Психологът доц. Маргарита Бакрачева:  Пандемията направи хората по-нервни и избухливи

Психологът доц. Маргарита Бакрачева: Пандемията направи хората по-нервни и избухливи

  • Освен страх за финанси и за здравето у хората се появи и умората
  • Липсата на ясна и достоверна информация противопостави хората „за” и „против” ваксините и мерките
  • Вече го няма позитивния момент на връщане към ценностите, отстъпи се място на гнева и отегчението
  • При хоум офис и гледане на деца се получава много голямо емоционално натоварване
  • Студентите са най-засегнати от пандемията, притесняват се от това каква подготовка ще получат от онлайн обучението

- Доц. Бакрачева, вече близо две години живеем в условия на пандемия. Това как промени психиката на хората?

- Има доста голяма разлика от самото начало. Това, което не се е променило, е относителната липса на контрол върху ситуацията и неопределеността. Всеки един от нас се адаптира към всяка промяна. Освен финансовите и здравословни страхове през този дълъг период се появи и умората. Изчерпа се първоначалният ентусиазъм, при който човек при изправяне срещу негативна ситуация се мобилизира, за да се справи. В началото въпреки локдауна имаше един много позитивен момент - хората преоткриваха как да използват времето си и аспекта на взаимоотношенията. Постепенно този положителен ефект се изчерпа, най-вече заради умората и разнопосочната информация. Това от своя страна доведе и до поляризирането на „за” и „против” ваксините и мерките. Всичко това е реакция от липсата на ясна и конкретна информация от достатъчно надеждни източници. Самият факт, че има несъгласуваност и разминаване на информацията, кара хората да търсят сами решение и да избират между черното и бялото.

- Продължителната изолация, мерки и адаптиране отключва ли някакви състояния, какви и колко често?

- Това, което мога да кажа от чисто психологическа гледна точка, е, че няма човек, който да не е пострадал по някакъв начин от пандемията. Това е така най-вече заради компрометираното усещане за липса на контрол. Животът, който водим и без тази криза, е достатъчно динамичен. Заедно с това усещането за липса на сигурност и гаранции, че това, което планираме и искаме, ще доведат до желания резултат, се отразява неблагоприятно. Понижава се вътрешната мотивация, което заедно с повишените нива на стрес оказва неблагоприятни последствия. Цялостната умора от натрупването и липсата на стабилна рамка кара хората да губят надежда, да нямат усещане за сигурност , да нямат мотивация и вяра, че може да направят нещо повече от контрола върху ежедневните дейности.

Най-адаптивната стратегия за справяне със стреса е акомодативният копинг - това представлява по-често проучване на ситуацията - не само какви са ограниченията, но и какви са възможностите. Така хората получават усещането, че могат да планират и направляват живота си и че не всичко зависи само от външните обстоятелства.

- Какви станаха хората през пандемията?

- Без съмнение пандемията направи хората по-нервни и избухливи. Когато човек няма усещане, че постига нужните резултати, не са ясни стъпките, които трябва да измине, придружени с нарастващия стрес, водят до емоционални реакции. Нервността и напрежението са естествена реакция в подобна ситуация. Отново ще спомена поляризирането на хората „за” и „против” ваксините и мерките - в подобни кризисни ситуации, тъй като няма какво друго да направи, индивидът избира едната страна и колкото по-малка е подкрепата и аргументите, толкова по-яростно човек застава на една от двете позиции. Това е един общ механизъм, който кара хората да реагират по еднообразен начин, тъй като не става дума за ниво на интелигентност или критично мислене, а е до липсата на опорни точки, които да използват хората.

- Продължилата вече две години пандемия увеличи ли случаите на бърнаут?

- Бърнаут по принцип се отнася до професионалния стрес. Учителите и лекарите като цяло са „изгарящи” професии, а в тази ситуация са в окото на бурята, заради това при тях безспорно натискът в професионален план е усилен, съответно и рискът от прегряване.

- Много хора работят от вкъщи и все по-трудно съчетават работата от дома и грижата за децата. Това крие ли риск от прегряване?

