Често на работещите се случва да изпадат в дилема на какъв договор ще бъдат назначени. Вариантите са два, когато едно лице трябва да бъде наето - чрез трудов договор или чрез граждански. Разликите между двата вида договори са многобройни имат силна и слаби страни.

Според законовата регулация гражданският договор се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите, а трудовият е обхвата на Трудовото право. Разликите между двата типа договори са няколко. За гражданския договор не важат разпоредбите в Кодекса на труда. Сключилите граждански договор не могат да се възползват от закрилата, която дава Кодекса на труда – например обезщетения.

Трудовите договори се сключват между работник и работодател за предоставяне на работна сила, докато гражданските са за извършване на точно определена дейност и постигане на конкретен резултат.

Лицата сключили граждански договор нямат платен годишен отпуск, както и нямат право на обещетение при временна неработоспособност от Националния осигурителен институт, тъй като не се правят удръжки за фонда за заболяване и майчинство. Трябва да имате предвид, че гражданските договори могат да бъдат много разнообразни. Най-използваните са договорите за изработка и договорите за поръчка. При договорите за изработка страните се наричат Възложител и Изпълнител, а при договорите за поръчка - Доверител и Довереник.

За да се счете един договор за трудов, той трябва да съдържа задължителните реквизити изброени в чл.66, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). Основните са месторабота, продължителност на работния ден и работната седмица, размер на платен годишен отпуск. Тези реквизити липсват при гражданския договор. Там изпълнителя сам определя работното си време и място, както и продължителността на работния ден. Това е и причината по време на работа на граждански договор да се признава само осигурителен стаж, а трудов – не, защото не е изпълнено условието посочено в чл. 351 ал.1 – 2 от КТ.

Характерно за гражданския договор, е че страните по него са равнопоставени. Съществено различие с трудовия договор, където страните са в йерархична зависимост. Работодателят по трудов договор може да упражни контрол и да налага дисциплинарно наказание на работника, докато при гражданския договор това липсва, т.е. ако по граждански договор лицето не изпълни задачата си той няма да бъде дисциплинарно наказан.

Характерно за трудовия договор, е че работникът носи имуществена отговорност за предоставените му материали, с които да извършва своята дейност, докато при гражданския договор това липсва като условие. Възложителят не може да търси отговорност от изпълнителя по никакъв начин.

Задължително условие и в двата договора е да фигурира размера на възнаграждението, но при трудовия то е с цикличен характер, докато при гражданския е най-често след завършване на определената в договора задача. Изплащането на възнагражденията по трудов договор става по ведомост, а по граждански е чрез сметка за изплатени суми по Закона за данъка върху дохода на физически лица (ЗДДФЛ) , по която се удържа и внася авансовия данък.

Всяко лице, което ще сключва граждански договор е длъжно да уведоми другата страна дали е самоосигуряващо се лице и дали получава възнаграждения на друго основание. На тази база платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе осигурителни вноски.

Не съществува законова пречка лице назначено на трудов договор да сключи граждански договор. Тук отново се изхожда от липсата на фиксирано работно време и място. Броя на трудовите договори е ограничен от изискването съгласно КТ - работникът или служителят има право на непрекъсната между-дневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, т.е. ако едно лице има сключен трудов договор за 8-часов работен ден 5 дни в седмицата може да сключи втори трудов договор за 4-часов работен ден. При гражданските договори няма ограничение за броя.

Трудовите договори могат да бъдат безсрочни, но гражданските не могат. Задължително условие при сключване на граждански договор е да е упоменат срока, за които се договорят страните да бъде извършена съответната работа. Трудовият договор се счита за безсрочен, ако не е упоменато друго. Периода за сключване на срочен трудов договор не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго, и същият не може да се превръща в безсрочен без изричното съгласие на служителя.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как да върнем нежеланите коледни подаръци?

Коледа и Нова година минаха, настъпва време за връщане на нежеланите подаръци. Кога обаче имате право да върнете даден продукт, просто, защото не го харесвате?

Как да постигнем финансова стабилност през 2020-а

Следпразничната депресия от липсата на пари често е причина да се замислим дали живеем достатъчно разумно. Празният джоб ни кара да посегнем към кредитни карти, бързи кредити, заеми от роднини и приятели. За някои хора слагането на личните финанси в ред е по-изтощително от лутането из пустинята 40 години. Но това не изисква чудо, а спазване на няколко правила.

Колко струва ипотечния кредит на Дядо Коледа

Хо-хо-хо! Всички ние знаем за високия стандарт на живот в северните държави. През последните дни, преди настъпването на Рождество туристи от цял свят се стичат в селото на Дядо Коледа, а тв камерите също са насочени към него - увеселителен парк във финландска Лапландия.