Тайни на разузнаването: Разгромът на
17

Тайни на разузнаването: Разгромът на "Чакалите"

През септември 1974 българското контраразузнаване лови цялата агентура на италианското разузнаване СИД в България

В 6.45 часа на 16 септември 1974 година в сградата на пл. „Славейков“ 10 нахлуват цивилни мъже. Звънят на вратата на 49-годишната Лидия Клева. В този момент започва реализацията на една от най-успешните операции на българското контраразузнаване срещу шпионска служба на Западноевропейска държава, завършила с пълен разгром на резидентурата на отдел „R” на италианското разузнаване СИД (Информационна служба на министерството на отбраната, предшественикът на СИСМИ) в България – групата на „Чакалите“, каквото име им дават във Второ главно управление на ДС в София.

През 1969  година с алибито на дипломат в София пристига кадровият разузнавач на италианското военно разузнаване Джовани Кали, по онова време 60-годишен. Идването му в София е легендирано със службата на радист-шифровчик в италианското посолство. Началството го изпраща в България с мисията да създаде резидентура, която да събира военна, икономическа и обществено-политическа информация за България. Чали започва работа почти в движение, но дали, защото е бил невнимателен или защото българските служби са били толкова добри, още в първите седмици на активността си пада под полезрението на Второ главно управление на ДС. В контраразузнаването започва разработка по получен сигнал за подривна дейност срещу НРБ от страна на агент от италианското посолство в София. Агентът е идентифициран като Джовани Батиста Кали с агентурен псевдоним „Деси“. Оттук нататък италианците кръщават всеки един член на конспиративната му група с псевдоним, започващ с буквата „Д“.

Агент "Дора"

Първата, която Кали-Деси успява да вербува е родената през 1925 година в София италианска гражданка Лидия Клева. Бащата на Клева дошъл навремето като каменоделец при строителството на жп-линия в Плевенско, а после останал тук.  Лидия завършила италианска гимназия, а после и ВИИ „Карл Маркс“ и през 1956 започнала работа в консулския отдел на посолството на Италия у нас. През 1960 година ДС установява оперативен контакт с българо-италианката, но българката се дърпала и през 1961 е изоставена от службите като неперспективна. Затова пък италианците проявявали все по-голям интерес към нея. През 1969 година, когато започва офанзивата на СИД в София МВнР в Рим обявяват конкурс за ръководител на административно-стопанския отдел на посолството в София. С помощта на СИД длъжността е заета от Лидия. От СИД пипат деликатно – Кали я проверява и привлича за служба едва през 1970, като централата й дава псевдонима „Дора“. „Дора“ била подходяща, защото имала подчертано враждебно отношение към режима в НРБ, познавала икономиката на страната, както и обществено-политическия живот, имала и голям приятелски кръг. Лидия-Дора станала вторият човек на СИД след радиста Кали в София.

Вербуват звезда на "Левски" и националния

Още същата година към групата се присъединява агент „Демо“. Това име получава роденият на 6 февруари 1923 година в София Амадео Клева, брат на Лидия. Амадео е звезда в България, която в спортните среди помнят и до днес. Това е един от първите чужденци в българския футбол и чужденецът, с може би, най много мачове в нашето първенство. Още преди 9 септември играе в столичния „Победа“, а през 1942 година преминава в „Левски“. С „отбора на народа“ от 1942 до 1953 година има 142 мача в 12 сезона, два пъти влиза и в националния отбор по футбол, четирикратен шампион с футболистите, а освен това е двукратен шампион на България със сините по баскетбол. В един момент го забелязват мениджърите на италианския „Милан“ но до трансфер не се стига. Вербовката за СИД го заварва като нормировчик в машиностроителен завод в София. Според ДС идеологическата му подготовка куцала, затова лесно паднал в пипалата на сестра си.

