Подобно на Командира на тъмния преход Иван Костов и оръжейният търговец Емилиян Гебрев дължи кариерата си на един човек – Андрей Луканов.

Покойният премиер е идеологът на Прехода, който изстреля във властта Лаборанта на БКП и раздаде червените куфарчета с пари на богоизбрани сред верните кадри на задграничните дружества, сраснали се с Държавна сигурност. Самият Луканов не изневери на природата си – той се оказа секретен сътрудник на РУМНО – комунистическото военно разузнаване.

2 октомври 1989 г. за повечето граждани на България е най-обикновен четвъртък. По нищо не личи, че вече се подготвя почвата за смяна, сочена от мнозина за вътрешнопартиен преврат. За един 35-годишен амбициозен кадър на БКП обаче датата дава летящ старт в мътните води на вече задаващия се Преход.

Контрабандни схеми

Във въпросния октомврийски четвъртък Софийският градски съд регистрира официално в столицата дружеството „Ширио България“. Негов собственик е едноименната фирма тип „анщалт“ (пощенска кутия) със седалище в офшорната зона Вадуц, Лихтенщайн, Scirrio Establishment, а представител (управител) е Емилиян Гебрев. Предметът на фирмата е „трансфер на технологии и информационно и търговско осигуряване“. Самата тя е записана под №12 в списъка на „филиалите“ на създадени зад граница дружества. Компанията майка Scirrio Establishment функционира с изцяло български капитали и още при старта си се намесва в т.нар. скрит транзит. С други думи влиза в контрабандните схеми, контролирани от службите на комунистическа България.

За лъвския скок броени дни преди Десети ноември Гебрев се готви цели две години. Напористият 35-годишен мъж е с висше икономическо образование, син е на дългогодишен кадър на Министерството на народната отбрана.

Докладна записка

 През 1987 г. Гебрев пише докладна записка до началника на предприятие „Комплексна автоматизация на технологичните процеси“ (СО КАТП). Към онзи момент авторът на докладната е директор на дирекция „Задгранични фирми, дружества и износ“ в плановата „перла“ СО КАТП, а в самата записка предлага да бъде създадено дружество в Лихтенщайн, разкрива сайтът desebg.com. Задграничната фирма ще е поредната от цяла верига офшорки, създадени за нуждите на предприятия, занимаващи се с външна търговия, като пътеката е прокарана първо от „пощенски кутии“, създадени за нуждите на „Тексим“, а след това и за „Кинтекс“. В докладната записка на Гебрев, утвърдена с резолюция през март 1988 г. лично от тогавашния първи заместник министър-председател и министър на външноикономическите връзки Андрей Луканов, е записано, че „дружеството ще бъде използвано и за внос на ембаргови елементи, възли и детайли, необходими за производството на различни видове машини с цифрово-програмни устройства, като част от тях ще бъдат реекспортирани за СССР“.

Държавна тайна

Така на 14 декември 1988 г. във Вадуц е регистрирана компания тип „анщалт“ - Scirrio Establishment. За нуждите й през януари 1989 г. Фондът за финансиране на дейността на задграничните дружества отпуска едногодишен кредит в размер на 1 млн. долара с едва 3% лихва, а за прикриване на собствеността е издадена бланкова цесия, която би трябвало да се съхранява в Българската външнотърговска банка. Оказва се обаче, че е останала в ръцете на Гебрев, става ясно от разследването на desebg.com. Фирмата е освободена и от плащането на данъци, а служителите в нея се назначават чак, след като получат специален допуск от МВР за достъп до „държавна тайна“. Половината от тях са кадри на „Кинтекс“. Воглаве с Гебрев, който междувременно е сменил местоработата си от СО КАТП в държавната фирма за външна търговия с оръжие.

Гръм и трясък

Още със създаването си „Ширио“ бързо „разширява“ първоначално заложения си спектър от дейности - навлиза с гръм и трясък в територията на друга „българска“ офшорка, регистрирана във Вадуц - „Икомев“, чийто основен прерогатив е контрабандата с каптагон. През 1988 г. от името на „Ширио“ са купени около 40 000 опаковки от фармацевтичната перла на соца „Фармахим“, изнесени зад граница нелегално през митница Бургас. Намесата в територията на „Икомев“ предизвиква гнева на шефа на Четвърто управление на ДС – (научно-техническото разузнаване) ген. Кирил Величков, контролиращ пряко т.нар. специализирани задгранични дружества, а „Ширио“ е заплашено от закриване. Все по-осезаемо духащият вятър на промяната през 1989 г. обаче работи в полза на Гебрев, който използва факта, че документът, прикриващ истинския произход на лихтенщайнската офшорка, е в ръцете му, и в края на 1989 г. пререгистрира българския „филиал“ на „Ширио“ по указ №56 за стопанската дейност.

Така зората на демокрацията в България заварва напористия комунистически кадър напълно подготвен, за да вземе възможно най-много при стартиралото на 10 ноември 1989 г. преразпределение на икономическите ресурси на страната.

