Психичноболните заслужават по-добро отношение

Психичноболните заслужават по-добро отношение

Лятото винаги идва наред с топлото време и мисълта за плаж и море още и с изостряне състоянието на психичноболните и зачестяване на случаите с инциденти и дори и на тежки криминални престъпления, извършени от лица с подобни тежки здравословни проблеми. Оказва се обаче, че от години у нас съществуват два сериозни проблема.

Първият е свързан с недостига на легла в специализираните клиники и отделения, в които да бъдат настанени хората с психични проблеми. И това лято да намериш място, където да настаниш човек с шизофрения или друго заболяване от тази категория, си е доста трудно и въпрос на истински късмет. Вторият далеч по-сериозен проблем обаче е свързан с тотално обърканата у нас здравна политика по отношение на лицата с психични заболявания. По времето на социализма, по който някои тъгуват и изпитват тежка носталгия, а други анатемосват, здравната политика на държавата по отношение на хората с психични заболявания беше ясно определена. Всички лица с подобни заболявания бяха включени в специален регистър, водеха се на строг отчет и по два или три пъти в годината бяха задължени да се явяват на медицински прегледи в психодиспансерите по места. Онези, които не се явяваха доброволно, биваха докарвани принудително. Така във всеки един момент лекарите от диспансерите знаеха какво е състоянието на всеки един от своите рискови пациенти. С настъпването на демокрацията в контрола и наблюдението на психичноболните у нас също настъпиха промени. Или по-правилно е да се каже, че ефективно действащ до този момент механизъм беше тотално разрушен и объркан. Контролът и задължителните прегледи на хората с психични проблеми бяха изоставени. В психодипансерите започнаха да се настаняват само опасни за обществото болни в критично изострени състояния и изпаднали в кризи. Като дори и те в повечето случаи не бяха пренасочвани за продължително лечение към психоболниците, а след няколко дни на силни успокоителни биваха отново пускани да си ходят вкъщи при близките си и да излизат сред обществото.

Не искам в никакъв случай да бъда разбран погрешно. Психичноболните не трябва да се третират като прокажени и да бъдат изолирани в тъмни и мрачни килии с решетки по прозорците и катинари по вратите. Те също са хора и имат пълното право да живеят като равни с останалите. Но в случаи, когато е необходимо, те трябва да бъдат настанени в лечебни заведения не за два три дни, а за повече, докато кризата отмине. Това би действало като превенция срещу вероятността в пристъп на умопомрачение болните да извършат тежко престъпление и да завършат живота си в затворническа килия. Изключително важно е да се промени и този член в закона, според който един психичноболен не може да бъде въдворен на лечение, ако самият той не пожелае или ако не бъде преценен от съда като опасен за обществото. Защото полицейските хроники разкриват не един и два случая на убийства, извършени от психичноболни, за които близките им са настоявали да бъдат настанени принудително в болница.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.