- Да! Всеки, на когото се налага да работи от вкъщи и паралелно с това да трябва да обгрижва децата не само технически, получава много голяма емоционална тежест от сливането на границите на личния с професионалния живот. Това изтощава и води до натрупване на негативни емоции. Размити са границите кое докъде е и се получава усещането, че човек не си е свършил достатъчно добре работата. Проблемът идва и от това, че при хоум офиса има очакването винаги да си на разположение.

- Учени заговориха за пандемичен мозък. Може ли да обясните какво представлява?

- Най-общо казано, това е говоренето за „преди” пандемията и сега. Цялата тази терминология, която изпъстри ежедневието ни - новото, старото нормално, новото нормално, всички тези изрази показват нуждата на човека в ситуация на неопределеност да си обясни и рамкира случващото се по един или по друг начин. Например тийнейджърите и юношите, при които комуникацията е от основно значение, се получи един малък процент, на които им хареса дистанционно да комуникират и да не се налага да се изправят лице в лице със своите връстници. Това е групата на тези, които не се чувстват достатъчно добре вписани. Тяхната позиция е „по-добре да запазим тази комуникация в онлайн среда, тъй като тя е по- безопасна, не се налага да се доказваме и да се връщаме в реалния живот”.

- Пандемията промени ли мирогледа и ценностите на хората?

- В началото на пандемията имаше позитивен момент на връщане към ценностите и важните неща, но той доста отдавна отмина и отстъпи място на гнева и отегчението. Дори хуморът, който е вековна стратегия за справяне със стреса, все по-ситуационно успява да изпълнява своята функция, а не в дългосрочен план. Всичко това показва изчерпването на ресурсите и възможностите на хората за справяне с тази криза. За съжаление това, че няма по-глобална и категорична яснота за тази криза и продължителността й, кара хората да изпитват усещане, че светът не е справедлив, а това е едно от базовите неща, от които имаме нужда. Много изтощително е да се търси сигурност единствено и само в себе си, особено за дълъг период от време.

- Това какви рискове крие за здравето ни?

- Още преди пандемията психолозите обяснявахме, че стресът е фактор за отключване на редица заболявания. Натрупаният хроничен стрес, който е свързан с продължителни преживявания на кризи и адаптиране към случващото се, изчерпването на ресурсите и възможностите за справяне със ситуацията водят до негативни физически последствия за човека. Появяват се проблеми със съня, с храненето, нервност, напрежение, отслабване на имунната система. Всичко това е предпоставка за отключване и на по-сериозни заболявания. Не случайно стресът беше обявен за болестта на ХХ век.

- Как продължителната пандемия с въвеждането на ограничителните мерки и затварянето на училищата се отрази на децата?

- Положителното в ситуацията е, че децата успяват по-бързо да се адаптират. В началото на пандемията реакцията на учениците беше „Не виждаме смисъл, много сме гневни, нервни, но ще спазим всичко”. Те реагираха така, защото имаше конкретна дата докога са тези условия и приключва дистанционното обучение. Това, че имаха крайна дата, беше и тяхната отправна точка, че приемат да се съобразят с изискванията. Децата, особено тийнейджърите и юношите, са много чувствителни на всяко разминаване и липса на смисъл в ограниченията. Това води до спад в доверието и до липсва на мотивация. По-малките деца реагират по-скоро в директна видима форма и се стига до по-висока нервност и негативни емоции. По-големите могат да вербализират, да формулират и да покажат какво им е отношението към случващото се.

Аз разглеждам студентите като категорията, която е най-пострадала от пандемията, тъй като през тези две години нещото, което най-много се затваря, са университетите, за разлика от всички заведения, които остават отворени. Студентите са най-пострадали от пандемията от общуването и работата в онлайн среда. Техните притеснения са не само от липсата на комуникация в междуличностен аспект, а и затрудненията, които носи самата подготовка от ученето им онлайн.

Визитка:

- Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г.

-През 1999 г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“

-През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН

-През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов"

-Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.