Работа? Да, но срещу нормални доходи

Работа? Да, но срещу нормални доходи

Жителите на традиционно най-бедния регион у нас отказват да се трудят, заради ниските заплати. Оказва се, че макар повечето от врачани да живеят под линията на бедност, предпочитат да стоят у дома пред телевизора и компютъра, вместо да работят за минималната заплата.

Подобно е и положението в Монтана. Дори в Козлодуй – градът, в който се намира Атомната централа на България, разликата в стандарта на живот не е голяма. Тези, които работят в АЕЦ-Козлодуй си осигуряват добра стандарт на живот, а другите се принуждават или да произвеждат собствена продукция за препитание, или да спят на гарата и да разчитат на милостиня, но не и да работят за „без пари“. Това се случва, защото работата зад граница предлага сезонна заетост на вторите срещу от три до четири пъти по-високи възнаграждения. Почти няма семейство в Северозападна България, в което поне един от членовете му да не ходи на гурбет. От друга страна, обаче сезонната заетост не трае повече от 4-5 месеца, което означава, че през останалото време живеят на помощи от държавата.

Липса на желание да работят срещу какви да е пари има и в по-развитите региони, като Стара Загора и Пловдив. Звучи съвсем нормално хора, които живеят в градове с добре развита индустрия да подбират. Тук идва обаче въпросът до каква възраст това е допустимо? Нормално ли е да сме над 30-годишни, да живеем с майка си и баща си и по никакъв начин да не подпомагаме семейния бюджет? Но пък да излизаме по кръчми и дискотеки с пари, за които дори не сме си мръднали и пръста да изкараме.

Немалко млади хора живеят по този начин години наред, докато не стигнат пределна възраст и вече работодателите не искат да ги наемат, защото нямат опит. В икономически добре развитите градове хората робуват и на още една максима – защо да работя за без пари, след като имам висше образование. Същевременно всеки втори у нас е висшист, което няма как да не ни наведе на мисълта, колко качествено е образованието ни и имаме ли основание на тази база да изискваме по-високо заплащане.

Висшите училища бълват абсолвенти по специалности, от които няма търсене на пазара на труда. Освен това щатът за някои професии, като право и социология е прекалено раздут. Практически, след като завършат студентите нямат възможност да се реализират, защото свободните работни места са в пъти по-малко от излезлите от университета кадри. Да не говорим пък, че дори и да искаш да си намериш работа, няма как да не се сблъскаш с обезсърчаващата шуробаджанащина.

Има ли изход от този „перпетум мобиле“? Младите са раздвоени, защото те искат да се реализарат по най-добрия начин, но и настояват да имат нормални доходи за живот. Всъщност, това всеки го иска. Вярно е, че държавата е поставена на амбразурата по всички проблеми, но пък кой друг създава условията за качествена бизнес среда, която да удовлетворява и работниците, и работодателите?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.