Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.

Обаче не е лесно да си Кари Брадшоу и всяка седмица да си измисляш нещо, с което да спечелиш вниманието на читателите. Аз не съм Кари Брадшоу, нито Карл Брадли, та затова понякога ме хващат лудите. Особено сега, в сезона на виното. Не мога да изляза от вкъщи, нито да ида някъде на гости, без за ме цапардосат по лицето с двулитровка домашно вино. Опиташ на Цецо мерлото, на Пешо домашната асма, на Киро плевенския рубин и на Наско мавруда и вземеш, че направиш главата. После жената ти крещи, че си пияница непрокопсан, зарязваш си колата на другия край на града (и даже не помниш къде си паркирал), а цял куп задачи те чакат неизпълнени.

За Бога, братя, не правете така! Пустиняци от всички страни, отрезвявайте се!

С този барабанен призив се събудих тази сутрин, цапнах един лимон за доброто на чернаго брата и взех в ръце новата си „библия“ - страхотното книжле на Стив Шенкман - „Ние, мъжете“.

Ако четете моята рубрика (мерси, мерси!) значи сте четящи хора и горещо ви препоръчвам тази книга. Включително и на дамите! Ако си мислите, че всички тези неща за здравословния начин на живот са продукт на новото време, много се лъжете. Стив Борисович Шенкман, спортен журналист и отявлен радетел за здравословен и трезвен начин на живот, публикува знаменитата си книга през 1977 г., а на български тя излиза скоро след това – през януари 1980. Увлекателно четиво, в което освен простички упражнения с подръчни средства, методи за самозащита и полезни факти за здравето и силата, ще откриете много други неща.

Никога не е късно да се вземем в ръце, приятели – знаменития писател Лев Толстой се научил да кара колело на 75 години, при това след тежко боледуване, а на 80 години препускал на кон като 30-годишен богатир. Руският летец-изпитател Михаил Громов на 77 години тренирал професионално с щанги, при това даже малко прекалявал.

Истинският мъж е мъж не заради това колко са му големи бицепсите, а заради мъжката си дума. Не означава не, а да означава да, няма хъка-мъка, братя и сестри. Затова дори край най-веселата маса трябва да цари демократичния закон – който иска пие, който не иска не пие. Стига вече с тази псевдотолерантност. Тя може да ни доведе само до грозни и комични ситуации. Като онзи международен форум на трезвениците и въздържателите някъде от 70-те години на миналия век, на който организаторите от кумова срама сложили на официалната вечеря и няколко бутилки алкохол. Братята въздържатели решили да му ударят една наздравица, за да не излезе, че са някакви сектанти с чугунени глави и така налели чугуна, че трезвеническия форум завършил с пиянски погром.

Големият американски писател Хенри Дейвид Торо, който живял в гората две години два месеца и два дни, за да изпита себе си, пък бил убеден, че единственото питие за мъдрия е водата – като истински мъдрец той се опивал от въздуха и аромата на пролетните треви.

Ние не можем да бъдем чак толкова мъдри като Торо, а и с баща ми затворихме едно буренце с червено. Но нека все пак не правим и като „въздържателите“, които се натряскали на аванта. Ако не ви се пие просто кажете „наздраве“ и любезно се усмихнете. Да, понякога това е по-доброто решение.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Някои футболни разсъждения (за драмите в БФС и предстоящия конгрес)

Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.

Суетният мъж и непретенциозният му събрат

Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.

Аз съм Жокера

Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.