У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.

Само се надяваме на чудо и се молим да не се случва нещо лошо. А историята обикновено се повтаря и е страшно, когато е застрашен животът и здравето на деца.

Спомняте ли си, че само преди няколко години метална врата в двора на училище затисна и уби на място момченце. Ако се разровим, ще видим, че има и други такива случаи. Явно обаче не сме си взели поука, защото за пореден път дете пострада на площадка, този път за уличен фитнес. Момчето било затиснато от гума, която пък е свободен компонент на мястото за тренировка. Слава Богу, детето е добре и се е отървало по чудо, но можеше да се случи и най-лошото. И тогава отново щяхме да се питаме кой е виновен. Както обикновено, и сега си прехвърляме топката. За пореден път се питаме защо такива места не са обезопасени, защо на площадките редовно има опасни съоръжения и защо не се вземат мерки, за да няма такива случаи. Трябва обаче да се замислим и за ролята и отговорността на родителите, които са позволили едно дете да е без надзор на площадката. Вярно е, че всеки сам преценява дали да се довери на детето си, защото го познава най-добре. Наясно е как реагира в стресови ситуации и дали притежава умения да се справи. Знае и доколко е самостоятелно, че да реши да го остави да играе навън без придружител, преди да е навършило 11 години. Явно и сега ще си прехвърляме топката и отново няма да има виновен. Сигурно ще започне някаква проверка на съоръженията по такива площадки, за кратко ще се затегне контролът при посещението на деца на такива места, но както се казва, всяко чудо за три дни. После отново ще разчитаме на късмета. Спомнете си, че само преди няколко месеца регионалното министерство уж предприе нови мерки за безопасност на съоръженията. Трябваше и да се актуализира списък с поддържаните площадки. Причината беше, че според проучване 80% от тях не отговарят на стандартите. Друг е въпросът защо сме допуснали това да се случи.

Тук например се сещам, че площадката до дома ми в родния ми град все още е с люлки от моето детство. Само от време на време, през някоя друга година, ги пребоядисват. Другаде пък се извършват ремонти по европроекти, правят се нови площадки, но пък с опасни катерушки. Безумни са дори като идея, а да не говорим от гледна точка за безопасността на децата. Така че явно контрол трябва и то стриктен. Трябва да има и глоби, за да си вземем поука всички ние. Независимо дали става дума за детска или фитнес площадка. Ако е необходимо, на някои места да не се допускат деца под определена възраст или без придружител. Да се премахнат и всички стари и безумни съоръжения. Защото понякога една грешка може да е фатална. Тогава кой ще поеме вината?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Да пренебрегнеш Хипократовата клетва

През последните години все по-често лекари започнаха да се явяват в храма на Темида. Ясно е, че в повечето професии дадена грешка може да доведе до различни проблеми, но те все пак са разрешими. Грешките в медицината обаче може да са с фатален край.