Психиатърът д-р Веселин Герев пред

Психиатърът д-р Веселин Герев пред "Монитор": Училищата се борят само козметично с побойниците

  • Опасни игри отключват агресията у учениците
  • Биячите в школото стават домашни насилници

 

Д-р Герев, миналия ден в медиите стана известен случай на пребито 7-годишно дете от 14-годишна ученичка. Причината - малкото влязло в женската тоалетна. Резултатът обаче е тежък - детето е било в кома в продължение на няколко дни. Какво поражда такава агресия? Кои са факторите, които оказват влияние?
Факторите ги разделям условно на две. От една страна, факторът пубертет. Това е един много важен психологичен проблем при децата, защото по принцип това е периодът на психологическа смяна на приоритетите и авторитетите. Авторитети вече не са учителите, училището, родителите, авторитети стават обикновено съученици, които са тартори с асоциално поведение, такива, които се карат, разправят, решават си проблемите с агресия, независимо дали тя е словесна или физическа. Това са т.нар. лидери на групи, на които всеки по принцип иска да подражава, защото те са „готините на деня“. От друга страна, има още един важен фактор и това е средата. На първо място е семейната среда. Може да бъдете сигурни, че при подобни случаи в семейството на агресора напрежението до такава степен определя поведението на родителите, че те си разрешават проблемите дали с вербална, дали с физическа агресия. Детето, като гледа дълги години тези модели на поведение, започва да ги усвоява и започва собствените си проблеми да ги разрешава по такъв начин. Понеже не се стига от днес за утре до такива тежки реакции, те акумулират през годините. В началото то се разправя, кара се с учители, с други деца, но на това не се обръща внимание. После постепенно кавгите се разрешават и чрез физическа агресия и на това също не се обръща внимание и най-накрая вече се стига до такава изцепка, защото самото дете е ненаказано. Стига се до побой, кома и въпреки че засега детето е излязло от кома, то не може да говори. Това означава , че то е преживяло много силен стрес, тъй като най-вероятно тази реакция за него от страна на по-голямата кака е напълно неочаквана.
От друга страна, има и така наречените социални фактори, примери от ежедневието, където хора се бият по улиците, където шофьори си решават проблемите, като се малтретират един друг, и най-вече агресивната среда от интернет пространството. Там, където арогантността, цинизмите, вулгарностите изобилстват и детските игри са пълни с насилие, убийства и така нататък. Всичко това, като акумулира и няма контрол от страна на родителите, виждаме какъв е резултатът.

Отрази ли се пандемията и по какъв начин?
Не се отрази това, че децата не са контактували помежду си, а се отрази по начина, по който всички тези устройства и джаджи, които се използват денонощно, изпичат мозъка, правят децата нервни, импулсивни, агресивни допълнително, тоест засилват агресията им и най-важното - на моменти изпадат в състояния на неадекватност. Всичко това е в резултат от облъчването на компютри, телефони, таблети, които се използват почти денонощно, особено в онлайн среда, а цялата тази техника действа побъркващо на нервната система на детето.

Влияят ли действително игрите и филмите с насилие върху детската психика така, че те самите да проявят агресия, или това е просто мит?
Разбира се, че влияят. В момента хит е някаква кукла, при която трябва да изпълниш определена задача, има някакви бутони - зелени, червени, започва някаква стрелба и всичко се унищожава. Даже има и такъв филм. Подобни филми са на ръба между реалността и фантасмагорията, само че до голяма степен определят поведението на децата. Детската психика всичко това го възприема като абсолютна истина, а не като игра. Куклата е едно чучело, което си върти очите, те са като мерници, и фиксира ли някой, който не изпълнява поставената задача или пък е загубил някакъв облог, веднага пуска оръжие и го унищожава. Много е кървава цялата ситуация, дори вчера прочетох статия, че в Швеция или Норвегия децата в училищата са си измислили и играят такава игра, като съответно който загуби, бива пребит от малчугана, който играе роля на кукла.

Възможно ли е и у нас да възникнат подобни игри?
Нали знаете, лошите неща стават бързо и понеже ние като общество проявяваме много голямо търпение към агресията във всичките й форми - словесна, домашно насилие, улично, физическо, и винаги коментираме постфактум ситуацията. Сутринта бях втрещен, като даваха репортаж директно от въпросното училище и като родителите обясняваха за това момиче - насилничката, колко добро било, колко било изпълнително, колко прилежно и че за да се случи такова нещо изведнъж, значи детето го било подразнило много. Директорът пък обясни, че ще постави камери, че ще вземе бодигард, че ще слага дежурни учители, разберете - всичко това е лустро, всичко това е следствие. Първопричината никой не я разглежда - каква е семейната среда, кои са факторите, които оказват влияние върху формирането на тази психика, защо това дете реагира по този начин. Там няма абсолютно никакъв коментар, коментарът е да се сложат камери, да се сложат бодигардове, които се намесват своевременно. Значи не да няма побоища, а да има кой да ги разтървава. Това е трагичното, това означава, че нашето общество козметично се бори с тези язви. Ще гледаме да не тече кръв, а тя да си седи, няма да я лекуваме. Големият проблем е там - че това поколение, което расте, както виждате възрастта на насилниците пада, след това то ще упражнява същото насилие върху родителите си, които излизат и казват, че това не е проблем и че те са много добри, кротки и спокойни деца. Това ще оказва влияние и върху тези учители, които го поощряват това нещо. Защото това са хора с такъв тип характер - избухлив, с такъв темперамент, с такъв агресивен тип на психика и те, ако не бъдат възпирани, те не се поправят, а се влошават с течение на времето. Така се оформят извършителите на домашно насилие, а то е масово явление, и върху мъже има такова, и върху деца. В последно време изпъква тенденцията, че агресорите са и жени.

