Първото, което ще чуете от един журналист за работата му е колко е стресова, а второто колко е отговорна. Изучаването на занаята в „Монитор“ обаче ми даде да разбера, че работата с перо в ръка може да бъде и много забавна. Такава безспорно я правят мъничките гафове, от които и журналистите не са застраховани.

Сещам се с усмивка на лицето за безброй такива моменти. Честно казано един от най-запомнящите се бе в първия ми работен ден. Или по-точно, случи се отдавна, при първата ми бойна закалка на терен, която трябваше да материализирам в първия си собственоръчно написан материал на страниците на вестника. Пратиха ме да отразя ритуала по хвърлянето на кръста в ледените води на езерото в столичния жк „Дружба“ на Йордановден. Всичко мина безаварийно, до утрото на следващия ден. На първата страница на вестника стоеше снимка на младежа, който се добра пръв до кръста, а върху нея с огромни букви пишеше „Студент от НАСА извади кръста в „Дружба“! Оказа се, че след като съм предал материала си на редакторите, с едно случайно чукване на клавиш от клавиатурата някой е сътворил истинска сензация. А всъщност кръста бе изваден от съвсем обикновен младеж, който тренираше плуване в НСА.

Помня, сякаш е ден днешен и сконфузната ситуация, в която изпаднах водейки неравна битка с новите технологии. В мерака си да 'произведа“ поредна новина, реших да пратя есемес на един партиен лидер. На пръв поглед лесна работа, но ползвах чужд телефон и изпратих старо съобщение, което бе запаметено в него. Съдържанието му бе от рода: „Обичам те много, целувам те!“. Съвсем логично, получих мигновено ответно обаждане с обяснението от въпросния лидер на СДС, че „леко се е притеснил“, та преди да избухнем двамата в смях трябваше да го убеждавам, че симпатиите не прехвърлят общоприетите норми. Подобни паметни моменти зад гърба ми-много. А именно количеството им е показателно за това, че при нас е, било е и ще бъде весело.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Да откраднеш занаят

„Журналистиката е като плуването – скачаш в дълбокото и или ще се нагълташ с вода, или ще продължиш напред.“ Така Петьо Блъсков – моят първи учител в медиите, описваше занаята на вестникарите. И беше прав. Години по-късно Ирена Кръстева пък ми казваше: „В живота за да получиш, трябва да дадеш. Обичайно не даваш на този, който по-късно помага на теб, но в живота е така – добро при добро, любов при любов, помощ при помощ.“