Речен шеф проучва историята  на кораб ветеран
3

Речен шеф проучва историята на кораб ветеран

„Тутракан“ служил вярно във флота близо век

Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав (АППД) инж. Павлин Цонев изследва историята на кораба „Тутракан“, служил вярно във флота почти един век.

В продължение на две-три години, когато има свободно време, речният шеф проучва архиви и вече е подредил пъзела на дългия живот на плавателния съд. Малко кораби като „Тутракан“ са претърпели толкова превъплъщения през вековното си съществуване.

Тръгнал по Дунава първоначално като търговски кораб, през Втората световна война е мобилизиран и служи като минен заградител в Черно море. След края на бойните действия отново се връща на реката да носи товари, а после става учебен кораб, на който са се обучавали десетки наши капитани. Последната си мисия изпълнява като част от флота на АППД. „Тутракан“ е първият български пътнически кораб, акостирал на немско пристанище – в случая Регенсбург, и първият наш плавателен съд, преминал през канала Черна вода – Констанца, който свързва Дунав с Черно море.

„Интересът ми към историята на кораба „Тутракан“ провокира един колега - Гаци Гацев, който вече е пенсионер. Един ден той дойде в агенцията да се видим и от дума на дума стана въпрос за този съд, който дълги години е бил част от флота на АППД. Колегата спомена, че корабът е имал някакво друго странно име, но не си го спомняше. Това ми подсказа, че „Тутракан“ е с по-дълга история от тази, която познавахме, и така тръгнах назад в живота му, оказал се с продължителност 93 години“, разказа пред „Монитор“ инж. Павлин Цонев, който продължително време е работил и като капитан.

Не в български, а в чужди източници намира първото име на кораба и годината на построяването му. Информацията е на двама големи изследователи на дунавското корабоплаване - Ханс Шерер и Ервин Хауке, чиито проучвания дават ключа към загадката за рождената дата на „Тутракан“. И двамата са много стриктни в работата си при изучаването и описването на корабите, построени в Австрия, изтъква Цонев.

И Шерер и Хауке посочват, че през 1917 г. в Линц е построен корабът „Бая“, преименуван в по-късни години на „Тутракан“. В книгата си „От парния кораб до тласкаемия състав“ Ханс Шерер записва „Бая“ под номер 323, а под номер 324 – „Вуковар“ - два еднотипни кораба, построени от фирмата „Стабилименто Технико Триестино“ за първата дунавска корабна компания – DDSG, регистрирана през 1829 г.в Австрия и извършваща презоз на хора и товари по целия Дунав.

В свое изследване Хауке също прави списък на корабите на DDSG, като посочва и техническите им характеристики. За „Бая“ е записано, че е с 58 метра дължина, 8 метра ширина и 400 конски сили парна машина.

През 1940 г. корабите са закупени от германските въоръжени сили и попадат в Сърбия, а от там са продадени на български корабособственик.

„За съжаление в документите на „Държавен архив“ – Русе, не можах да намеря на кого точно са били продадени. След като идват в България през 1941 г., корабите са мобилизирани и в Русе започва преустройството им в минни заградители. Някои български автори, които изследват мобилизираните кораби, посочват двата съда със съвсем други имена  – „Бая“ вече е „Дунав“, а „Вуковар“ е станал „Свищов“, продължава разказа си директорът.

Ремонтът продължава във Варна, като допълнително в корабите е излят бетон за баласт, за да могат да работят на море, и са поставени релси на палубата за мините. Всеки кораб е можел да носи до 60 морски мини. Така започва военната им служба, като от 1941 г. до 1944 г. са използвани за минни заградители за защита на нашето черноморско крайбрежие.

След 1944 г. те нямат повече задължения към военните сили и през 1946 г. се взема решение да бъдат върнати в Русе. Някои от авторите, изследвали архива на ВМС във Варна, описват как започва подготовката им за демобилизация, като тогава все още са се наричали „Дунав“ и „Свищов“.

„Април 1946 г. е последната дата, от която имам сканирани бележки, че привършва ремонтът на корабите „Дунав“ и „Свищов“. Времето от април до юни същата година ми се губи като история, но намерих в Държавния архив на Русе един доклад на Управителния съвет на Българско речно параходство, в който се посочва, че през юни в Русе от Варна са пристигнали демобилизираните кораби „Тутракан“ и „Силистра“. Явно са били преименувани във Варна“, обяснява директорът.

Двата кораба са предадени на Българското речно параходство през юни 1946 г. и започват да превозват товари по реката. На тази „служба“ са до 1956 г. Същата година корабът „Тутракан е предаден на Управлението за поддържане и проучване на река Дунав (УППД), както се е казвала тогава агенцията, а какво се е случило със „Силистра“ инж. Цонев не е проучил.

Когато идва в УППД, „Тутракан“ започва да се използва като учебен кораб, какъвто е до края. Много от капитаните са „възпитаници“ на този кораб, на него са се обучавали и жените капитани Иванка Грънчарова, Росица Славова и Виктория Райкова.

„Намерих информация в един австрийски вестник - „Regensburger tagesanzeiger“, от 26 юни 1963 г., в който се посочва, че „Тутракан“ е първият български пасажерски кораб, посетил немско пристанище – Регенсбург. Всяка година корабът е извършвал учебни рейсове за изучаване лоцията на река Дунав с ученици от Корабния техникум в Русе. Знае се също, че „Тутракан“е първият наш плавателен съд, преминал през канала Черна вода – Констанца. Това е станало през 1987 г.“, посочва директорът.

С всяка изминала година е било все по-трудно да се поддържа старикът „Тутракан“ и през 2008 г. той е отписан от речния регистър. Следващата година е бракуван, а през 2010 г. е предаден за скрап. Така безславно след дълга служба завършва своя живот корабът „Тутракан“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.