Психологът Михаела Барокова: Децата учат между 30 и 50 нови думи на ден

Психологът Михаела Барокова: Децата учат между 30 и 50 нови думи на ден

Изследваме речта на малките под карантина, нуждаят се от поне 3 часа игри, казва специалистът пред "Телеграф"

- Г-жо Барокова, участвате в проучване, което цели да установи как се отразява изолацията заради коронавируса на речниковия запас на малките деца между 2 и 3 години. Разкажете ни повече за него. Колко семейства са се включили в него?

- От чужбина са се включили над 2500 семейства от 14 различни държави, сред които САЩ, Великобритания, Канада, Швейцария, Германия, Франция, Испания, Турция, Израел, Полша, Русия и Саудитска Арабия. Към този момент от България участниците са около 50 семейства. Изследването се провежда чрез онлайн въпросници и не отнема много време. Единият е как детето общува вкъщи с родителите, а другият е за родителството и за ролята на родителите в отглеждането на децата. А след отваряне на градините се добави и един въпросник за това как детето е прекарвало ежедневието си в този период- колко е гледало телевизия, колко си е играло, колко е излизало. За да можем след това ние да потърсим какво е съотношението и връзката между ежедневието на детето и броят думи, които то е научило през този период. Ако родителите проявяват интерес, могат да намерят въпросниците на сайта на Нов български университет.

-Има ли норма за брой думи, които малките трябва да употребяват според възрастта си?

-Има изследвания, които се провеждат с цел да определят какви са нормите в различните възрасти. Средно детето научава между 30 и 50 думи на ден между втората и третата година от живота си, което е изключително много. Това е периодът от развитието, в който детето научава най-много думи. Когато стане на 4-5 години този брой намалява.

-Значи това е подходящото време да учат езици?

-Да, точно така. Това е един прозорец в развитието, в който те асоциират това което казват хората около тях с конкретните предмети от тяхното ежедневие и обстановка.

-Получавате ли вече отговори от родителите? Прави ли впечатление нещо отчетливо като тенденция?

-Основните анализи ще бъдат направени, когато приключат мерките за социално дистанциране и се компилират отговорите от всички държави. Може да спекулираме, че в момента децата научават думи непривични за тяхната възраст. Това, което можем да мислим е, ако децата научават думи като „коронавирус“ и „пандемия“ например, тогава какви думи не научават, които иначе биха научили чрез игра с деца на своята възраст. Към този момент виждаме думите, които са типични за възрастовата група от 2-3 години. Родителите могат да въвеждат коментари или най-дълги изречения, които децата им са споменавали в последните седмици. Впоследствие, когато направим анализ на тези изречения, може би, от там ще излязат тези необичайни или по-различни думи.

-Много или малко са два месеца изолация за толкова малки деца?

-Два месеца от живота на едно 2- годишно дете наистина може да изглежда както малко, така и много. Това, което е важно е как са прекарани тези два месеца- какво е качеството на ежедневието на децата, с кого си е играло то, на какво си е играло, чело ли е книжки, колко време е прекарвало пред телевизора.

-Как може да се компенсира липсата на контакт с връстници?

-Това, което играта с връстниците предоставя на децата е, че те се научават да споделят играчките си, да изчакват ред, а когато са малко по-големи се сблъскват с друга гледна точка. Това са много важни умения за развитието на всяко едно дете във всяка възраст. Те могат да се компенсират или по-скоро да се научат други умения при играта с родители. Много важно е да се четат книжки, които подкрепят езиковото развитие и комуникативните умения на детето. Избирайте игри, при които има размяна на ред, т.е. първо аз играя, а след това е твой ред. Така детето се научава да изчаква. Казвам на родителите, че е много важно не само да говорят на децата, но и да говорят с тях- да им задават въпроси, да ги оставят те да инициират и да коментират. Това много лесно може да се интегрира в ежедневието вкъщи. Докато родителят върши нещо, може да разказва какво прави. Например: „Сега правим закуска. Сега вадим продуктите“. Използвайте всеки един момент от ежедневието, за да научите децата на нещо, но да не забравяйте, че играта е най-важната.

-Има ли изследвания, които да показват дали така заклеймяваните електронни устройства наистина забавят речевото развитие на детето?

-Към този момент, това което излиза като резултат от направените изследвания е, че е много важно качеството на прекараното време с устройствата. Има разлика дали детето пасивно гледа нещо или родителят седи до него и му помага да интерпретира информацията, която вижда. Има разлика дали се използват обучителни приложения или нещо, което не е с образователна стойност. Световна здравна организация е публикувала препоръки как трябва да протича ежедневието на детето- като време прекарано във физическа активност, пред телевизора и в сън. Това, което те препоръчват за деца на 1 и 2-годишна възраст е поне 3 часа на ден във физическа активност – игри, тичане и някакъв вид спорт. Гледането на телевизор не бива да е повече от един час на ден.

-В яслите в България има телевизори? Как бихте коментирали този факт?

-Това ме изненадва. Не знаех, че е така. Зависи отново как се използват тези телевизори. Дали учителката седи и им разказва това, което виждат и им задава въпроси или оставя децата сами да задават въпроси, или те просто гледат пасивно. Когато са сред връстници децата предпочитат играта с тях пред групово гледане на телевизора.

-До кога ще продължи изследването?

-То започна в средата на март и официално се организира от университета в Осло, Норвегия с ръководители Наталия Картушина и Жулиен Майор. Изследването е започнало и е провокирано от налагането на мерките за социално дистанциране там. Към тях се присъединяват много изследователски екипи от цял свят, включително и нашият от Нов български университет. Той се ръководи от доц. Елена Андонова, която ръководи катедрата по Когнитивна наука и психология. Включихме се в самото изследване с малко закъснение, докато организираме превеждането на въпросниците, към третата или четвъртата седмица на март. То ще приключи, когато ежедневието на децата се върне към обичайното и съберем за втори път отговорите от родителите, които са участвали в началото.


Това е тя:

Докторант по психология на развитието към Бостанския университет в щата Масачузетс. Там преподава и прави изследвания по дисертацията си.

Сътрудничи си с катедрата по Когнитивна наука и психология на Нов български университет по проекта за изследване на речта на децата по време на изолация и по проекта за деца с проблеми в развитието.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.