$3,4 млн. в чужди банки

Той преориентира фирмата към оръжейния бизнес, като според архивен документ от 1990 г. в началото на последното десетилетие на 20-и век 80% от вноса на суровини и материали за оръжейния сектор и немалка част от износа на изготвената продукция минават през „Ширио“. Контрагенти на „усвоеното“ от Гебрев дружество са „Арсенал“ - Казанлък, ВМЗ – Сопот, и „Дунарит“ - Русе. Компанията е окупирала и входа, и изхода на дружествата – до едно все още държавни, като им доставя суровини, а след това пласира произведения от тях арсенал. Според въпросния документ „за по-голяма оперативност при извършването на различни плащания част от валутните средства на държавните фирми са преведени по сметките на „Ширио“ в австрийска и швейцарска банка“. Благодарение на това в един момент дружеството оперира с общо 3,4 млн. долара. Държавни пари до последния цент, но Гебрев така е свикнал – да действа с чужди средства. 2,4 млн. долара от въпросната сума са на „Арсенал“, 860 000 долара – на ВМЗ, а $80 000 – на „Дунарит“. Макар да стартира с „Ширио“, Гебрев реално затвърждава позициите си на оръжеен бос с ЕМКО по времето на управлението на идеологическия наследник на Луканов – Иван Костов, въпреки че фирмата му се замества в скандали (виж текста вдясно).

Създадено през 1992 г., дружеството е регистрирано с целия възможен спектър от дейности, предвиден от българското законодателство. В началото на съществуването си се занимава дори с внос на кукли Барби. С идването на власт на кабинета „Костов“ обаче Гебрев решава да прехвърли оръжейния си бизнес от твърде компрометираната заради комунистическите си корени „Ширио“ към „отрочето на демокрацията“ ЕМКО. През юли 1998 г. дружеството получава лиценз за външнотърговска дейност с оръжие и само броени месеци по-късно – през 1999 г., вече е лидер сред частните оръжейни търговци с поискано разрешение за реализиране на сделки на стойност над 100 млн. долара. Оборотът през въпросната година е съизмерим с този на държавното „Кинтекс“.

Фирмата му e в черен списък на САЩ

През 2017 г. става ясно, че от поне две години ЕМКО фигурира в списък на Държавния департамент на САЩ, в който са включени компании със забрана да търгуват с US дружества. В списъка има множество фирми от половин дузина държави, но компанията на Гебрев е единствената от България.

Това съвсем не е първият скандал с Гебрев. През 2001 г. разследване на „168 часа“ разкрива, че Гебрев е взел за „временно ползване“ от министерството 4 оръдия срещу депозит от $23 000 на парче, които обаче така и не върнал, защото ги продал зад граница. МО, оглавявано тогава от верния кадър на Костов Бойко Ноев, прибира депозита, макар той да не покрива стойността на оръдията, и „наказва“ хората, движили сделката. Две години по-рано – през 1999 г., митническите служби на САЩ арестуват кораб с 30 млн. патрона за автомати „Калашников“, купени от Никарагуа от Гебрев. Любопитна подробност е, че навремето стоката е внесена в латиноамериканската държава от СССР с посредничеството на „Кинтекс“ и личното участие на оръжейния търговец, който тогава е служител на държавното дружество. През 1999 г. обаче, при оформянето на документацията по сделката и по вноса на патроните у нас, Гебрев „пропуска“ да каже, че са взети от Никарагуа. Като произход посочва само СССР и твърди, че ще бъдат внесени у нас от ЕМКО чрез регистрираната в Панама офшорка Spider International. Тя е създадена през 1996 г. лично от Гебрев. Заради скандала лицензът на ЕМКО е отнет. През 2001 г. обаче Гебрев се преборва по съдебен път с US властите да си прибере патроните и иска временно да му бъде върнато разрешителното за внос на боеприпаси. Верният костовист Ноев тихомълком събира подпис по подпис съгласието на членовете на Междуведомствения съвет към МС за връщането на лиценза.

След двете афери идва и „македонският скандал“. През декември 2006 г. полицейски автопатрул спира на територията на югозападната ни съседка три български тира без документи - с товар от 33 минохвъргачки M-43 калибър 120 мм и триста немски картечници MG-3 с калибър 7,62 мм. Разследването установява, че фирмата получател е ЕМКО. Аферата обаче е потулена бързо.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кораб фантом купен с € 9,7 млн. кредит от КТБ

9 700 000 евро били източени от КТБ уж за купуването на кораб, но парите били превъртени през офшорки и върнати за погасяване на задължения на фирми на Цветан Василев.

Трезорът е бил замислен още в началото като касичка на олигархията и политинженеринг на Командира

КТБ – пирамидата в приватизацията на Костов (+ХРОНОГРАМА НА АФЕРАТА)

Трезорът е бил замислен още в началото като касичка на олигархията и политинженеринг на Командира

  • Лично бащата на БГ олигархията инсталира Цветан Василев начело на банката
  • След Стив Ханке и „АликсПартнърс“, и Вашингтонският арбитражен съд потвърди, че трезорът не е можело да се спаси, защото е бил източен до дупка