През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи.

– Да идем да се поклоним на Младенеца, рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове!

– Вземете ме и мене с вас!, примолила се елхата.

Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:

– Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише.

Елхата млъкнала, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината.

Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.

– Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините, казала тя.

Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало аромат наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца”, проплакала тя.

Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:

– Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!

Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.

Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потрепнала от радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.

Ангелът проговорил втори път:

- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрастните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво.

ПОУКА

Бъди скромен и ще бъдеш възнаграден.

Петимата мъдреци

Петима мъдреци се загубили в гората.

Първият казал: Ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията.

Вторият: Ще тръгна надясно - в повечето случаи надясно е правилната посока.

Третият: Аз ще се върна назад - дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.

Четвъртият: Аз ще продължа напред - трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.

Петият: Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите - не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец!

Но...

Той грешал. Всички постъпили правилно. Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове.

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие...

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят...

ПОУКА

Умей да се изкачиш нависоко и да видиш краткия път.

Умей да разрешиш на другите да вървят по собствения си път.

Умей да признаеш за Мъдреци всички – всеки път е важен и достоен за уважение.

Умей да виждаш и отвъд финала – там винаги има продължение...

РОДИ СЕ БОГ

Роди се Бог! Славете Го!

Христос е тук! Срещнете Го!

Сторете му в душите място!

Сърцата превърнете в ясли!

И направете Му поклон —

да влезе Той във всеки дом,

та дето мракът е витаел,

звездата Му да засияе!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Майстор Никола и неговата „Света Богородица“ в Пазарджик

Най-голямата възрожденска църква в България и най-старият християнски храм в Пазарджик - трикорабната „Успение на Света Богородица“ пази интересно предание за създаването си. Построена е през 1836-1837 г. и е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение през 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена, вкопана в земята, по нареждане на османските власти.

Деца творят за децата + (Приказка за Рождество)

Децата виждат доброто и красивото по-добре от възрастните. Независимо дали са ученици, или още в детската градина, те могат да кажат на своите родители, баби и дядовци много неща. Техните рисунки и разкази се харесват и разбират от всички, защото са искрени.

Бог обеща да дари света със Спасител, а звездата бе знак, че обещанието е изпълнено

Вижте тук историята на играчките за Рождество (+ СЪВЕТИ КЪДЕ ДА СЛАГАМЕ ИКОНИТЕ)

Бог обеща да дари света със Спасител, а звездата бе знак, че обещанието е изпълнено

Мили деца, играчките, с които по традиция украсяваме коледната елха, имат поучителна и любопитна история.