Пътеката е само три дни...

Пътеката е само три дни...

Колко струва човешкото здраве?

Не ви питам с патос като политик, който ще чете речи пред избирателите си. Или защото съм решила да ви поставям пред екзистенциални ребуси. Не че животът у нас е песен, но като стане дума за здравеопазване, и на всички рязко им се доплаква. Питам ви обаче, защото аз не мога да си отговоря на тоя въпрос. Гледам обаче, че много хора се упражняват от години по темата и обичайно по-добре не става. Та затова разсъждавам върху реформите в здравеопазването и имат ли те почва у нас и все не стигам до верния отговор. Все пак не съм специалист в тази област.

Но така като гледам той и здравният министър го е подкарал като във вица, в който търсели гинеколог, пък чистачът казал: „Аз не съм специалист, ама мога да погледна“. Здравният министър ли казах? Извинете – служебният министър. Уточнението е важно, защото правомощията им са различни. Поне така пише в решение №20 от 1992 г. на Конституционния съд. В него тактично се напомня, че основна дейност на служебния кабинет е да бута държавната каруца криво-ляво до провеждането на избори. Не защото служебните министри са втора ръка хора, а защото България е парламентарна република. Тоест народът дава власт на 240 души, които се хващат и излъчват правителство, а то от своя страна подлежи на контрол от страна на тия 240 души. От друга страна, парламентът пък и е законодателният орган, който облича в закони всичко, което има да се случва в държавата.

И въпреки всички гореописани законови еърбеци, които би трябвало да позволят на страната да премине плавно през транзитния период до заветния 11 юли, явно служебният здравен министър има друго виждане по въпроса. След като цяла седмица (по тертипа на Бог) сътворяваше един нов свят в здравеопазването, разчиствайки шефове на болници, експерти и дори прекрасния проф. Тодор Кантарджиев, сега г-н служебният министър стигна и до НЗОК. А там достигна до едни нови висини на инженерната мисъл...

Вижте сега, пак повтарям – аз експерт по здравеопазването не съм, но съм потребител на здравни услуги. И знам колко е трудно и сега да се доредиш до направление за специалист, камо ли да те приемат в здравно заведение за профилактика. Защото, като изключим спешните и животозастрашаващи състояния, хората си мрат и от тривиални неща като диабет, ендокринни, сърдечни и всякакви други болести. Затова е изключително екстравагантно решението на Стойчо Кацаров (който чувам, че бил от ювелирните експерти на един премиер, който, след като властва кратко, после дълго мълча) сега да махне лимитите на болниците. На български това означава следното – големите болници в началото ще могат да лекуват всички, а след това ще бъдат задължени да лекуват всички. Просто защото други болници няма да са останали. Най-малкото подобна реформа няма как да стане без реалното участие на гореспоменатия парламент – единствения имащ право на подобна мащабна здравна реформа у нас.

За служебния министър, който не се свени да курдиса предшественика си на стената във ведомството на портрет с маска и микрофонче, обаче явно това не е проблем. Какво тук значат някакви си хора, лекари и болници пред грандиозната мисъл за бъдещето? Което, макар и неясно, вече чука на вратата подобно на един стар виц. Трима лекари претърпели тежка катастрофа и се озовали при свети Петър, който започнал да ги разпитва поред:
– Ти какъв беше на Земята?
– Ами аз, свети Петре, бях детски хирург.
– О, лекувал си деца, браво. Отивай в рая! Ами ти?
– Аз бях психиатър.
– Лекувал си болни души... отивай в рая и ти. Ами ти?
– Аз работех в НЗОК, свети Петре.
– Хм... добре, отивай в рая. Само да знаеш, че пътеката ти е три дни, после се местиш в ада...

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.