Какъв би могъл да бъде правилният начин на действие, може би разговор с психолог?
Трябва да се почне от семейната среда, от това как родителите възпитават децата си. Тръгне ли да се намесва психолог, значи нещата са тотално изтървани. Тази психика се формира между 12- и 16-годишна възраст, по време на пубертета. Личният пример на родителите, начинът на възпитание на детето, ограничаване на достъпа до определени сайтове в интернет, строг контрол и възпитаване в уважение на учители, родители и съученици, а не подтикване към агресия чрез личен пример. Ние като общество, независимо от това дали ни касае или не, няма никакво значение, защото то косвено ни касае, трябва да имаме абсолютна нетърпимост към всякакъв вид агресия.

Каква е ролята на родителите? Как да реагират при агресивни деца?
Да не го толерират, да говорят и да го наказват.

А как да постъпят учителите?
Учителите не могат да направят нищо, защото когато вкъщи се водят разговори от типа на „Какво иска тая учителка?“ и детето отива и казва „Какво искаш от мене бе, госпожо“. Това е много голям проблем, ние му виждаме върха, а отдолу тлее.

Тоест, ако няма създадено това отношение спрямо училището като институция, която следва да се уважава, няма как то да изпълни своята функция?
Няма как. 30-40 години се казва, че училището не е никаква институция. Тук медиите имат много голяма вина, защото показват всякакъв тип неграмотници и отрепки и ги налагат като герои на нашето време. Децата си казват: „Ето тук този се бие, другият се бие, третият не спазва правилата за движение, четвъртият се е силиконизирал целият и се показва гол“. Това е подмяната на ценностите, това е социалният инженеринг и почваме да му берем плодовете.

Как да разберат родителите, че детето им е жертва на тормоз в училище?
Веднага могат да разберат. Първото нещо е, че те отказват да ходят на училище - това е един от основните белези. Почва да симулира различни болести, в този случай иска да остане на онлайн обучение. Децата в пубертета са много жестоки. Те са като стадо, глутница вълци, избират си жертва и всичките скачат отгоре, докато жертвата мърда и защитната реакция на жертвата е да се оттегли. Имал съм случаи на дотолкова тормозено дете, че сменят училище, сменят град. Детето тотално отказва да ходи на училище и да попада в тази среда. Най-важният проблем тук е, че нито директори, нито учители взимат някакви мерки. Родителите на насилниците остават още по-доволни от тази реакция, защото на тях такъв вид поведение им се вижда нормално.

Какви мерки следва да се предприемат от страна на семейството?
Ако не може да се разрешат проблемите, смяната на училището се явява някакво решение. Имал съм няколко такива случая. В такива ситуации има две възможности - или се вписваш в тази среда, или ставаш отстрани аутсайдер. Много по-сериозно е, отколкото изглежда. Още преди 15 години съм имал случай, при който едно дете от Карлово го преместиха да учи в Пловдив, защото в предишното школо са го спуквали от тормоз и подигравки и всеки ден го биеха.

Какви са последствията върху детската психика от тормоза в школото? Отразява ли се той на последващото му развитие?
Естествено, че се отразява. Последствията са две - ако то е оформен интроверт, тоест ако задържа всичко в себе си, след време може да продължи да бъде жертва на насилие, тоест може да го тормозят абсолютно всички и то ще го смята за нещо нормално и ще търпи, и ще отстъпва. Ако е екстроверт, тоест ако насочва цялата тази енергия навън, то си става чист насилник, както е в случая отпреди два дни.

Как следва да бъдат наказани насилниците?
Ако това е училище на място, веднага изключва насилника и го праща на друго място. Освен това трябва да се върнат ТВУ-тата. Това са така наречените трудово-възпитателни училища, които са със сериозен режим, за да може такива психопати да имат страх от това, че могат да попаднат там, докато те в момента се чувстват като господари поради факта, че парите следват детето и то казва на учителите: „Да, ама вие взимате пари за мен, затова ще ме търпите“. Тук е порочната система.

Визитка:

Специалист по психиатрия

Завършва медицина във ВМИ - Пловдив

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”

Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия

В момента работи като психиатър на свободна практика

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.