Радка Станева, майка на дъщеря с увреждания: Обществото ни трудно приема хората с увреждания

Радка Станева, майка на дъщеря с увреждания: Обществото ни трудно приема хората с увреждания

  • Достъпната среда е много голям проблем, особено в частните сгради и магазини
  • Радвам се, че в Пазарджик, с помощта на общината, ще има люлка за деца с увреждания
  • Можем да научим обществото на добро, на любов, на сила и борба

- Г-жо Станева, преди дни кметът на община Пазарджик Тодор Попов обяви, че с икономисаните пари от новогодишната заря ще направи люлка за деца с увреждания в града. Това всъщност е ваше предложение - как се роди тази гражданска инициатива?

- Преди 2 години се запознахме с инициативата „Различните деца на България“ от социалните мрежи. Включихме се с фотосесия, в която участва Руми. С благотворителна цел беше изработен календар със снимки на деца и младежи с увреждания. Със средствата от неговата продажба трябваше да се направят люлки, както и други благотворителни инициативи изложба, базар и др. Тази люлка, която ще бъде поставена в Пазарджик, ще бъде 18-ата поред - досега има в София, Благоевград, Хасково, Плевен, Дупница, Стара Загора, Пловдив, Видин, Русе, Димитровград, Ямбол, Сандански, Перник, Враца. Общо 7 са градовете досега и всички тези люлки са закупени със средства от благотворителни прояви. За първи път тази люлка ще бъде закупена от общината, за което много се радваме. Когато прочетох преди Нова година пост на кмета Тодор Попов в социалните медии, че няма да има заря, за да не се плашат животните, и със спестените пари ще се подкрепи инициатива на гражданите, седнахме с Руми и написахме нашето предложение. Поискахме оферта и спецификация на люлката, снимков материал и от общината ни се обадиха.

- Имате ли вече идея къде ще бъде поставена?

- Да, попитаха ни и аз посочих централната площадка, където има достъп за всички деца. Общината обаче ще прецени къде ще бъде поставена - може би или в парка на Острова, на „Тортата“ или в парк „Стадиона“. Радвам се, че ще има такава люлка в нашия град. Трогнах се от вниманието на г-н Попов. Благодаря му за жеста, радвам се, че одобри идеята. Това е уважение и респект.

- Преди време ти имаше една мечта - да се обособи място в града ни, където да си общуват хора с увреждания - нещо като клуб?

- Проблемът е, че трябва да наема помещение и да имам договор за една година, за да мога да напиша проект и да кандидатствам пред МТСП за финансиране. Засега не съм намерила помещение, но когато се срещнахме с кмета Тодор Попов, той се ангажира да ни предостави такова в бъдещия Младежки център, който ще се помещава в някогашната сграда на Кукления театър в Пазарджик. Аз имам много идеи за осмисляне живота на хората с увреждания, ще бъда много активна и ще им бъда полезна, за да имат социален живот.

- Безспорно вие сте една от активните майки на деца с увреждания. Руми е вече на 27 години, но ти си неотлъчно до нея и й помагаш да живее по-леко въпреки заболяването й. Членуваш и в сдружение общност „Мостове“. Разкажи ми какви проблеми решавате, какви други инициативи предвиждате?

- След „Системата ни убива“ група майки от различни градове се обединихме и основахме общност „Мостове“. Организацията ни поддържа контакти с държавните институции и участваме в подготвянето на различни законопроекти, пишем становища по различни въпроси, наши майки са в работните групи. Правим и кампании, за да може обществеността да приема хората с увреждания. Да има приемственост и да видят, че тези хора имат потенциал и могат да правят различни неща. Просто трябва да им се даде малка възможност. За съжаление в България не сме толерантни. Обществото трудно приема хората с увреждания. Има едно недоверие, че те нищо не могат да правят, има може би някакви предразсъдъци. Но ви уверявам, че хората с увреждания, макар и някои с много тежки, са с голям умствен капацитет, имат потенциал и даже се стараят повече от другите. Искат да се докажат, че могат да работят, и се стараят повече от 100%.

