Разбулиха древната тайна на съкровище на българска принцеса
4

В казанлъшкия музей показаха скъпоценностите, спасени от иманяри

Разбулиха древната тайна на съкровище на българска принцеса

Проф. Овчаров идентифицира притежателката – Арета, сестра на деспот Константин

Средновековно съкровище на неизвестна българска принцеса бе представено от проф. Николай Овчаров за първи път пред публиката в Историческия музей „Искра“ в Казанлък.

Ценната находка стана известна през 2017 г., когато бе „арестувана“ след акция на полицията в града, при която

бяха конфискувани предмети с изключително висока културно-историческа стойност

Още тогава стана ясно, че задържаните ценности представляват уникално съкровище от XIV век. След 4-годишна епопея по съдилища то най-сетне е окончателно отнето в полза на държавата и вече е в експозицията на казанлъшкия музей.

Сред предметите са особено ценни женските накити, които са отличителни инсигнии (символи) на българска принцеса от ХIV в. Повечето от тези украшения са направени от сребро с позлата. Става въпрос за масивни обеци и наушници с прецизна изработка и няколко изящни висулки. Сребърната торква (гривна за шия) е

изключително рядък предмет за тази епоха.

Интересна е и прекрасната огърлица, изработена от естествени полускъпоценни камъни (планински кристал и карнеол).

В съкровището се откриват и 6 византийски златни монети от типа „перпера“. Повечето са сечени при императорите Андроник II и Андроник III (първата половина на ХIV в.) от династията на Палеолозите. Едната е от Йoaн III Дyкa Вaтaци, който e yпpaвлявaл Никeйcкaтa импepия в пepиoдa oт 1222 дo 1254 г. Най-рядката сред монетите е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347-1353).

Сами по себе си тези златни монети са малко съкровище

и през третата четвърт на ХIV в. са могли да се разменят за 300-400 дребни сребърни монети (аспри).

Разбира се, най-важният въпрос е за принадлежността на накитите. Оказва се, че те имат отлични аналогии в изображенията на високопоставени български болярки в стенописи от епохата като тези от църквите в Калотина, Земен и Долна Каменица (днес на територията на Сърбия). Особено близък е образът на аристократката Арета, сестра на деспот Константин, който управлявал Нишко-Пиротския район от името на цар Иван Александър (1331-1371), твърди проф. Овчаров. Изображенията на двамата са открити от сръбски археолози в малката църква при с. Станичене, Пиротско. Впрочем там е намерен и гробът на Константин, облечен в богата златовезана дреха с надписи „Иван Александър, цар на българи и на гърци“, припомня историкът.

В изображението на Арета се виждат същите обеци и наушници като откритите в Казанлък. Особено важни са сребърната торква и малката огърлица от полускъпоценни камъни, обхващаща врата на болярката. Такива като от съкровището от Казанлък за пръв път се откриват по археологически път.

Няма съмнение, че съкровището от Казанлък представлява комплект от накити на високопоставена особа.

Според откритите монети то вероятно е заровено при бягство

при някакви трагични обстоятелства – може би първите вълни на османското завоевание на България, предполага Овчаров. Почти е сигурно, че принцесата е била свързана с Крънското деспотство, обхващало земите в подбалканските полета в района на днешния Казанлък, което просперира през първата половина на ХIV в. Тепърва ще се изясняват подробностите, но и сега може да се каже, че находката е с изключително значение за науката. В казанлъшкия музей съкровището ще заеме своето достойно място до златните съкровища на тракийските владетели от Долината на царете. А съкровището е повод проф. Овчаров да напише специална книга, в която освен скъпоценностите ще бъде разгледана и интересната съдба на Крънското деспотство.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.