Рафи пред
2

Рафи пред "Монитор": Развивам нов лейбъл с брат ми

- Рафи, отново си част от звездния каст на шоуто за преобразявания „Като две капки вода“. Какво е чувството отново да скочиш в кожата на световен изпълнител след осемгодишна пауза?

- Отново се чувствам като дете, защото като малък обожавах да имитирам любимите си артисти и с подръчни материали си правех стойка, микрофон, реквизити и др. На сцената на „Като две капки вода“ обаче мога да правя абсолютно професионално имперсонификации на легендарни изпълнители със специален грим, облекло и постановка пред публика… Незаменимо!

- Веднага ли се съгласи да участваш?

След първи сезон, който беше преди 8 години, не съм предполагал, че пак ще имам възможността да се включа в предаването и когато ме поканиха за All Stars нямаше как да откажа. Чувството всяка седмица да изпитваш артистичните си възможности на максимум е безценно и съм щастлив, че приех да участвам.


- Какво мислиш за конкуренцията?

- Ако имате предвид останалите участници, не смятам че можем да се наречем конкуренция. Най-хубавото на това предаване е, че всеки се опитва да направи възможно по-добър образ от предишния си и реално се състезаваме със самите себе си. В бекстейджа с останалите колеги много се подкрепяме и си помагаме, защото всеки е силен в различни стилове и обмена на информация е безценен.


- С кой образ от този сезон се забавлява най-много и кой те затрудни?

- Аз не съм спирал да се забавлявам, но най-интересният образ, който ми се падна, беше Азис! Никога не съм подозирал, че ще имитирам изпълнител от поп-фолка, камо ли самия Крал! С негова помощ и няколко много точни съвета успях да се потопя в образа му от „Сен Тропе“ и наистина беше най-неочаквано забавната имитация за мен.

Но най-трудния момент за мен бе, когато бях под карантина и трябваше да пея Андреа Бочели – Caruso! И да се опитам няма да успея да ви опиша точно през какво минах, защото на сцената изпълненията ни са плод на екипна работа. В този случай трябваше да се изправя сам от балкона и да пея една от най-великите песни писани някога! Такова нещо никога до този момент не беше правено и бях изключително притеснен! След изпълнението получих изключително много съобщения, които ми доказаха, че усилията, които положих, са си стрували!

-Кои са най-големите предизвикателства за теб в шоуто?

- След близо 1 година пауза заради пандемията, бях излязъл извън форма. Гласът не беше в най-доброто си състояние, физически ми трябваха няколко месеца, за да си върна формата и може би самото предаване ме предизвика да си върна желанието да се кача отново на сцена. Предизвика ме в рамките на 3 месеца преди предаването да сваля близо 7-8 килограма и не съм се чувствал толкова добре от години! Понякога е нужен стимул да надскочиш себе си.

-С какво се различава сегашното ти участие от предишното, в което стана победител?

- Сега съм много по-уверен от първия сезон, тъй като през последните 8 години научих много неща за себе си. Най-хубавото е, че продължавам да се уча и да откривам нови хоризонти вокално, стилово, танцово и актьорски. Единственото нещо, което не се различава, е, че отново сме на една сцена с Милица Гладнишка. Обожавам я и се радвам, че и двамата стигнахме до финала на шоуто – ситуацията е като едно мини дежа вю!

-Ти оставаш в телевизионната история и като победител на първото издание на X Factor в България. Кое е по-трудно – да успееш да блеснеш със своя интерпретация на чужда песен или да имитираш конкретния изпълнител?

- И двете крият своите подводни камъни. Важното е човек никога да не подценява задачата, която му е поставена или си е поставил. Това да имитираш понякога изглежда отстрани като лесна работа, но се налага да изпипаш всеки детайл, мимика, жест, произношение, интонация, тембър… много елементи, които правят всяка една имитация изключително трудоемка и без сериозна подготовка няма как да стане. При интерпретация на чужда песен пък трябва дотолкова да преминеш песента през своята собствена призма и да вдъхнеш нов живот на нотите и музиката, че дори за миг слушателят да не замисли, че това е кавър.

-Ти си част и от „Забраненото шоу на Рачков“. Разкажи ни за работата си там.

- В „Забраненото шоу на Рачков“ съчетавам работата си на музикален продуцент и фронтмен на бенда. За пръв път поемам отговорността да бъда музикален продуцент и считам, че това е огромна възможност да представим ново и различно звучене в национален ефир. Не случайно събрах тези невероятни млади музиканти, с които непрестанно работим и се опитваме да надграждаме самите себе си и съответно музикалния облик на предаването и на българския телевизионен ефир.

-Каква е тайната на успеха?

- Тайната не я знам, може би защото е тайна, но лично аз имам няколко основни принципа в работата си които са ме водили винаги напред: постоянство, креативност и целеустременост! Това са трите качества, които смятам че всеки един артист трябва да развива и поддържа винаги активни в себе си.

-Да се върнем назад във времето. Още през детските години ударните инструменти стават своя страст. Как започна всичко?

- Бях на 7, когато съседи ми подариха дъхул – арменски ударен инструмент, подобен на тъпан, но се свири с ръце. Това беше първата стъпка към ударните инструменти и малко по малко започнах да откривам различни видове перкусии и барабани. Първият ми комплект барабани се състоеше от кофи за гипс и стари тенджери и малко по малко се сдобивах с нови и все по-интересно звучащи инструменти. Сега вече имам вкъщи отделна стая-студио, в която се намира пълен комплект барабани. Когато съм напрегнат или просто имам нужда да разтоваря, те са ми първата спирка.

-А кога се влюби в музиката?

- Мисля, че бях на 7, когато баща ми реши да ми подари касетка. Беше на Джеймс Браун. Пуснах я, изслушах я, пак я пуснах, пак я изслушах и така няколко пъти. Не можех да повярвам какво чуват ушите ми. Беше невероятна смесица от звуци. Стил, който по-късно разбрах, че се казва фънк, но тогава за мен беше просто магия. Тялото ми не можеше да спре да танцува и цялата махала ме чуваше как пея заедно с усиления на макс касетофон. Пеех доста фалшиво като дете, ако трябва да съм честен, дори наскоро чух свой запис и не можех да удържа смеха си.
Най-щастлив съм, че успях да превърна за себе си в реалност думите на Конфуций: „Ако правиш това, което обичаш и обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден в живота си.“

-Завършваш Търговска гимназия в Бургас с профил „Икономика и мениджмънт". Замислял ли си се да се развиваш в тази сфера?

- Никога не съм спирал! Знанията, с които се сдобих в Търговската гимназия и досега ми помагат в работата, която като всеки един бизнес е обвързан и с финанси, икономика, мениджмънт, маркетинг, счетоводство. В момента развивам нов музикален лейбъл с брат ми – Yan Brothers и в ролята си на продуцент използвам голяма част от това което съм научил през годините, но най-вече се опитвам да не повтарям грешките и несполуките, с които самия аз съм се сблъсквал. Скоро предстои да стартираме в нова за България посока, която смятам, че с времето може да изведе много български артисти и към световната сцена.

-Какво обичаш да правиш в свободното си време?

-Обожавам да снимам, да карам колело, да се уча да свиря на нови инструменти, да пиша сценарии за нови продукции, да осъществявам налудничави идеи, да палаткувам… Ако трябва да обобщя – обичам разнообразието и винаги съм отворен за нови и различни предложения… Така намирам и вдъхновението си!

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.