Психологът Младен Владимиров: Важно е агресията вкъщи да бъде наказуема

Психологът Младен Владимиров: Важно е агресията вкъщи да бъде наказуема

  • Никой не знае какво може да отключи психично заболяване
  • В българското общество жената е в пъти по-често обект на насилие
  • Иска ми се новият парламент да отвори дебат за общество на ненасилието

Д-р Владимиров, зачестяват ли случаите на насилие в семейството, какви са вашите наблюдения?
Със сигурност домашното насилие се увеличава и голямо влияние върху това има COVID изолацията – това, че ни се наложи да останем вкъщи, близо до партньорите си – нещо, за което не бяхме готови. Всички навици, които по някакъв начин не одобряваме, започнаха да се проявяват. Влияние върху агресивното поведение има със сигурност и увеличената употреба на алкохол, вследствие на изолацията, на стреса и на тревожността.


Преди два дни възрастна жена уби своето болно внуче или поне така се предполага. Според вас какво е предизвикало тази жестокост? Възможно ли е да става въпрос за отчаяние срещу невъзможността да се помогне на детето или е по-скоро опит за премахване на отговорността и грижите, които идват с отглеждането на болно дете?
Конкретно този случай е малко по-различен. Много е трудно, без да се познава случаят в детайли, да бъде правена генерална оценка. Става въпрос за ромска общност. При ромската общност има съвсем различен тип отношение към детето с увреждания. Чисто материално това дете ще е носител на блага – на интеграционни добавки за хората с увреждания, впоследствие вероятно и на ТЕЛК. Нещо повече, това е свързано и с народопсихологията им – празнуването на Нова година е за Банго Васил, което преведено от ромски е куцият Васил, човек с увреждания. За мен лично е силно объркващо дете, което един път е носител на блага – на детски добавки, на така наречените по член 7 или иначе подпомагане на семейството, когато е социално слабо, през детето, и интеграционни добавки за хората с увреждания – в този момент да се посегне. Според мен става въпрос по-скоро не за това, че не може детето да бъде интегрирано, а за психично страдание или за проблеми на самата баба. Причините за това могат да са всякакви - от депресия, през злоупотреба с алкохол или медикаменти, до друг вид психично страдание. Възможно е да е свързано с начина на живот на домакинството – ако са били в тясно пространство и детето е било шумно или е плачело. Връщам се към една друга история – когато акушерката Ковачева след дълги дежурства преби и счупи черепа на едно бебе с шише, вероятно говорим за плачещо бебе, което е прекъснало съня й. Правя препратка към този случай, защото тогава говорим за човек с образование, с лекарска професия и всъщност ние видяхме как тя извърши такова зверство. Няма значение какъв е интелектът на човек или какво е образованието му в такива случаи.


Тоест става въпрос за спонтанно убийство, а не за предварително планирано такова?
Със сигурност не е планирано. Въобще детето в ромската общност, такава каквато е в квартал „Факултета“, особено с увреждания, е носител на блага, на възможности, то е ресурс, който не би бил с лека ръка погубен. Със сигурност това е импулсивно действие, но пак казвам, не познавам случая в детайли и ще трябва да гадая, а не ми се иска да го правя.


В последната година станахме свидетели на няколко случая, в които деца станаха жертви на своите родители – аналогични ли са те с последната трагедия в кв. „Факултета“?
Не може да търсим тенденция, не можем и да кажем, че има една единствена причина, която да може да отключи агресия. В домашна среда, било по отношение на деца или на възрастните хора, защото и възрастните хора в последните години не са застраховани, причините могат да са много. Психичното страдание е много личен, много интимен акт и не знае човек какво ще го отключи. Големият въпрос е, че ние нямаме национална програма за грижа за психическото здраве, за превенция, за профилактика. Някак си дори през последната една година, когато лекувахме COVID, ние говорихме за физиологичната страна на заболяването, а всъщност вторичните последствия от COVID са сериозни - много тежки тревожни състояния, екзистенциални кризи. Ние трябваше да си зададем въпроса какво се случва с психичното ни здраве през последната една година, предвид COVID изолацията и психозата. Дори децата останаха вкъщи и учеха онлайн, което допълнително по някакъв начин натовари емоционално семейната система и също е фактор за отключване на психично страдание. Но не казвам това, за да оправдавам насилието въобще във всичките му форми, особено по отношение на деца, което е изключително тревожна тенденция. Тук трябва да се замислим, че превенцията и профилактиката са много по-важни, отколкото сега в момента да търсим и да гадаем какви причини са довели до насилие. Това вече са действия, след като е извършено проблемното поведение.


