Психодиспансер в Народния театър

Психодиспансер в Народния театър

Деян Ангелов и Ненчо Костов - скрити лимонки в трилъра на Оля Стоянова „Страх за опитомяване“

За да опитомят страховете си, някои скачат с бънджи, други пият успокоителни, трети търсят приятелско рамо, на което да ги излеят. Има и още начини – един от класическите и широко препоръчвани е груповата терапия. Към нещо подобно прибягват героите в новата пиеса на драматурга Оля Стоянова – „Страх за опитомяване“, която в края на миналата седмица имаше премиера на Камерна сцена в Народния театър „Иван Вазов“.

Само че персонажите на карето отлични актьори – Емануела Шкодрева, Деян Ангелов, Стефан Къшев и Ненчо Костов, не разчитат за целта на психиатър. Всеки от тях се опитва да лекува душевни рани – своите и на останалите, така както може; всеки от тях ту установява

контрол над другарите си по комплекс

и се превръща в ментор, ту изпада в слабост и стига до позицията на техен пациент и дори на пациент на самия себе си...

Мария – бивша журналистка, лекарят Димитри (Стефан Къшев) и Виктор (Деян Ангелов), чиято професия ще стане ясна едва впоследствие, не са се познавали помежду си, преди да се съберат в апартамента, където ще се отдадат на импровизирана психотерапия. Героите търсят спасение и път напред след своите провали, реални или въображаеми: неуспешни или неуместни връзки, професионални дилеми – при някои те сериозно са раздрусали житейските опори, други по-скоро „притичват“ на пръсти покрай истинските проблеми и кокетират с тях. До момента, в който ще се появи нов, неочакван от никого кандидат за психоанализиране (Ненчо Костов), който ще ги накара да погледнат на себе си и човека отсреща по нов начин. Младият Алекс ще упражни и отпуши агресия, ще стимулира откровения, ще предизвика катарзис. И нещо много важно: ще накара новите си познати да осъзнаят, че,

освен злото у тях и в света има и добро

Че могат да приемат вината и да (си) дадат прошка, за да продължат. Постановчикът Стефан Спасов е режисирал миниатюрния психодиспансер с проникновено разбиране на човешката душевност и с безспорно уважение към актьорите. Направил е видими богатите възможности на Емануела Шкодрева на ръба между комедийното и драматичното. Убедителни са и тримата мъже – всеки в различна душевна гама, като особена психологическа пластичност демонстрира Деян, чиято задача е може би най-сложна. Минималистичната, но функционална сценография и костюмите са на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов.

Но в крайна сметка всичко тръгва от добрия текст. Познание за човека на сърдечно ниво, съспенс, остроумен диалог и ефектни „пресичащи се“ монолози са отличителните белези на психологическия трилър на Оля. Със завидно майсторство тя непрекъснато сменя перспективата, пренасочва светлината на прожектора ту към един, ту към друг персонаж, за да поддържа очакването на разкрития у зрителя. Фокусът постоянно се движи. Подобен подход си спомняме при Жорди Галсеран в „Шведска защита“. Не става дума за влияние или непремерен комплимент: просто нека приемем вероятността, че и ние можем да имаме драматурзи от европейска величина.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.