Размотаването ни излиза по-скъпо

Размотаването ни излиза по-скъпо

Сещали сте се колко силно боли зъб? В повечето от случаите обаче сме си виновни сами, защото дълго сме отлагали по една или друга причина и най-вече заради безпаричие да отидем по-рано на зъболекар. След такова забавяне лечението и на зъб и на всяка друга болежка ни излиза скъпо и прескъпо.


Така стоят нещата и с ремонтите по родните пътища. Вярно е, че например в Афганистан шосетата са в много по-лошо, но в Европа сме твърдо на дъното. С траповете и кръпките с кръпки по пътищата сигурно вече сме свикнали, но защо трябва да свикваме и с опасните мостове. Там от точно преди петилетка е била приета програма за ремонт на пътни съоръжения с повреди, но парите в хазната все не стигат. Същото безпаричие или по-точно ниското заплащане на труда у нас са причина в България да има дефицит от специалисти, можещи да кажат какво е състоянието на едно пътно съоръжение (виадукт или мост). Всеки обучил се в този занаят бяга на запад, както и много други, специалисти. Най-много пари получават квалифицираните експерти по мостовете в Обединеното кралство.
Това също вече не ни прави особено впечатление. Бива ли обаче да не обръщаме внимание и на идиотизма по улиците и пътищата. В София има шанс най-после да се озаптят бабаитите, спиращи колите си, където им падне - на тротоари, върху зелени площи, зебри. В столицата на първо време поне детските площадки ще бъдат предпазени от подобно идиотско паркиране с тежки циментови саксии с цветя. Дано след някоя и друга година за целта не се наложи да се монтират и противотанкови бариери. Или пък да не окрадат саксиите и да си ги отнесат в дворовете.
Като заговорихме за безопасност на движението не бива да забравяме, че България е „лидер” и по най-малко камери за следене на трафика и нарушенията по пътищата. Дори най-късата ни цяла магистрала „Люлин” камерите се броят на пръсти. Какво остава за другата по-дългата - „Тракия”, дето таман я завършихме след 40-годишно протакане и сега я ремонтираме. Задавали ли сте си въпроса защо нашенските мутри не смеят да карат като диваци по пътищата на богатите западни държави. Елементарно, там електронното следене на движението има многолетни традиции и бързо се установява кой е нарушителят. И с глобите, много-много не се церемонят, независимо кой е зад волана.
В последните няколко седмици у нас се заговори и дано се реализира на практика в гражданската отговорност на шофьорите да се включат и щетите върху пътната инфраструктура, най-вече повредените мантинели, което ще оскъпи полицата. По този начин обаче ще се постигнат две цели. Първо всеки ще си помисли дали да кара с несоъбразена скорост. Второ - това е може би един от начините да се икономиса някой и друг лев, който да бъде инвестиран в обновяване на пътищата, а не да я караме само с кърпене на асфалта.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.