Но все пак кои са факторите, които определят възникването на домашно насилие, особено когато става въпрос за дете?
Подкрепата, която получава, когато детето се отглежда от двама родители, а не от самотен родител, където родителските роли могат да бъдат разпределени. Когато детето е ангажирано към онлайн обучение, със сигурност то може да бъде въвлечено като обект на агресия. Важно е да намерим себе си, да се съберем и да се ангажираме с важни дела, без детето да ни се явява като препятствие, за да направим нещо любимо. Много възрастни работят в хоум офис и когато детето е вкъщи, също се явява предизвикателство. Нещо, което психолозите наричаме копинг стратегии или стратегии, в които по принцип търсим подкрепа – когато те са свързани с алкохол, с агресия, с употребата на лекарства, това със сигурност е рисков фактор. Фактор е и това, че ние не успяхме през последната една година да говорим за психичното здраве, съпътстващо COVID, отново обръщам внимание на това. Ключово е поведението на агресия в семейството да бъде наказуемо. Когато едно поведение е наказуемо, а не обществено укоримо, то със сигурност превенцията при него ще бъде в пъти по-голяма. Но ние някак си в последните години само се превръщаме в статистически инструмент да отчитаме случаите на смърт по време на домашното насилие и не мислим за политики, които превантивно да решат проблемите.


В тази връзка разрушават ли се семейните връзки?
Те са причина за възникването на домашното насилие, а не обратното. Като цяло българското семейство в последните години е подложено на изключително голямо напрежение, то загуби своя авторитет – било през политически или икономически смисъл. Дори включително и през религиозен смисъл се загуби значението на българското семейство. Отварям отново темата за липсата на политики за детето – нещо, което през последните години се опитахме да направим, но не се получи, страховете за това, че някой някъде дебне да ти вземе детето – всичко това са симптоми на това, че българското семейство не е защитено и не е в областта на грижите на държавата.


Според някои експерти жените все по-често се превръщат в насилници. Вие забелязвате ли подобна тенденция?
Няма такава статистика или поне в българското общество никой не я е правил. Със сигурност в българското общество жената е в пъти по-често обект на насилие, предвид патриархалния ни характер, който все още носим. Така нареченият „мобинг“ или моралният тормоз на работното място показва, че жената все още не е в равноправна позиция, въпреки че имаме жени на високи позиции. Но много ми се иска и го пожелавам и на вашите читатели един ден да успеем да имаме министър-председател жена, но не на служебен кабинет и дори и президент, върховен главнокомандващ - жена. Това ще покаже, че нагласите и тенденциите към жените са се променили и тогава всъщност можем да говорим за едно уважително отношение към тях.


Как може да израснем дотам като общество?
Много ми се иска да стане, нека наистина това да си пожелаем - да гледаме хората според техните лични качества, а не според етнос, религия или според някакъв признак – дали са от по-голямо или по-малко населено място или от какъв пол са. Много ми се иска да оценяваме хората според техните качества, образование, според това какви силни страни притежават, а не да разчитаме на стереотипи.


Това не зависи ли и от семейството? Може ли човек да бъде превъзпитан, ако по някакъв начин упражнява дискриминиращо отношение?
Зависи от семейството, от училището, от образованието, от обществото, от местната власт, както и от националната власт. Всъщност да се развием като общество е национален феномен, национален проблем и трябва да се случва на микро-, на мезо-, на макро- и на национално ниво. На всички равнища ще трябва да се работи, за да може един ден да говорим за съвсем различни тенденции, а не за случаите, които обсъдихме днес.


Как могат да потърсят помощ жертвите на насилие?
Препоръчвам на децата, тъй като работя основно с тях, да търсят помощта на националната телефонна линия за деца 116 111. Това е изключително ценен ресурс и добра държавна политика за защита на децата. Там децата могат да търсят подкрепа, помощ, консултации, информиране, посредничество и застъпничество, за да могат наистина да се чувстват защитени. Ако ние отгледаме деца, които не използват насилие в поведението си, такова ще бъде и след години отношението им в семейството.


След 2 месеца ни предстоят предсрочни парламентарни избори. Какви трябва да са мерките, които да предприемат бъдещите народни представители за справяне с насилието в семейството?

Трябва да имаме отговорни политики за децата, трябва да имаме национална стратегия за детето, трябва детето и семейството да бъдат поставени в центъра. Когато започнем оттук, съм сигурен, че ще направим много по-добри неща на местно и на национално ниво.


А по отношение на домашното насилие – много хора не го приемат като такова, често се подхожда снизходително спрямо него дори и от страна на правосъдните институции. Трябва ли да бъдат въведени нови правни рамки?
Задължително, това трябва да е едно от първите неща, които трябва да бъдат предприети. Нещата, с които ни плашеха, демоните, свързани с Истанбулската конвенция, трябва да бъдат разгледани по един спокоен, емоционално обран начин, за да видим всъщност, че това е една политика, свързана с ненасилието въобще, а не нещо, което прокламира неологизма, т.нар. джендърство. Всъщност трябва да се каже, че насилието в обществото е недопустимо във всичките му форми, независимо дали е към социално уязвими групи, към деца, към хора в неравностойно положение или става въпрос за моралния тормоз в училище или на работното място. Много ми се иска новият парламент да отвори дебат за това да имаме общество на ненасилието, защото в последните години имахме такива, които говореха на езика на омразата, на сегрегацията, разделянето и на страховете. А на мен ми се иска да имаме парламент и правителство, които да успокоят и да създадат условия да бъдем проактивни и малко повече обществено ангажирани.

Визитка:

Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология
Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации
Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства. Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева
Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.