Първата кино треска в София
6

Първата кино треска в София

В столицата се намира едно от най-старите кина в света - Модерен театър

„Работниците напускат фабриката „Люмиер“ в края на работното време“ - тези думи прозвучават на висок глас малко преди първото зрителско сърце да се влюби в седмото изкуство. Годината е 1895-а, когато братята Люмиер успешно заразяват с ентусиазма и афинитета си относно движещите се картинки. Само година по-късно тази еуфория застига и софиянци.

Първият допир на нашенеца до киното се осъществява благодарение на гостуването на мистериозния чужденец, „всемирно известния професор” и „знаменития хипнотизатор” г-н Мелинсон в София, който според столичната преса от това време е донесъл „новото изобретение на Едисона“. Прожекцията му, която е излъчена в хотел „Македония“, предизвиква огромен фурор, запечатвайки се за дълго време в съзнанието на столичани.

На 8 декември 1896-а в. „Народни права“ например отбелязва, че на екрана софиянци са могли да видят „играющи деца, паришкия семеен живот“ и още как „един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най-после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза.“ И всичко това, пише изданието, се състои в 

работата на един и същи „магически фенер“

 „Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно. [Правописът е запазен - б. а.]”, пишат още от вестника.

Горе-долу по същото време - на 11 декември, опъват бяло платно и в кафето на хотел „България“, а само година по-късно, на 22 март, едно пътуващо кино радва столичани с друга сензационна прожекция в Пилзенската пивница на булевард "Дондуков". Успехът е толкова голям, че скоро прожекциите се местят на площад "Александър" срещу княжеския дворец, за да бъдат точно в сърцето на града.

В следващите години прожекциите на 

„живущите изображения“ зачестяват значително

 В цялото княжеството постоянно гастролират пътуващи кина на чужденци, а скоро и на българи. На една от прожекциите през 1904 г., когато излъчват филма „Кучета контрабандисти”, присъства и 12-годишният по това време Васил Гендов, който впоследствие ще заснеме първия български игрален филм.

Всички тези практики обаче се оказват само предвестници на истинските кинотеатри, отказали се от номадския живот. Прецедент в това отношение е новопостроеният Модерен театър, който и до днес, вече с унила фасада, стои на булевард „Княгиня Мария Луиза“. Тържествено той отворя врати на 4 декември 1908 г., като е първият специализиран киносалон в цялата страна. Интересен факт е, че Модерен театър е едва 

втората специализирана за филмови прожекции сграда в цяла Европа

 

Виновник за това радостно събитие е предприемчивият италианец Алберто Вакаро, който освен това има пръст в откриването на първата Търговска банка, както и в тръгването на първия електрически трамвай в София. Първоначално той иска да създаде сграда за мюзикхол, но тъй като точно в тези години „магическият фенер“ лавинообразно увеличава влияние си върху обществото, решава да заложи на филмовото изкуство. И постъпва правилно - киното много бързо си завоюва статута на най-престижния театър за седмо изкуство в целия град, а през второто десетилетие започва да се занимава и с активна продуцентска дейност.

Точно оттук тръгват и редица документални и хроникални сюжети. Така на 5 април 1910 г. е прожектиран филмът „Българската армия“, по-късно „Столица София“ и „Български селски живот“, а през 1914 г. с негови средства е 

 заснет и бележитият първи български игрален филм „Българан е галант“

 на кино пионера Васил Гендов. Неговата прожекция грейнала на 13 януари година по-късно. А датата днес отбелязваме като Деня на българското кино.

Междувременно кино треската толкова силно завладява софиянци, че се налага построяването на други салони. Още през 1910 г. на ул. "Цар Симеон" се появява столетното кино "Одеон", като първоначалната му локация е „Цар Симеон“ в центъра на София. Двата първи салона започват ожесточена борба кой да предложи по-големи удобства на зрителите си, както и за качеството на оркестрите, които съпровождат немите филми. Скоро градът е залят и от рекламни табла, а в голямата битка за престиж и обществено внимание кината дори организират благотворителни вечери и празненства.

И въпреки че „Одеон“ работи до днес, то не се приема като най-старото съществуващо кино с София. Причината - сградата, в която се е помещава в първите години след откриването си, е разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Вместо това

тази титла гордо носи кино „Влайкова“

 което още от създаването си през 20-те години се приютява в сградата на ул. „Иван Асен II”. То дължи както името си, така и появата и дори оцеляването си до наши дни на една жена - Мария Влайкова, която ипотекира цялото си семейно имущество, за да го построи. Според волята от завещанието й сградата трябва да служи единствено за „културни и просветни дейности“, сред които "литературно-музикални вечеринки, разни сказки, народни четения и прочие”. И това желание без съмнение е изпълнено днес в лицето на богатата културна програма на салона, който скоро се сдоби и с дигитален прожекционен апарат.

През 1926 г. столичани вече можели да се похвалят с цели 22 киносалона. „Говорещите“ филми бързо изместват немите и се превръщат в новата световна атракция, което впоследствие е отразено по блестящ начин в комедийния мюзикъл „Аз пея под дъжда“ от 1952-ра. В любимата София редовни звукови прожекции започват да се осъществяват първо от театър "Начев". Датата е 20 март 1930 г., но само пет дни по-късно е готова и новата тон инсталация на Модерен театър, а до края на годината вече 7 столични салона "проговорили".

Любопитно е, че близо половината от днешните столични театри използват именно първите киносалони от онова време. В края на 20-те години врати отворят "Глория палас" и "Роял", където днес се помещава Театърът на Армията, а през 30-те откриват кината "Славейков", "Европа палас", "Балкан", "Македония", "Рекс", "Славянска беседа" (където днес е театър "Сълза и смях") и много други…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.