Ивайло е вече на почти 4 години. Всеки ден нещата се променят, научава повече неща и е все по-любопитен за света. Зима е и рано се стъмва. Аз приготвям вечеря, а той си бръмчи с количка с хиляди звуци и светлини, която се опитва да не чувам. До тук добре – почти идилия.

Малкия идва при мен и започва: Мамо, мамо, мамооооооо? Отговарям почти спокойно даааа, а той ме пита къде е баща му? Обяснявам му, че е още на работа, задържали са го и затова закъснява малко. Продължавам да готвя, а той да бръмчи. След около 3 минути задава същия въпрос, получава същия отговор и тогава ме отстреля, като опитен ловец – дива свиня:

"Мамоооо, тате е намерил друга майка и дете, и сега ще яде и спи при тях!" Тези думи ме накараха да измуча и изхълцам едновременно. Питам го, защо така мисли и говори? А, той ми казва, най-спокойно, че аз все искам нещо от баща му - да донесе, да направи, и все се карам за нещо на клетия му татко и на него! Ето тогава откачих, падна ми пердето и корниза, и както искате го разбирайте!!!!!! Погледа ми светна, и започнах да крещя, че това е ужасно, не може да ми говори така и да разсъждава така! След което той, малкия почти 4-ри годишен бебешор, сериозно ми заяви, че ако съм малко по-добра сега тате щеше да е в къщи!!!!!!

Такааааа поех си въздух аз. Започнах да обяснявам спокойно, че ние всички се обичаме, баща му ще дойде всеки момент и съм почти сигурна, че не търси други майки и деца. Беше много смущаващо да водя този диалог с отрочето си. Някак ме накара да се замисля, дали съм луда, мрънкаща жена, недоволна и каква ли не, когато си спомних, че моя благоверен мъж, често се оплаква, че все съм недоволна. Започнаха да кипят странни чувства на тъга, гняв и съжаление – към мен разбира се! Сипах си едно вино – малкия ме погледна и ме закова със следващия въпрос:

„Мамо, какво ще пиеш“, отговарям вино, а той – „заради това, че тате не е тук ли“? Еееее не мога повече – питам го дали съм лоша, защо мисли така, а той с ококорени очи ми каза: Мамо ти си най-добрата, малко ме биеш, щипеш и ми викаш за всичко, но аз те обичам!!!!!!!! Точно тогава се зачудих дали да не изпия малко антифриз, водка, ракия????????? Ето така казано, и направо социалните да дойдат да го отведат и него и клетият ми мъж. Как може да има толкова въображение това дете.? Та аз съм толкова грижовна, опитвам се да се сдържам, не крещя, като талибан, върша всичко, и изведнъж бум.......бях пред малка нервна криза.

Ооооо спасение, таткото се прибра. Малкият терорист го прегръща и целува и му благодари, че си е дошъл???????? Ще откача – отпивам от виното? И тогава любимият ми с леко тъпа усмивка, ме пита: „Защо пиеш, повод ли има?“ Чудя се какво да отговоря. А той - „Ако нещо си нервна и ще ми крещиш – остави за утре, изморен съм“?! Ето това беше началото на дълъг и сложен разговор, който ще ви спестя, но в крайна сметка възложих сложната задача на моя мил съпруг да обясни по мъжки на детето, че не съм чудовище, което издава чутовни звуци и не само, че съм добра и мила, а те трябва да внимават да не си събера акъла и да отида на почивка сама някъде. Дано да се разбрали, успях да дочуя, само че се смеят от съседната стая......та ще продължа да ви информирам, как се превръщаш в плашило, за детето, което носиш 9 месеца, дондуркаш, обгрижваш, а и не само него, а и това на свекърва ти.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Варицелата – начин на употреба

„Айде бе, мамо, къде е тая пъпка?! Даже Сами вече има...“ Това е последната фаза от лудостта, която обзема всеки родител на 3-4-5-годишно, особено ако ходи в държавна градина. Но преди да се стигне до момента, в който детето ви само̀  реве, защото няма пъпки като другите, минава доста време и вие може да го употребите по най-полезния за вас начин – за самоусъвършенстване.

Последствията от грипа (за детето, за майка му и за цялото човечество)

Какво може да побърка една майка повече от легналото й дете на плочките в мола, което енергично тропа с крака, маха с ръце и крещи с цяло гърло: "Искам я-я-я-я-я", за поредната пластмасова кола с дистанционно? - Инфлуенцата! Няма значение дали е А, Б, Калифорния или Тексас. А и в картинката изобщо не влиза смразяващият кръвта коронавирус.

Уж си болна и умираше, ама като ми даваш задачи, рипна!

Поредна грипна ваканция. Като че ли вече идва по план. Тъкмо децата починаха по Коледа и вече мнооооого изморени-нека починат пак. Направо с междусрочната. Отправям поглед към небето и благодаря, че този път има кой да гледа детето. Направо по поръчка-свекървата паднала от стълбата една вечер, докато се качила да бърше прах на секцията си. Подхлъзнала се.