- Длъжник ли е нашето общество на хората с увреждания? Достатъчно ли грижи се полагат към тях като осигуряване на социален живот, право на образование, работа? През какви трудности ти премина, докато Руми растеше?

- Много са трудностите. Трудно е човек с увреждания да си намери работа. Работодателите много трудно наемат такива хора. Достъпната среда също е много голям проблем - особено в частните сгради - магазини, оператори. Липсват платформи или подстъпи, което затруднява придвижването на хората с двигателни проблеми. Хубаво е, че се приеха тези три закона за личната помощ, за хората с увреждания и за социалните услуги. Но има още много, много какво да се прави. Имам впечатление, че обществото е изолирало тези хора и много не ги долюбва.

- Те не са по-различни от другите хора, освен че са се родили със здравословни проблеми...

- Да, така е, мисленето ни е такова. В другите държави хората имат съвсем друг манталитет и толерантност. За съжаление у нас това все още го няма. Защо работодателите да не се замислят да се направи някакво социално предприятие, в което да се дава възможност на нашите младежи да работят и да правят нещо. Защо във всяка фирма да няма по 2-3 работни места за такива хора? Може би с някакви данъчни облекчения и стимули?

- Руми е вече на 27 години. Успя ли да се реализира, завърши ли нещо?

- Руми завърши висшето си образование по специалност „Социални дейности“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Имахме късмет и 2 години работи по програма за трудова заетост за хората с увреждания в Бюрото по труда в Център за хора с увреждания в града. В момента пак работи по тази програма, отново за 2 години, но този път е в частния сектор. Работи като консултант продавач във фитнес клуб.

- Общувате ли с други майки на деца и младежи с увреждания?

- Участвам в много групи за взаимопомощ. Старая се да бъда полезна - и със съвети, и материално - с дрехи, хранителни продукти и т.н. Постоянно си помагаме. И с труд. Доволна съм и щастлива, че мога да бъда полезна.

Животът ми е най-големият учител. Нямам избор да не се грижа за детето си. Трябва да се боря. Не ми е позволено да се предавам. Справяме се. Малката ми дъщеря Йоана е в 10-и клас в езиковата гимназия. Тя също помага на кака си - поднася й храна, помага й в обличането.

Руми се включва в разговора.

- Руми, трудна ли е твоята адаптация в обществото?

- За съжаление обществото не ме приема много добре. Има някакви предразсъдъци и недоверие. Това влияе върху личните ми взаимоотношения с хората. Много малко хора биха могли да ми бъдат приятели.

- Ти си съвсем обикновен човек. Млада жена, която се бори за достойно място в живота. Защо трябва да се чувстваш виновна, че си се родила с детска церебрална парализа?!

- Надявам се, че с течение на времето хората ще променят мисленето си и ще разберат, че ние, хората с физически и други затруднения, сме като всички останали.

- Колко операции претърпя, за да можеш да ходиш?

- 24 операции имам до момента. През миналата година претърпях 4, защото паднах, после се заразих със стафилококова инфекция. По принцип ми оперираха адукторите и отзад ме оперираха зад коляното, за да ми удължат сухожилията. С течение на годините сухожилията се скъсяват и някои операции се повтарят. Аз съм родена в 7-ия месец, с ДЦП.

- Какво искаш да кажеш на хората, за да си променят отношението?

- Нека да ни приемат като съвсем нормални хора и да не се страхуват от контакт с нас. Ние можем да ги научим на добро, на любов, за силата, за борбата като цяло. Мечтата ми беше да уча за актриса, но тъй като не мога да ходя, избрах професия, близка до хората - да помагам. Искам също като майка ми, която много помага на хора в нужда, да помагам и аз. Много трудно изкарах висшето си образование и ако не беше майка ми... нямаше да се справя. Майка ми е един борбен, силен човек. Цяло щастие е, че това е моята майка.

ВИЗИТКА

53-годишната Радка Станева от Пазарджик е майка на 27-годишната Руми Георгиева, която е с детска церебрална парализа

Дъщеря й Руми се ражда през 1994 г. в 7-ия месец с диагноза детска церебрална парализа. За да проходи, момичето се подлага на 24 операции досега

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.