Расизъм в  антирасизма

Расизъм в антирасизма

Футболният национален отбор на България може да бъде наказан да играе пред празни трибуни домакинството си на Англия заради обвинения за расизъм. Причината е, че част от феновете на стадион „Васил Левски“ отправили нецензурни скандирания към „шиптърите“ по време на мача с Косово. O, tempora, o, mores!

В съвременния футбол, както всъщност и в почти всички сфери на обществения живот, темата за расизма е част от странен парадокс. Според статистиката случаите на расизъм в последните години са намалели драстично, а причината е в жестоките санкции, които се налагат на провинилите се. Но вместо общественият отзвук да стихне паралелно с броя на расистките прояви, се получава точно обратното и всеки случай, макар и изключително локализиран, се раздухва до безобразност.

Без да влизам в ролята на адвокат на неколцината фенове, които са скандирали обиди по адрес на косоварите, но изниква логичният въпрос - защо заради малка група трябва, евентуално, да се затваря целият стадион? Не може ли да се подхожда както на футболните стадиони в Англия, които допреди години бяха бастион на расизма. В наши дни там, ако някой се оплаче от подобни скандирания, провинилият се идентифицира скоростно благодарение на камерите, извеждат го от стадиона и си носи съответните законови последствия. Които между другото стартират от глоба от 15 000 паунда и забрана да посещава спортни събития за срок между 1 и 5 години, та чак до ефективна присъда и лежане в затвора.

Но да се върнем на парадокса с обществения отзвук в случаите на расизъм (колкото и общо и неясно да е това понятие). Защо трябва да се поддържа жив този проблем – да се ограничи, но да не се изкорени? Много просто – за да може огромната дисциплинарна система да има база, на която да обоснове своето съществуване. Защото насоките в европейския футбол от десетилетия са ясни – стадионите трябва да са санитарни зони без „неудобни елементи“. Купуваш скъп билет, ядеш скъпи сандвичи, пиеш скъпа (безалкохолна) бира, не скандираш обиди към съперника, купуваш си скъпи официални артикули, за да участваш в скъпия продукт футбол, който едни скъпи чиновници в УЕФА да продадат още по-скъпо на рекламодатели и спонсори. Затова и българските клубове (и национали) не са удобни – те не генерират интерес, съответно няма приходи, а феновете им са точно онези „неудобни елементи“, които не са желани по трибуните, защото разбиранията им, че в подкрепата на собствения отбор влизат и обиди по съперника, не отговаря на актуалните тенденции. Затова и в последните сезони по българските стадиони масово и във всеки кръг се налагат глоби по 1000 лева (на клубовете), че от агитката са се чули нецензурни скандирания (макар и без точен адресат). В кюпа на практика са и всички балкански държави, както и онези, които все още не са си подредили къщичката и които все още имат отбори, които се класират за евротурнирите и там феновете им дръзват да нарушават правилата. Правила, според които едните винаги ще са по-расисти от другите. И това, ако не е расизъм...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.