Би било опасно информационните агенции да се конкурират пряко с платформи като Netflix и Spotify, обясни пред "Монитор" директорът на Института на Reuters за проучване на журналистиката.

- Г-н Нилсен, на какви стандарти според вас трябва да отговарят днес, в ерата на технологиите, журналистите и информационните агенции?

- Информационните агенции ще живеят и ще умират, като от основополагащо значение за това ще бъде доверието, което са успели да изградят у своите потребители. Точността и достоверността са наистина най-базовите стандарти, към които всеки един журналист – независимо от времето, в което работи, трябва да се придържа. Само така те могат да изпъкнат в среда, в която – благодарение на технологиите, достъпът до информация не съществува като проблем. Проблемът днес е всъщност как да постигнем по-голям достъп до вярната информация. Доверието е необходимост като никоя друга в момента за медиите.

- Какъв е пътят в битката с фалшивите новини?

- Кризата с дезинформацията е отчасти свързана с хора – често влиятелни актьори на политическата карта, които активно се опитват да объркат обществото. Но също смятам, че трябва да се мисли в посока как да се имунизираме от фалшивата информация. Ето защо е нужно да повишим доверието към информационните технологии. Да помогнем на читателите да разберат света и проблемите, които ги вълнуват тях.

- В презентацията си споменахте, че според ваше проучване 35% от хората активно се опитват да игнорират медиите. Защо се наблюдава такава тенденция?

- Да, така е. Забелязахме, че една голяма „малцинствена“ група от хората, взели участие в изследването ни, имат изключително лимитиран контакт с професионално създадените новини. Ние, разбира се, смятаме, че те пропускат ползите от тези новини, които са важни и стойностни. Въпреки това смятам, че е важно да приемем и да разберем, че наистина съществува такава позиция у читателите и зрителите - че журналистиката, на която попадат те, не отговаря на техните потребности. Най-често смятат, че тези новини са прекалено песимистични и негативни и не допринасят с нищо към техния живот. Информацията, която получават от медиите, е съобщителна – казва какви са проблемите по света, но не дава отговор на това какво може да се направи по въпроса.

Това е и причината да смятам, че тази статистика не трябва да ни отчайва, а напротив – да ни мотивира. Мисля си, че хората се интересуват от същите неща, които вълнуват и журналистите. Всичко е въпрос на това дали можем да отразим новините по начин, по който те биха били от полза и да имат стойност за хората.

- Отбелязахте още, че на фона на многото абонаменти, които потребителите правят онлайн в днешно време, информационните агенции губят позиции пред развлекателни гиганти като Netflix и Spotify. Могат ли медиите да се конкурират с тях и по какъв начин?

- Знаете ли, зависи от конкретния случай, от конкретната медия и нейния бизнесмодел. Моето лично мнение е, че е опасно агенциите да се изправят в пряко състезание с толкова големи и успешни компании. Доста по-добър вариант би бил самата медия да разпознае какво я отличава от останалия поток от сайтове и платформи, функциониращи на базата на абонамента. По този начин тя ще може да се фокусира и да развие аспектите, в които е вече силна, вместо да „догонва“ тези успешни компании.

- На фона на темата на конгреса тази година – какво смятате е бъдещето на новините и информационните агенции?

- Мисля, че е много важно информационните агенции да продължат да снабдяват обществата с достоверни, достойни за доверие новини. И това да се случва ежедневно. Мисля, че в момента наблюдаваме възникването на възможността агенциите да помагат и да си сътрудничат помежду си, като разработят съвместни проекти, общи инфраструктури за анализиране на данни, общи инструменти за визуализирането на тези данни. Смятам и че е от голямо значение новинарските агенции да мислят в посока развитието на собствения им бизнес. Да се подсигурят, че имат стабилен модел на финансиране за журналистиката, която ще упражняват в бъдеще.

Визитка:

Д-р Расмус Нилсен е директор на Института на Reuters за проучване на журналистиката;

Преподава политически комуникации в Оксфордския университет;

Работи и като главен редактор на Международния журнал за преса и политика;

Проучванията му се фокусират върху новите медии и политиката, както и начинът, по който се повлияват те от дигиталните технологии;

Д-р Нилсен участва в Шестия световен конгрес на информационните агенции, който стартира от 13 юни в София.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. д-р инж. Димитър Димов от УАСГ: Натоварване с тирове ще покаже най-точно състоянието на обгорелия мост

- Проф. Димов, как бихте коментирали случилото се с обгорелия мост на автомагистрала „Струма” близо до Дупница?

 - Засега няма подробна информация от експертизата на АПИ. Според мен, трябва да се направи не само оглед от специалисти експерти, но и да се проведе едно комплексно изпитване на съоръжението, което ще покаже състоянието на конструкцията.

 - Какво представлява това изпитване?

 - Става дума за комплексна експертиза със статично и динамично изпитване.

 - Имате предвид отгоре да има тежки камиони?

 - Да и да се предизвика динамичен ефект, за да се види какво е поведението на съоръжението след пожара.