0

А ко отидете в Никопол, на пазара в Левски или Плевен краката ви сами се насочват към малка сергия с пъпеши.

По-точното е, че приказният аромат на узрелите и сочни топки ще ви притегли като магнит. Там ви посреща усмихната двойка на средна възраст, а пред изкусно подредените плодове е застанал малчуганът Джанберк.

Ако отидете в Никопол, на пазара в Левски или Плевен краката ви сами се насочват към малка сергия с пъпеши.

По-точното е, че приказният аромат на узрелите и сочни топки ще ви притегли като магнит. Там ви посреща усмихната двойка на средна възраст, а пред изкусно подредените плодове е застанал малчуганът Джанберк.

Това са Рени и Тунай Дандинови, бабата и дядото на Джанберк. Те продават юлските плодове, които практически цялата фамилия отглежда в никополското село Жернов. Внукът изпълнява с талант ролята на рекламно лице, но взема и дейно участие в отглеждането, включително и фрезова, разказа със смях баба му Рени.

И ако преди години в този край е имало обширни полета с дини и пъпеши, то днес май само фамилия Дандинови произвежда този толкова полезен и вкусен летен плод.

И тук, като при всички малки стопани, най-интересна е човешката история, която стои зад успешния бизнес.

История

Преди десетина години Тунай остава без работа в родния Никопол, където всъщност живее семейството му, и се посвещава на земеделие. Решението взема след дълго четене и ровене в мрежата. Купуват малко земя и наемат допълнително под аренда в близкото село Жернов със съпругата си Рени. В момента тя е 30 дка, като върху един декар правят пет оранжерии от по 200 квадратни метра. Минават през всякакви възможни перипетии, които съпътстват малкия бизнес, но в крайна сметка успяват да се справят и да оцелеят. Днес синът им е регистриран земеделски производител, а в земеделската работа и продажбата участва цялото семейство, кой с каквото и когато може.

 Единствени

Основната култура са пъпешите в оранжерии, които при добра година могат да изкарат още през май. Решават да се захванат с летния плод, защото в района нямат конкуренция и при ранна реколта вземат по-добри цени. През лятото конкурентите плодове, които идват от Пловдивско, Любимец, Гърция и Турция, ги принуждава да свалят цените.

Стриктно следват сеитбооборот. Така например, на полето са отглеждали дини, като предишната година са успели да изкарат 13-14 т. Тази година са засяли люцерна и слънчоглед.

В оранжериите пък последователно сменят зеленчуците с пъпеши.

Свърши ли сезонът на пъпешите, веднага засяват лук, салати, марули, репички, чесън. Приберат ли зеленчуците около Нова година, подготвят почвата отново за пъпеши. На Бабин ден сеят семената за разсади.

Изобретение

След много четене и следене на новостите в интернет Тунай открива, че могат да отглеждат пъпешите на врежове като домати. Така правят конструкция в полиетиленовите парници, поставят капково и пускат растенията да пълзят нагоре по сизалови въженца.

По този начин вместо 100 корена, колкото поема площта на 1 оранжерия, засаждат по 500, като всеки дава по два пъпеша. Да влезеш в оранжериите, когато растенията се развиват, е огромно удоволствие разказва Рени. Красиви са когато са зелени, после като започнат да зреят, ароматът е омайващ. Грижата за тези растения лекуват съпруга ми, който има здравословен проблем, споделя жената.

Колтучене

Оказва се, че да гледаш пъпеши не е така просто, както ако са дини. Дините ги засаждаш и ги зарязваш, обясни стопанката. Докато технологията на техните пъпеши изисква непрекъснато колтучене. Докато стигнеш третия ред, първият ред вече трябва да се колтучи, разказа Рени. Затова в грижата участват всички от семейството.

Килограм семе струва 1400 лв.

Един от първите сортове, който Дандинови са отглеждали, е българският Кехлибар, хибрид. Сочен, сладък и много вкусен. Тази година обаче отново след много ровене в мрежата, Тунай избира израелския хибрид Биомаги. Именно този сорт прилича на някогашните пъпеши - сладък и много ароматен. Залагат на него, защото се гледа по-лесно, по-устойчив е на болести и не изисква много агротехнически мероприятия.

Около 3-4 т е реколтата това лято

Подхранват основно разсада с калий, фосфор, калций и в началото малко азот за зелена маса. Калият и фосфорът са предимно за цъфтеж и плододаване. Поливат само сутрин и вечер на хладно, не и през деня, защото температурите са високи в оранжерията и растенията могат да хванат мана. Въпреки че Никопол е северен град край Дунав, не е необходимо през зимата допълнително отопление, при това салатите и лука са култура, която издържа на студа.

Купуването на семена е една от скъпите инвестиции. Например за 1 кг от сорта Кехлибар дават 1400 лв., а за площите на оранжериите са им необходими 3000 семена. Семейството не е ползвало никакви европейски и национални пари за създаването на бизнеса си. Изкараните средства се инвестират в следващите реколти. Продават на пазарите, в малки магазинчета в Никопол и до студиото, което имат в градчето. За големите вериги нямат необходимите обеми. Трудно е, но оцеляваме, справяме се, въздъхва Рени.