Референдум. На цената на едно билетче

Референдум. На цената на едно билетче

Не знам как е по вашите градове, но тук, при нас в Шумен, нормален градски транспорт нямаме. Автобусите минават по-рядко от кандидатите за депутати, а като решат да тръгнат, минават необозначени коли „копърки“ и обират пътниците.

На цената на едно билетче за градския транспорт. Тука неволно малко ми се получи играта на думи - обират пътниците от рейсовете, исках да кажа. Но като се замислих, те, пътниците, са и обраните. Защото заради тези практики на градския транспорт не му е на сметка да пуска редовни автобуси. Какво се получава - себе си обираме.

Навремето по комунизма решили да правят едно село на 3 километра от Шумен град, т.е. квартал на града. Дивдядово, квартал стана, но името му остана да си звучи по селски с това „ово“. Та тогава, когато демокрацията е била социалистическа, през 1970 година се състоял първият известен ми напълно демократичен референдум. Както си му е редът - с агитация „за“ и „против“ и гласуване по съвест. Няма да познаете какъв бил главният аргумент, с който привържениците на обявяването на селото за квартал спечелили. От Градския народен съвет обещали, че селяните, като станат граждани, ще пътуват до центъра с градско билетче за 4 стотинки. Така демокрацията си намерила цената - на билетчето.

С нарастването на недоволството на управляваните срещу управляващите класи и с увеличаването на информираността, че с такива питанки си решават всякакви проблеми в Швейцария, се засили и интересът към референдума в страната, която всеки неин жител един ден иска да види като Швейцария на Балканите. Да правим ли ядрена централа, или да не правим? Сто ли да са депутате, или двеста? Като не може да го реши елитът един въпрос така, както искаме ние, ще го решим ние, масите. Има доста въпроси, които чакат своя отговор, а имаме съмнения дали досега са уредени по най-правилния начин. Например да спираме ли на стоп и червено, или да не спираме. Не може да ни бъде налагано с диктат. Депутати били решили. А къде остава демокрацията. Не можело да ловим пъстърва от 1 октомври до 31 януари. Я, бе! Нас някой питал ли ни е?
Изкушението за прилагане на пряка демокрация е голямо, а политиците, които се отличават от избиращите ги с това, че са малко по-хитри, използват желанието на електората да определя кой да кара влака за свои собствени цели. Следя интригата в емблематичното за България село Мадара, където в неделя успешно мина референдум за отделяне на селото от една община и отиването му в друга. Успешно като демократична процедура, неуспешно като резултат. Там кметът в противоборството си с големия кмет на общината реши да се докаже и впрегна в политическата борба електората. Не му се получи. Местното население го бламира и при близо 300 подкрепили искането за референдум на самия референдум за раздялата с Шумен гласуваха едва 93. Тепърва ще анализираме какво се случи за няма и година време. Но най-вероятно пътниците, пардон, гласуващите са се усетили, че не може да ги "вземат" на цената на едно билетче.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.