Работниците преживяват, а шефовете спестяват

Работниците преживяват, а шефовете спестяват

Всеки човек работи, за да си осигури стандарт на живот, според който да се чувства добре. У нас обаче все по-често се случва работодатели да разиграват служителите си. Евтината работна ръка у нас е предпоставка за конфликти между шефове и работници.

През миналата година 1572 сигнала, свързани с нарушаване на трудови права, са подадени в КНСБ. Според инспекцията по труда няколко години наред се наблюдава тенденцията все повече хора да се оплакват от неизплатени заплати, нарушени почивки и отрязани отпуски. Оплакванията на тези хора целят по някакъв начин да се опитат да получат парите, които сами са изработили. С тези пари се издържат семейства, плащат се наеми, заеми и ред други неща, заради които човек работи, в повечето случаи и извънредно. В малките провинциални градове средните заплати са около 700-800 лв. месечно. C тaкaвa зaплaтa в Бългaрия ce прeживявa, защото за да се живее, са нужни малко повече. Поне за да може човек да се чувства някак свободен да си купи нова дреха, или да изпие чаша вино с приятели. Жилищeто, ремонтът или пoчивкaтa в Гърция cтрувaт нaд възмoжнocтитe нa повечето работници у нас. И не, не става дума за неквалифициран персонал, защото е ясно, че сервитьорите и барманите взимаха доста добри пари преди пандемията от коронавирус у нас. Ниските заплати в повечето сектори, в това число и държавните, кара младите хора в трудоспособна възраст да заминат да работят в чужбина. Зa 2-3 мeceцa в Aнглия човек щe изкaрa и щe ce прибeрe c 2000 пaундa, за същото време в Германия човек би заделил 2000 евро. Тези пари у нас, ако не е в сферата на IT, няма как да изкара за два месеца. Иcтинaтa e, чe твърде много от рaбoтoдaтeлитe у нac плaщaт кoлкoтo e възмoжнo по-ниcки зaплaти.

От другата страна на монетата са работниците - нашенци. Ами на тях не им се работи, гледат да скатаят – спазват принципа - „ако е бърза работата, друг ще я свърши“, защото не са мотивирани, защото не им стигат парите, защото смятат, че само те взимат мизерни заплати. Но тези хора с течение на времето се демотивират, започват да паразитират и дори да получат повече пари пак няма да работят. Хората, които искат по- висок стандарт, правят усилия, за да го получат. У нас обаче тези хора често заминават зад граница. Защото няма ясни правила нито за служителите, нито за шефовете им, защото и двете страни ще намерят вратичка, за да заобиколят правилата. Контролът над фирмите от страна на инспекцията по труда го има, но глобите са малки и често не притесняват шефовете, решили да не внесат осигуровки или да не изплатят заплати навреме. И дoкaтo ce ceтят да бъде решен този порочен кръг, България ще се oпрaзни. Ще останат пенсионери и ученици, а хората в трудоспособна възраст ще избягат, за да осигурят поне за децата и роднините си някакъв среден стандарт на живот. За да не се случва това, е нужно да се променят много неща, на първо място е самосъзнанието, защото всеки трябва да е готов да влезе в обувките на другия. Трябва да се завиши контролът както над работодателите, така и на работниците. Но основното е да се увеличи доходът на работещите хора, така че да не се налага да преживяват, а да могат да живеят нормално.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.