Към „Чакалите“ през 1970 и 1971 година се присъединява бившата съученичка и състудентка на Лидия Донка Чамурлийска, агент „Делио Секондо“. Не набиваща се на очи служителка от Аптечното управление в София, чийто баща Драгой бил прогресивен железничар и член на БКП още отпреди 9 септември. Според анализите на ДС след смъртта му се оказала под вражеското влияние на собствения си съпруг Никола Чамурлийски. Роденият в Добрич Никола имал четири присъди за стопански престъпления и според органите произлизал от кулашко семейство, а брат му, бивш член на фашистка организация у нас след 9 септември избягал в САЩ. След старателно проучване през 1971 централата на СИД дала зелен сигнал за вербуването му с псевдонима „Делио Примо“.

„Буржоазният“ произход и завършена френска гимназия насочили италианските служби към рентгенолога от София д-р Петър Петров. Жена му Маргарита Кавалето била италианка и братовчедка на Лидия. Вероятно по тази причина е бил вербуван от ДС и дори бил агент на службите от 1958 до 1961. От ДС установили, че „разказва вражески слухове и вицове“ и го зачеркнали като агент, но за италианците агентурният му опит бил плюс. След вербовката си получил псевдонима „Дамиано“.

Силно мотивиран за работа

в шпионската мрежа бил роденият през 1921 година във Варна Ненчо Апостоловски, син на бивш околийски началник, осъден от т. н. Народен съд за участието си в наказателни роти срещу партизани преди 1944. Освен идеологически и материални причини, които го мотивирали като шпионин, допълнителен елемент се оказала графоманията му. Лидия Клева му помагала да публикува на запад коментари и фейлетони за БКП и социалистическия режим. Заместник на Лидия Клева в йерархията на групата бил служителят от охраната на посолството Франческо Ниля, който пребивавал у нас от януари 1972 и си заминал през август 1974 малко преди разбиването на „Чакалите“. През февруари 1974 италианците прибрали в Рим Джовани Кали и на негово място в София изпратили като шеф на резидентурата нов радист – кадровия разузнавач Луиджи Пилози.

Разузнавателната мрежа на СИД в София се оказала високоефективна. Освен изброените 9 агенти в различни периоди в резидентурата участвали още 10 италиански граждани, идващи за по малко в страната и легендирани като предприемачи. „Чакалите“ се интересували на първо място от военна и отбранителна информация – като се започне от МНО и Генералния щаб на Българската армия, до мобилизационната готовност, въоръжението, местонахожденията на воинските части и складовете с амуниции, личния състав на армията.

В политическата сфера предмет на особен интерес били партийният живот из страната, както и отношенията с Югославия и най-вече т. н. „македонски въпрос“. Третият профил в дейността на групата бил икономическият – стратегически обекти на народното стопанство, находищата на нефт и полезни изкопаеми, изобретения и рационализации, както и състоянието на вътрешния пазар.

"Делио секондо" - отличникът

Най-активен в събирането на разузнавателни данни се оказал Никола Чамурлийски. Пътувал из страната по 2-3 пъти седмично. Купил си карта на България, в която в продължение на четири години нанасял местоположението на поделения, ракетни бази, летища с дължина на пистите и вида на самолетите. Нито той, нито италианците се усетили, че е под наблюдения на ДС. Само за 1972 година групата изпратила до централата в Рим 380 шифровани съобщения. Някои от тях се оказали фалшиви и резултат от оперативна игра на ДС.

През май 1974 след анализ на дейността на „Чакалите“ и ръководството на контраразузнаването стига до извода, че групата започва сериозно да застрашава сигурността на страната и се взема решение за прекратяване на дейността й чрез ареста на основните и членове в средите на българските граждани. Идеята е това да стане „на местопрестъплението“, като се документира предаването на стратегическа информация.

Преброяване на танковете

За да има какво да брои Ненчо Чамурлийски контраразузнаването организира излизане на танковата бригада в Горна баня и изпращането й в района на Станке Димитров (Дупница).

Маскиран като турист Чамурлийски, когото вече ДС следи като обект „Въжаря“ брои танк по танк, БТР след БТР, а със събраните пресни и горещи данни рано-рано на 16 септември отива в дома на Лидия Клева – да предаде сведенията ида си вземе хонорара. Първоначално „Делио Примо“ получавал по 40 долара месечно, а впоследствие започнали да му дават и по 50-100 лева на месец премии за високи резултати. Бившият футболист Амадео Клева получавал „заплатата си“ направо в италиански лири, внасяни от СИД по негова сметка в „Банко дел лаворо“ в Италия.

