя сериалът „Островът на сините птици“ и остави у зрителите на БНТ да се разлее онази лятна сладост, която всички между 30- и 40-годишни сме изпитвали със „Синьо лято“, „Войната на таралежите“, „Таралежите се раждат без бодли“. Доброто, старо, класическо детско кино. В осем серии и с гърба на продуцентите от „Ред карпет“, за които беше дебют на малък екран, но пък си имат един „Ага“ в каталога, бандата от пет хлапета изживя такива морски приключения, че накара улиците да опустеят през уикенда между 19 и 20 часа. Като едно време.

Вторият е „Бащата“, с който днес са в устите на всички.


Историята е вдъхновена отчасти от лични преживявани


отчасти от преживявания на други хора - като погребението на майката на Петър (б.а. Вълчанов). След него, съседка е получила телефонно обаждане от покойницата, което вдъхнови цялата история“, това разказаха пред „Варайъти“. Баща му – известният по цял свят художник Вълчан Петров, също като във филма, се е опитвал да влезе в контакт с покойната си съпруга чрез медиум. На голям екран е изигран от Иван Савов – един от любимите актьори на творческото дуо, който заради тях влиза както в предишното им пълнометражно приключение „Урок“ така и в сериала „Островът на сините птици“. Режисьорите, които за пореден път са написали сами сценария, работили са по продуцирането, а Петър и по монтажа, признават, че винаги избират първо актьорите и след това пишат историята. Така е било и с Иван Бърнев за образа на сина Павел. Звездата на Народния е от „обичайните заподозрени“ във всички техни проекти. Точно както и съпругата му – Маргита Гошева. В „Бащата“ тя маркира едно нетрадиционно, но изключително силно женско присъствие. Нито веднъж не влиза в кадър, но завръзва сюжета като глас по телефона (другото основно женско присъствие – на покойната майка, също е маркирано чрез телефонно обаждане).

Въпреки че Вълчанов и Грозева имат основата, защото тя е реално събитие, случило се в личния им живот, им отнема 4 години преди да седнат и да напишат сценария. Сами признават, че са оставили нещата да се успокоят, за да се трансформират по някакъв начин, но дебело подчертават, че това „не е автобиографичен филм“. Снимките са им отнели само 4 седмици през есента на 2017-та, но корекции по лентата са правени почти до деня на премиерата в Карлови Вари. Явно са били най-удачните, защото „Бащата“ записа един от най-големите успехи за българското кино с награда от, да кажем, Големия шлем на фестивалите.


ТОЙ

Петър Вълчанов е роден през 1982 г. в Пловдив, в артистичното семейство на талантливата актриса Иванка Братоева, която помним от лентите „Иван Кондарев“ и „На всеки километър“, и известния художник Вълчан Петров. Завършва художествената гимназия „Цанко Лавренов“ под тепетата с таланта на баща си, но в крайна сметка генът на майка му, и една камера подарък в 8 клас надделяват. Започва да снима по един филм всяка година със съучениците си съвсем любителски, монтира сам по цели нощи и се запалва по киното.

Той е един от младите режисьори с ясно заявена позиция относно политиката на финансиране на българското кино. Застана зад тезата, че НФЦ трябва да финансира повече филми с по-малки суми, вместо малко ленти с големи бюджети. Така и стана в последните години.

Още от студент работи със съпругата си Кристина Грозева, като неговата сила, както той сам казва е във визията. Въпреки че има не само талантът, но и тапията на художник, една от отличителните му черти е, че снима без стори борд (който без проблем може и сам да си нарисува). Фен е на италианското кино – Фелини, Скола, Моничели, но черпи вдъхновение и от грузинското и румънското.


ТЯ


Кристина Грозева е родена през 1976 г. в София и първо завършва Журналистика в СУ. Работи малко в телевизия, но открива истинското си вдъхновение в режисурата. Влиза в класа на проф Георги Дюлгеров в НАТФИЗ и точно в Академията се запознава с Петър.

Като половинката от един цял режисьор, Кристина си има своя функция в този общ организъм. Докато Петър е човекът с визията, тя е силата на драматургията. „Криси има много силно чувство към драматургията и актьорите“, каза преди време и съпругът й. Заедно пишат и сценариите, като специфичното в тандема им е, че никога не носят библията на снимачна площадка, ползват я като „канава“, върху която рисуват филма.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.