Р астенията, за разлика от хората, не могат да изпитват болка. Механичната стимулация под формата на дъжд, вятър и физическо въздействие от хора и животни, обаче допринася за активирането на отбранителната им система на биохимично ниво.
Растенията, за разлика от хората, не могат да изпитват болка. Механичната стимулация под формата на дъжд, вятър и физическо въздействие от хора и животни, обаче допринася за активирането на отбранителната им система на биохимично ниво.
Специалисти от Австралия и Швеция са установили, че когато вали, реакцията на растенията е близка до паника, съобщава сайтът Физ.орг, позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
Изследването на учени от университета на Западна Австралия и университета на Лунд, Швеция, разкрива отключването на сложни химически процеси, които подготвят растението за опасност, когато върху него попаднат дъждовни капки.
За целите на изследването специалистите са напръскали с вода растения от вида Арабидопсис талиана. Наблюдавайки ефекта, те установили, че се задейства верижна реакция, причинена от протеин, известен като Myc2.
"Когато въпросният протеин се активира, хиляди гени влизат в действие, подготвяйки отбранителните сили на растението. "Предупредителни сигнали пътуват от листо до листо и предизвикват редица защитни ефекти", обяснява Харви Милар от университета на Западна Австралия.
"Относно това защо растенията трябва да изпадат в паника, когато вали, колкото и странно да звучи, дъждът всъщност е водещата причина за разпространението на болести между тях. Когато по листото се разплиска дъждовна капка, миниатюрни капчици рикошират във всички посоки. Те могат да съдържат бактерии, вируси или гъбични спори. Само една капка е достатъчна, за да ги разпространи към околните растения, намиращи се на разстояние до 10 метра", допълва ученият.
Доказателствата сочат, че когато вали, същите сигнали, които се разпространяват по листата, се предават на близките растения по въздуха.
Както е известно, растенията могат да "говорят" помежду си и да предупреждават съседите си за потенциални заплахи.
Учените са установили, че комуникационните умения на растенията са много по-напреднали, отколкото се смяташе до този момент. Химическите послания, разменяни между растенията, им позволяват да си изпращат предупреждения за нападение на вредители и дори да обсъждат наличието на насекоми, опрашващи растенията, като пчелите, съобщават изследователите. По време на тестовете листата на пелиновите храсти се "подрязали" сякаш биват ядени от скакалци или други тревопасни животни. Останалите пелинови храсти, растящи близо до подрязаните храсти се оказали по-устойчиви, което показва, че те са приели предупреждението за заплаха. "Растенията не само отговарят на надеждни сигнали от околната среда, но също и произвеждат такива сигнали, които се използват за комуникация с други растения и други организми", обяснява Ричард Карбан от Калифорнийския университет, който е съавтор на проучването заедно с Каори Шиоджири от университета Киото. Проучването, публикувано във в. "Ecology Letters", показва, че растенията са "способни на много по-усъвършенствано поведение, отколкото сме си представяли", допълва проф. Карбан.
Монитор
