Ранни творби на Кристо, Светлин Русев, Андрей Даниел в галерия
7

Ранни творби на Кристо, Светлин Русев, Андрей Даниел в галерия "Академия" (СНИМКИ)

Голяма част от работите досега не са показвани пред публика

Колекция живопис с ранни творби на някои от най-големите ни имена в изобразителното изкуство, създадени между средата на 40-те и края на 80-те години на миналия век, ще бъде представена в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ №1. Вернисажът за откриването ще е в четвъртък, 8 април, от 16.00 до 19.00 ч.

Експозицията, на разположение на ценителите до 14 май, е част от изложбената програма „Музейната сбирка“ на Националната художествена академия, в рамките на която периодично се показват отделните й колекции.

В изложбата са включени живописни учебни етюди на възпитаници на Художествената академия през десетилетията, голяма част от които са непоказвани и непубликувани до този момент. Сред представените автори са Христо Явашев-Кристо, Светлин Русев, Димитър (Диди) Арнаудов, Бисера Прахова, Иван Вукадинов, Стоян Домусчиев, Андрей Даниел, Тома Върбанов, Николай Драчев, Милко Божков, Божидар Бояджиев, Едмонд Демирджиян, Владимир Пенев, Ивайло Мирчев, Десислава Минчева, Пламен Вълчев, Антон Стайков, Румен Будев, Елена Панайотова, Кирил Божков и много други.

Експозицията е придружена с печатно издание. Поради липсата на собствена експозиционна площ, една от целите на НХА през последните години е

поетапно документиране на колекциите

в музейната й сбирка в отделни каталожни издания. Подобни тематични издания популяризират малко известни факти от историята на висшето учебно заведение за изкуства и българския художествен живот от различни периоди, недостъпни като информация досега. Настоящият каталог „Колекция живопис (1944-1989). Музейна сбирка на НХА“ е шестото издание от научната поредица. „Възможността за публикуване на живописната колекция от разглеждания период доведе до нейното подробно проучване и коригиране на редица неточности относно датировка на творбите, произход и т.н. Чрез изследвания материал, подреден на хронологичен принцип, могат да се проследят и основните тенденции в развитието на изкуството в България в този периода“, обяснява Милена Балчева-Божкова, уредник на „Музейна сбирка“.

„Въз основа на наличните примери от сферата на „свободното творчество“ – колкото и фрагментарни да са – бихме могли да съдим за развитието на живописта у нас от фазата на догматичния соцреализъм до относителната либерализация в края на периода... Като червена нишка през целия период се долавя неизменната тенденция към постепенно нарастване на личностните особености и към изтласкване и премахване на нормативните фактори, валидни в миналото“, изтъква проф. Чавдар Попов.

В края на 40-те и началото на 50-те например

доминират „класическите“ голи тела

– традиционни постановки, отличаващи се с типичните за академизма точна рисунка, тонални степенувания и светлосенъчна моделировка. През 60-те те придобиват по-открояваща се монументалност на образното внушение. Формите са изградени обобщено, солидно, пространствените ракурси са нестандартни и като правило избягват конвенционалните решения от предишния период. Като правило актуални са геометризацията и повишеният декоративизъм. През 70-те авторите се стремят да наситят голата фигура с повишена експресивност, а през 80-те интегрирането между отделните жанрове се осъществява още по-смело и свободно.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.