П ървото, което ще чуете от един журналист за работата му е колко е стресова, а второто колко е отговорна. Изучаването на занаята в „Монитор“ обаче ми даде да разбера, че работата с перо в ръка може да бъде и много забавна. Такава безспорно я правят мъничките гафове, от които и журналистите не са застраховани.
Първото, което ще чуете от един журналист за работата му е колко е стресова, а второто колко е отговорна. Изучаването на занаята в „Монитор“ обаче ми даде да разбера, че работата с перо в ръка може да бъде и много забавна. Такава безспорно я правят мъничките гафове, от които и журналистите не са застраховани.
Сещам се с усмивка на лицето за безброй такива моменти. Честно казано един от най-запомнящите се бе в първия ми работен ден. Или по-точно, случи се отдавна, при първата ми бойна закалка на терен, която трябваше да материализирам в първия си собственоръчно написан материал на страниците на вестника. Пратиха ме да отразя ритуала по хвърлянето на кръста в ледените води на езерото в столичния жк „Дружба“ на Йордановден. Всичко мина безаварийно, до утрото на следващия ден. На първата страница на вестника стоеше снимка на младежа, който се добра пръв до кръста, а върху нея с огромни букви пишеше „Студент от НАСА извади кръста в „Дружба“! Оказа се, че след като съм предал материала си на редакторите, с едно случайно чукване на клавиш от клавиатурата някой е сътворил истинска сензация. А всъщност кръста бе изваден от съвсем обикновен младеж, който тренираше плуване в НСА.
Помня, сякаш е ден днешен и сконфузната ситуация, в която изпаднах водейки неравна битка с новите технологии. В мерака си да 'произведа“ поредна новина, реших да пратя есемес на един партиен лидер. На пръв поглед лесна работа, но ползвах чужд телефон и изпратих старо съобщение, което бе запаметено в него. Съдържанието му бе от рода: „Обичам те много, целувам те!“. Съвсем логично, получих мигновено ответно обаждане с обяснението от въпросния лидер на СДС, че „леко се е притеснил“, та преди да избухнем двамата в смях трябваше да го убеждавам, че симпатиите не прехвърлят общоприетите норми. Подобни паметни моменти зад гърба ми-много. А именно количеството им е показателно за това, че при нас е, било е и ще бъде весело.
Монитор
