Райчев се провали, изтупаха от нафталина Евгений Дайнов
3

Райчев се провали, изтупаха от нафталина Евгений Дайнов

Синият шаман доразви опорките на мейнстрийма и пристана на кредитния фараон Цветан Василев

След като тази неделя олигархичният кръг на подсъдимия Иво Прокопиев пусна червения шаман Андрей Райчев да брани парите му, от нафталина беше изтупан и друг виден представител на света на великите духове - синият му побратим Евгений Дайнов. Той ни се представя като политолог и бард с китара, а в главата му бушуват революции. Всъщност и при двамата генезисът е кървавочервена, а цветът на политическата окраска по –скоро е нещо като мимикрия – и двамата са дебел номенклатурен произход и навремето са били покровителствани от най-видните партийни велможи. Райчев беше активиран да притисне кабинета да разхлаби извънредното положение, да удари шефа на шаба ген. Мутафчийски и да обясни колко е важна икономиката пред човешките животи по тезата на Прокопиев. Активиране По всичко личи, че не се справи със задачата. Затова беше активиран Дайнов. В еклектическо съчинение „Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение“, тиражирано от българската секция на „Дойче веле“ - външният мейнстрийм на разградския бос, Дайнов стрикто спазва опорките. Като например - грозно, но истина: здравето на българите едва ли е онова, което е мотивирало решението за удължаване на извънредното положение заради коронавируса.

След като обяснява на читателя какво е олигархия според Аристотел синият шаман най-накрая изплюва камъчето с твърдението, че за „всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито независими медии са известни с това, че виждат какво и как присвоява властта. Целта е да млъкнат не само неговите издания“. Рамо за БГ Мадоф Дайнов обаче не се спира дотук. Като виден апологет на жълтопаветната пропаганда той услужливо пристава на кредитния фараон Цветан Василев. Обяснява ни, че „е подновеното усилието да бъде конфискуван бизнесът на Емилиян Гебрев, за да бъде даден другиму“ и заключава мъдро, че за присвояването на всичко се искало технологично време и затова извънредното положение било продължено още 42 дни. Дайнов явно визира задигнатата под носа на държавата русенска оръжейница „Дунарит“, в която Гебрев се разпорежда като в бащиния. „Дунарит“ категорично не е собственост на Гебрев, а оръжейният търговец го контролира абсолютно незаконно над 2 години, използвайки ресурсите и ноу-хауто му в своя полза и в интерес на БГ Мадоф. Изглежда Дайнов е забравил, че именно Цветан Василев се опита да продаде „Дунарит“ на руските си покровители в лицето на православния олигарх Костантин Малофеев заедно с още златни активи на КТБ срещу скромната сума от 1 евро. Тогава на хоризонта се появи „купувачът“ – белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие.

Обича Командира, обича и Русия

Синият политолог обаче като чуе руски връзки бяга като дявол от тамян. Та нали Костов го праща в Москва да установява политически контакти. И явно е заслужил голямо доверие и от Командира, и от Русия. През горещия август на 1996 г. Костов подписва пълномощно, с което НИС на СДС упълномощава Дайнов да установи политически контакти в Москва. И да проведе консултации за посещението в руската столица на кандидата за президент на ОДС Петър Стоянов и председателя на СДС Иван Костов. Документът се пази в архива на СДС и „Телеграф медиа“ разполага с копие от него. Дайнов, както и менторът му Командира на тъмния преход Иван Костов, имат феноменалния инстинкт да крият нелицеприятни факти от биографията си и да имат внезапна загуба на памет. Дайнов е зачислен на 1 март 1982 г. за аспирант в Института по история на БКП със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП, факт, който не е е пропуснат в официалната му биография на доцент от НБУ. Дайнов, което сега оплюва ген. Мутафчийски, е роден и израснал в кървавочервено номенклатурно семейство, учил е в Англия, докато баща му е кореспондент на партийния орган "Работническо дело". Фундаменталната му дисертация "Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г) е с гриф "За служебно ползване". Определя се като крайно ляв троцкист. Изпратен е да учи в Оксфорд с пари на фондация „Людмила Живкова”, спонсорирана от приятеля на Андрей Луканов Робърт Максуел. Сърцето на Костов Дайнов грабва сърцето на Костов с писмо, с което описва как е работил за КНСБ, подобно на своя ментор и накрая завърша: „Навремето това, което знам и мога, се представяше на каузата безплатно и беше използвано без особено висок КПД. Днес това, което знам и мога, струва пари“. Уцелва направо десетката – та нали самият Костов е казал подобни думи през 1990 г. на лидера на СДС Желю Желев, когато срещу финикийски знаци иска да продаде на Съюза базата си данни за икономиката и финансите, която е събрал като лаборант на БКП.

Експертите на прехода бяха отгледани от БКП.

Едни останаха тъмночервени като Андрей Райчев и ортакът му Кънчо Стойчев от агенцията „Галъп интернешънъл“, която няма нищо общо с истинския“ Галъп“. „Кънчовците“, както станаха нарицателни, си позволиха да манипулират общественото мнение с техните анкети за евроизборите от май м.г., тъй като ГЕРБ спечели с разлика от цели 7%. Това предизвика грандиозен скандал в социологическата гилдия и отново постави въпроса безплатни ли са фалшивите прогнози. Траншове за „Кънчовците“ Връзката на „Кънчовците“ с пирамидата КТБ е видима. Тя протича не само през фирмата „Научнотехническо обслужване – НТО“ - дружество, занимаващо се с научни технологии в сферата на стволовите клетки, където са съдружници на кредитния фараон, но и с траншовете, които БГ Мадоф им е давал на ръка. От свидетелските показания в мегаделото стаява ясно, че Стойчев и Райчев по лично нареждане на Цветан Василев на две дати са получили по 500 000 евро в брой без подписване на документи. Стойчев дори искал касета в КТБ, за да прибере парите. Райчев обича да твърди, че преходът е свършил. Преходът свърши за политолози и социолози на повикване срещу финикийски знаци, както и за олигархията, която при управлението на Костов, получи на тепсия банки, ключови предприятия във фармацията и естествени монополи – „Каолин“ и газовото кранче. Сашо Дончев, Прокопиев и Огнян Донев извадиха късметите от приватизационната баница. Разбира се , под благия поглед на бащицата им – Иван Костов. Да сте чули“ Кънчовците“ или Евгений Дайнов някъде да са написали и един ред за това?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