В момента на ареста на Лидия и Чамурлийски българското контраразузнаване иззело достатъчни за един съдебен процес и осъждане на шпионите доказателства. Процес наистина започнал, но за него нямало нито ред дори в партийния „Работническо дело“. Такава била „джентълменската“ договорка на нашите служби с италианците.

Разузнавач: Италианският посланик припадна

„Когато извикахме в МВнР тогавашния посланик на Италия Франц Канчеларио д’Алена и му съобщихме за разкриването на „Чакалите“ той буквално припадна.“ – разказва пред „Монитор“ бившият дипломат и разузнавач с два мандата в Италия Владимир Константинов. Д’Алена е дипломат, благородник, който идва у нас в края на професионалната си кариера и до този момент не е бил свидетел на подобен провал. Според Константинов българското контраразузнаване е имало през годините успехи по турското направление и САЩ, но операция „Чакали“ е най-големият успех на българските служби срещу разузнавателна централа на Западноевропейска държава. „Д’Алена помоли да не се дава гласност на случилото се и ние спазихме обещанието да не го правим. Италианците не спазиха договорките и през годините след това имаше доста провокации. Те не постъпиха нито честно, нито колегиално.“

Делото "Антонов" - реванш на италианците

Според Владимир Константинов италианските служби през годините са търсили повод за реванш и такъв получават на 25 ноември 1982 година, когато е арестуван Сергей Антонов по обвинение, че е участвал в организацията на атентата срещу папа Йоан Павел Втори. „Реванша ние го очаквахме, не знаехме кога точно ще бъде, но бавно, бавно се натрупваха някои предвестници, че ще се случи нещо. Много здраво се активизираха италианските контраразузнавателни служби, започнаха провокации срещу наши дипломати. За да ви говоря това, имам предвид не само мои субективни преценки, а и впечатления от разговори с италиански колеги от времето, когато вече бяхме приятели. На мен се падна след 1990 това неблагодарно дело да разруша всичко градено през годините, но и да установя контакт с колегите от италианските служби. Когато станахме приятели с тях нееднократно сме си говорили без да влизаме в детайли и подробности. На една официална вечеря с висшите чинове на техните служби началникът ня котраразузнавателния отдел по линия на соц.страните, който си остана наш противник и след 1989 изведнъж ми постави въпроса: И все пак вие защо искахте да убиете папата. Стигна се дотам, че шефът на контраразузнаването им скочи и каза: „Ти ли не знаеш за какво става дума? Защо провокираш колегата.“ – спомня си Владимир Константинов.

Разстрел, затвор и снизхождение

На процеса в София за шпионска дейност Никола Чамурлийски е осъден на разстрел и конфискация на половината имущество, присъдата е изпълнена. Жена му Донка е освободена от наказателна отговорност заради тежкото здравословно състояние на непълнолетния им син.

Още след приключване на следствието срещу „Чакалите“ по силата на двустранно споразумение между италианците и българите Лидия Клева е освободена и екстрадирана в Италия без да стигне до съд. Според Владимир Константинов пускането е по чисто хуманитарни подбуди, оказва се, че е Клева е болна от рак и е в тежко здравословно състояние. След пристигането си в Рим работи известно време в МВнР на Италия, където главно насочва усилията си за спасяването на своя брат Амадео.

Амадео Клева е осъден на 10 години затвор и конфискация на 1/3 от имуществото. Прекарва в затвора 1530 дни и през 1979 е освободен предсрочно по ходатайство на сестра си. Харчи парите, получени за шпионската си дейност у нас, умира в мизерия в дом за стари хора в Италия през 1996.

Рентгенологът д-р Петър Петров е осъден за шпионаж на 10 години затвор и забрана да упражнява професията си за 12 години. За пропаганда и антидържавна дейност Ненчо Апостоловски получава присъда от две години и половина затвор. След края на процеса СИД отзовава предсрочно от София резидента на „Чакалите“ Луиджи Пилоси.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.