Раздвоени между бюста и природата

Раздвоени между бюста и природата

Винаги съм бил със сложно отношение към забраните. Съмнението ми към тях най-добре са го изразили умните римляни със сентенцията, че пристрастието не обича нищо повече от това, което е забранено. Историята е пълна с утвърдителни примери, които в повечето случаи са довеждали до безумни ситуации.

Класически в това отношение е прочутият сух режим в Съединените щати. Замисълът му е повече от добър – да ограничи пиянските изцепки на новите работници имигранти и така да ги интегрират по-лесно в обществото. Е, интегрираха ги повече от добре. Заради липсата на алкохол се развихрят такива страховити италиански и ирландски мафиотски банди и кланове, че за малко да съсипят държавата от беззаконие и корупция с нелегалната си търговия на пиячка. На всичкото отгоре пиенето на алкохол в САЩ се увеличава, но с по-ниско качество и при по-лоши условия. Нещо подобно се случи 60 г. по-късно, когато Горбачов въведе сух режим в някогашния Съветски съюз. Пиеха одеколони, варяха водка от динени кори и стар хляб във вани, разтваряха терпентин и вакса за обувки и какви ли не гадости. Пътем трябва да отбележим, че дългите коси в България никога не са били по-модерни от времето, когато комунистическата власт ги е преследвала с мотива „западно упадъчно влияние“. Затова към забраните трябва да се подхожда внимателно, повече от ясно е.

Сега Европейският съюз реши да забрани ползването на пластмасови чинии, сламки за пиене и други пластмасови изделия за еднократна употреба. Това е нож с две остриета. Факт е, че започнаха да намират умрели китове, тюлени, костенурки и риби, натъпкани с пластмасови отпадъци. Но също така трябва да се посочи каква алтернатива може да има. Дори е задължително. У нас на първо място тази ограничителна мярка ще удари панихидите. Това е сбирка, изпълнена с мъка, но много често с мащабите на светско събитие. Представете си какво би представлявал този тъжен ритуал без пластмасовите чашки и чинии. Хората няма да го отменят, естествено, но някой трябва да предложи хартиената алтернатива. А това изисква ресурс и е по-скъпо. За да не говорим само за тъжни неща – по същия начин стои въпросът и с детските рождени дни, набрали модна скорост през последните години. Нали не допускате хлапетата да се пердашат в главите с керамични прибори?... Ами истинската циганска сватба със 700 гости?! Махалата да не е дворецът „Сан Суси“, та да осигурят майсенски порцелан за всеки. Изобщо пластмасата е навлязла твърде навътре, въпросът е как най-безболезнено да излезе навън. Освен това забраните генерират недоволство, особено когато има само очаквани добри намерения. Както е тръгнало, нищо чудно след 50 г. да поискат забрана и за картонените прибори за еднократна употреба, защото горският фонд на Земята рязко намалява и влошава качеството на атмосферата. Например великолепни екоприбори за хранене са клечките, но нищо чудно това да предизвика подозрения, че подпомагаме и без това голямата китайска търговска инвазия. Една забрана винаги влачи след себе си и друга и пали боязните на съзнанието. Представете си, както са подкарали пластмасите, след време да забранят и полимерния каучук, добил гражданствено-сексуална известност като силикон. Ето тогава може би ще избухне новата Велика революция, която за пореден път ще прекроява света. И тя няма да е на „жълтите жилетки“ или на този или онзи, а на „големите цици“. Защото за съжаление интересите към природата са мимолетни и на определени световни кръгове, а интересът към впечатляващите бюстове със сигурност ще остане вечен. И изобщо не е ясно докъде ще стигне човечеството по този път.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